Супер, благодаря за постването. Невероятно близък и напълно разбираем от гледна точка на книжовния български. Сто пъти по разбираем за мен от родопските говори.

Между другото, Връбник е Костурско, май единственото Костурско село, останало в Албания.

Да, и на мен костурският ми е много близък. И на говоримо, и на писмено ниво /имам предвид наследството на Благой Шклифов/ - му хващам всичко на 95% от първия път, без нужда от внимателно вслушване или търсене на допълнителни пояснения.
А моите диалектологични познания са слаби - аз съм от поколението, което спря да говори на диалект. Имам само някакъв далечен спомен за диалекта на бабите и дядовците северо-западно от Пловдив - когато съм ходил летните ваканции на гости.

Не знам на какво се дължи тази особеност на костурския говор, но аз съм убеден, че вероятно има значение и фактът, че от една страна - там са били темелите на българската държавност през Средновековието, а от друга - районът е планински и донякъде изолиран от преки външни влияния. Там не са стигнали сръбските езикови особености от 14 век, нито пък е имало значимо елинизиране до края на Средновековието.

Нишо общо със сръбски езикови особености!!!
Диалектите в Егейска Македония източно от Солун са източно български, а тези западно от Солун смес източно и западно български. Затова диалектите в Костурско са по-близки до официалния български(основан на източни диалекти), отколкото Кюстендил например.

Има теории, че все пак през 14 век е имало някакво сръбско езиково влияние в зоната около и северно от Скопие.

И друго, как най-югозападните части на българското землище се оказват "източни" говори? Това е интересното. Заселническите вълни с българско население през османското владичество са вървели от юго-запад на северо-изток и изток, а не обратното. Говорим за Македония. Не за Поморавието.

Редактирано от goga на 04.08.19 08:06.

...щото линията е диагонал... Най-югозападните не са източни, а смес имат харектеристики и на източни и на западни.

Не разбирам чак толкова от лингвистика...ама поне слухово не виждам да са омекнали говорите в Северна Македония под сръбско влияние...

Редактирано от Superserb на 04.08.19 08:15.

И аз не съм лингвист.
Това, което съм чел, че около Скопие казват "бугари" от време оно - предполага се някакво сръбско езиково влияние, а около Преспа и Костурско си казват "българи/болгари", имат си звука "ъ". Все пак Скопие е било и сръбска столица, макар и за кратко.
Да не скочиш като бик на червено: това, че има някакво езиково влияние, не означава, че са били сърби, а че просто са използвали някои думи със сръбски оттенък поради причината, че там е бил центърът на Душановата империя.

Редактирано от goga на 04.08.19 08:22.

Лексикално влияние е най-простото - това са думи/зборове...примерно в българския(което значи и в македонския) турските думи са...хиляди!
Думата компютър преди 70г. на никой неизвесна...днес съществува сигурно в 2 000 езика по света. Нови думи влизат лесно...за влияние в езика аз приемам по-сериозни промени.

Според мен, има значение фактът, че там е била българската твърдина Кутмичевица - най-фанатичното българско население от времето на Кубер и Персиян. С най-големите и влиятелни български книжовни центрове.

Също да не се бърка сръбско влияние със остатъци от средновековни славянски влияния. Примерно в българския има запазени най-много падежи в Родопите мисля...това не значи че са под най-силно сръбско влияние...
Мисля че влашкия и гръцкия играят най-голямо влияние върху средновековния български.

Редактирано от Superserb на 04.08.19 08:35.

Да, така е. Торлашката зона / с изключение на най-западните й покрайнини/ никога не е била сръбска до 19 век. Но си имат особеностите на западните български говори.
По идентичност определено не са се имали за сърби. Пиротско е било част от сърцето на българската държавност - до нейния залез - търновското царство.

Редактирано от goga на 04.08.19 08:52.

Почти навсякъде са казвали "бугари", примерно солунското село Бугариево. Според някои иследователи дори гърцизираното през 19 в. костурско село Вогацико, т.е. Богатско в оригинал е било Бугарцко. "Бугар" идва от сръбско влияние, защото не съответства на езиковите правила на местните диалекти, в по-голяма част от македонските диалекти според фонетичните развития би следвало да имаме "болгари", но противно на правилата имаме бугари.

Де брееееее, в костурско обикновена заместват "ъ", с "а" и изговарят балгари, балгарцко, вместо българи и българско.

Има ги и двете форми:

"Тета ти Тана на свички комити им уши български знаменца за шапките. На людето им се отвори сърцето. Навсекъде се пееше песента „Нашата майка Стара България бог да речи да се разшири“. Полето ехтеше от наши песни. Най-любима беше „Ай да бегаме, море Васе, у Бугария, у град София“. Но това беше само един сон и скъпо платихме за него.

От София пристигнаха во Костурско видни костурчани от Костурското братство – опълченецо от Македоно-одринското опълчение Спиро Василев от Загоричени и Васил Стумбов от Вишени. Кемаль – Цильо Киров се лразвика насред село:
-Во Вишени пристигнаха българите и тука ке дойдат.

Той бил Стумбов, а не войска. Пред селото държа реч за мъките на българите во Македония и и за идното спасение. Той им плени сърцата на вишенци со неговата пламенна реч. Се разплакаха свички и викаха: „Да живее България, да живее цар Борис!“" "


А специално около Преспа мисля, че Панде Ефтимов беше разказвал, че в неговото село казвали "Болгарин/Болгария", но понякога ползвали и звука "ъ".

...понякога ползвали и Ъ...
...вълк, волк, вук, вък...
...вЪлна, волна, вуна, въна...

Дупница и тя ли е под сръбско влияние, а не Дъбница?

В ДУпница е друго. ДЪб се е пишело с ЮС, онази буква дето прилича на ж или на паяк. На дупнишни тя мисля , че се трансформира на А. Т.е. , ако е от дъб, трябва да е ДАбница или с потъмняване ДАПница, ама не е, вероятно идва от друга дума

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако бъдем прецизни, никога не трябва да казваме с какво се замества Ъ. Трябва да кажем с какво по правило е заместен дългият ер , с какво юс, с какво краткият ер , и с какво групата ъл- -лъ и групата -ър-ръ. В един и същи говор, някои от гореспоменатите могат да водят до звук ъ, а други не. В случая за българи е релевантно да кажеш в какво се трансформира групата -ъл - лъ. Т.е как е на костурски вълк, мълча, кълна, дълъг, сълза и подобни.

Македонистите отнасят като куцо пиле домат подобни "разлики". А е добре да се посочват подобни примери в испанския, френския, руския език.

От турско влияние е, Дупнидже...

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Дупнидже значи ли нещо на тюркче? Мислех, че Дупнидже е турска реплика на Дупница. Примерно Склопица - Исклопидже, Белица - Белидже, Цалапица - Чалапидже, Яница - Йенидже...

Било е някаква Дубница и е станало Дупнидже и оттам Дупница...така ми се струва, ама кой знае...

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Абсолютен Assville си е цялата работа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тоя урок комай съм ви го предавал:

Как била освободена Дупница на ср@нье?
(предание)

Първите дни на 1878.Рано преди разсъмване.Откъм Радомир идват като авангард част от четниците на дедо Ильо Марков.Мъгла, на 2 разкрача се не види.По едно време един от главатарите( защо не и самият Пулевски?) го напънало по голема нужда.Рекъл да се отдели на няколко крачки и да не се загуби в мъглата, взел една от двете сигнални тръби.Като си свършил големата работа си разменили няколко сигнала с тръбача докато се прибрал при четата..Не щеш ли, оказало се, че в мъглата били стигнали вече почти досами Дупница.Местните турци - гузни, някои от тях, заедно със самоковските, ходили по- предната година да грабят и убиват след Априлското въстание.Като чули тръбите, викнали :"Вай, Аллах, гяур Москов гелийор!", па побегнали , та чак къде Симитли се спрели.Само няколко престарели старци и бабички забравили в калабалъка...

Редактирано от tuzlija-179435 на 05.08.19 03:50.

Пак сръбски очички...такива малки...мръсни...мазни...свалете ги да видите слънцето...

Защо веднага от сръбски. В българският език си има диалекти, в които ъл се произнася у... И по бръснача на Окам... е по-вероятно да е влияние от тези диалекти...

Отсечката Дупница- Серес кефи.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В част от торлашките? За други не се сещам.

Кюстендилско, Дупнишко, Самоковско, Софийско - вуна,пуно,вук- югозападни ( не торлашки), У вместо -ЪЛ- при НЯКОИ,положения.

Така е в някои положения и там, проверих. Но пък са все говори от Печката патриаршия по турско, изключая Софийско. Епархии Самоковска и Коласийска.

Редактирано от Dean Dimov на 05.08.19 19:19.

Коласийска...
Преди 5-6 години в Колушката църква един млад датчанин беше впечатлен, когато му казах : "Дис ис бишъп чърч".Имало е периоди, когато турците са отстранявали епископа от Кюстендил и е резидирал в Колуша( Коласия) или Слокощица, където църквицата е още по- малка.

Чудех се що се е наричала така. Сега разбрах.

Абе и ти бая работи си чел, ама и мойта брада, дето я нося,не е на колец раснала, а на глава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е можеш да разкажеш нещо повече за нея и за Колуш, ако искаш?

За Колуша и храм "Св.Георги" можеш да прочетеш в Уикипедия и не само.
Ръководителката на разкопките в 1976 се казваше Николова, от София.
Мястото е било некропол и преди построяването на църквата около XI век, та до 1966- 68 г.
При разкопките околовръст храма, на около 3 м., както и вътре се откриха християнски погребения - тези вътре - отпреди храма.
Според тогавашните обичаи - без гробни дарове.Изключение - детски гроб отвън до сев.стена- с мъжки бронзов пръстен с 2 риби - христ.символ и стъклени бижута.
Пак отвън пред самата абсида бяха погребани мъж и жена ( грубо се определя от съотн.между раменния пояс и тазовата кост.)Мъжкият скелет - може би на воин - с масивни кости,запазени зъби, на черепа - голям белег от преживяна и възстановена посечна рана.Без артефакти.
Според мен няма индикации някой от погребаните да е цар Михаил Шишман.
През следващи години, но не съм го виждал, при разкопки в по- широк периметър, казват, че били откривани останки от сърмени дрехи, но като имаме предвид, че около храма постоянно са погребвани свещеници...
Или, както веднъж казах на един по този повод : Това не е царо, а попо, с епатрахило".

След свалянето на живописния слой от 1880 върху старите има интересни графити - от отпреди 170 год. ,та до няколкостотин год.
Кефи ме един със ловна сцена - как на св.Евстатий се явява елен с кръст между рогата.

В музейната сбирка има вкл.икони от стария храм "Св.Мина" в града -1860 от майстор Васил от Струмица.
Обратно на твърдение на Дунек, в 1860 струмичанецът е употребявал буквите Й, Щ, Ю, Я.За Ъ и Ь да не говорим.
Препоръчвам, има какво да се види.

Редактирано от tuzlija-179435 на 06.08.19 04:38.