Супер, благодаря за постването. Невероятно близък и напълно разбираем от гледна точка на книжовния български. Сто пъти по разбираем за мен от родопските говори.

Между другото, Връбник е Костурско, май единственото Костурско село, останало в Албания.

Да, и на мен костурският ми е много близък. И на говоримо, и на писмено ниво /имам предвид наследството на Благой Шклифов/ - му хващам всичко на 95% от първия път, без нужда от внимателно вслушване или търсене на допълнителни пояснения.
А моите диалектологични познания са слаби - аз съм от поколението, което спря да говори на диалект. Имам само някакъв далечен спомен за диалекта на бабите и дядовците северо-западно от Пловдив - когато съм ходил летните ваканции на гости.

Не знам на какво се дължи тази особеност на костурския говор, но аз съм убеден, че вероятно има значение и фактът, че от една страна - там са били темелите на българската държавност през Средновековието, а от друга - районът е планински и донякъде изолиран от преки външни влияния. Там не са стигнали сръбските езикови особености от 14 век, нито пък е имало значимо елинизиране до края на Средновековието.

Нишо общо със сръбски езикови особености!!!
Диалектите в Егейска Македония източно от Солун са източно български, а тези западно от Солун смес източно и западно български. Затова диалектите в Костурско са по-близки до официалния български(основан на източни диалекти), отколкото Кюстендил например.

Има теории, че все пак през 14 век е имало някакво сръбско езиково влияние в зоната около и северно от Скопие.

И друго, как най-югозападните части на българското землище се оказват "източни" говори? Това е интересното. Заселническите вълни с българско население през османското владичество са вървели от юго-запад на северо-изток и изток, а не обратното. Говорим за Македония. Не за Поморавието.

Редактирано от goga на 04.08.19 08:06.

...щото линията е диагонал... Най-югозападните не са източни, а смес имат харектеристики и на източни и на западни.

Не разбирам чак толкова от лингвистика...ама поне слухово не виждам да са омекнали говорите в Северна Македония под сръбско влияние...

Редактирано от Superserb на 04.08.19 08:15.

И аз не съм лингвист.
Това, което съм чел, че около Скопие казват "бугари" от време оно - предполага се някакво сръбско езиково влияние, а около Преспа и Костурско си казват "българи/болгари", имат си звука "ъ". Все пак Скопие е било и сръбска столица, макар и за кратко.
Да не скочиш като бик на червено: това, че има някакво езиково влияние, не означава, че са били сърби, а че просто са използвали някои думи със сръбски оттенък поради причината, че там е бил центърът на Душановата империя.

Редактирано от goga на 04.08.19 08:22.

Лексикално влияние е най-простото - това са думи/зборове...примерно в българския(което значи и в македонския) турските думи са...хиляди!
Думата компютър преди 70г. на никой неизвесна...днес съществува сигурно в 2 000 езика по света. Нови думи влизат лесно...за влияние в езика аз приемам по-сериозни промени.

Според мен, има значение фактът, че там е била българската твърдина Кутмичевица - най-фанатичното българско население от времето на Кубер и Персиян. С най-големите и влиятелни български книжовни центрове.

Също да не се бърка сръбско влияние със остатъци от средновековни славянски влияния. Примерно в българския има запазени най-много падежи в Родопите мисля...това не значи че са под най-силно сръбско влияние...
Мисля че влашкия и гръцкия играят най-голямо влияние върху средновековния български.

Редактирано от Superserb на 04.08.19 08:35.