Странни въпроси задаваш. Славяни живеят на Балканите, в Централна и Източна Европа, в Сибир и в Далечния изток.... Нехомогенни са всички, т.е. означава, че има руснаци, украинци, чехи, словаци и пр.
Буква Ъ е имало и в първото славянско писмо на кирилица, какъв е бил звукът, който съответства на буквата тогава има спорове, но какво значение има това.... в съвременните български диалекти на мястото на Ъ има различни звукове според диалекта, а в края на думите звукът е изпаднал. Най-вероятно тази буква първоначално е отразявала в старославянския дълга гласна, звучаща нещо средно между О и У.
Хомогенни славяни са недиференцираните, т.е. преди да се раздалечат на българи, руси, сърби и т.н.

Тук мисля, че има едно неразбиране от наша страна на македонистката теза и затова тя не се атакува фронтално, а заобиколно чрез частни случаи (Гоце) а не кардинално, или се опипва почвата чрез частни случаи, незнам.

С няколко думи основните различия са:

българска теза - славянското население на географска Македоние е българско и винаги е било българско от поне хиляда и сто години. Ако някой в Македония (от славянско потекло) в Македония се е чувствал друг, то е следствие на сръбската или гръцката пропаганди или на македонизма (също продукт на сръбската пропаганда или насилие). Македонска нация има след 45 г. и тя възниква насилствено чрез принудителна дебългаризация на населението по Вардарско. До тази година македонската история е българска.

модифицирана македонистка теза - Етническото етикиране е субективен конструкт, който се мени във времето, а и в миналото то не е обхващало в еднаква степен всички социални групи от населението. Никога славянското население на Македония не е схващано и възприемано единодушно и еднозначно с един етноним. През средновековието на територията на Македония в различни и понякога в едни и същи периоди са споменавани българи или сърби. През 19 век тези етноними също са били резонни относно славянското население на Македония, като в периода на националната преродба стават конкурентни, вследствие и от пропагандите на съседните държави. На границата между 19 и 20 доминира етнонима "българи" с който са наричани всички привърженици на Българската екзархия (около две трети от славянското население наттериторията на дн. Северна Македония, а за период от няколко години дори и повече). Въпреки това и привържениците на Екзархията (повече или по-малко пробългарски) и на Патриаршията (просръбски или прогръцки) имат силно изразено македонско регионално съзнание, възниква и политически македонизъм , което става предпоставка за създаване по-късно на македонската модерна нация.

Македонистката теза е рафиниран вариант на Цвиич, нищо повече, макар че на интелектуален сноб като тебе ти звучи модерно и прекрасно....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че нашата теза е доста различна от представената. В този клуб малцина вярват в насилственото масово помакедончване във Вардарско - по-скоро става въпрос за унищожаване на крайните български симпатизанти, масата приема относително равнодушно новата ситуация и се адаптира в нея до момента, в който първото следвоенно поколение приема юго-македонисткия престиж и изтрива съзнателно всякакви компрометиращи спомени с българското минало, което в онзи момент е силно непрестижно, фашистко.
Между двете войни във Вардарско се зараждат процеси на регионализъм, който прави опит да се еманципира от българското. В този процес националната идентификация при много хора варира, но си остава отчасти българска: когато им изнася, са българи; когато не - макета от нов тип. Това е много характерно за левичарите, предимно младежи тогава.

Насилствено помакедончване има по-скоро в Пиринско. Като реакция възниква въоръжената съпротива на горяните там. В Скопско такива прояви липсват.

Редактирано от goga на 05.08.19 17:46.

Защо не ползваш термина индоевропейци, колкото ползваш славяни?

Онзи ден...предлагаше да се използва думата славяни, за да се избегне спор за етническата принадлежност...сега питаш защо не се атакува това фронтално...същото?

Може да пише Гоце е македонски ностратик. Сега сериозно, няма спор, че Гоце да е бил с гръцки, албански, влашки или турски домашен език, та да го избягваме с индоевропейски или ностратически (индоевропейските и тюркските езици спадат към ностратическите езици). Има различни виждания , обаче дали всички славянски говори, които са по характеристика, аналитични и безпадежни (относително безпадежни) са един език. С други думи кукушкият говор, който сигурно е бил роден за Гоце според едната теза, защото е аналитичен и безпадежен е български, а според другата, защото в кукушкият казват свейкя, куйкя, нойкяс, мейгю и пр., а не свеща, къща, нощ, между и разни други фонетични и лексикални разлики, езикът е македонски, и има най-малко два безпадежни и аналитични славянски езика в източната част на южнославянския диалектен континиум, а и класификацията на езиците също е субективен конструкт. Или влизаме фронтално в този спор или няма смисъл да пресоляваме манджата.

Това ти го писах веднъж.
В Кукуш униастството навлиза в 1859. 13 г. преди Екзархията и отпечатването на първата Библия на новобългарски, съответно и преди наличието на унифициран български литературен език.
Не ми е известно точно кои са съставителите на учебниците на униатските училища и каква е лексиката в тях, диалектни особености от кои говори са включени,, но са съгласувани между френските(главно) мисионери и местната общественост и езикът е наречен български, не кукушки, не македонски.

Мисля, че използват първата преведена Библия на новобългарски и то преведена от ученици на американски протестантски мисионери. Езикът е много близък до съвременен български. Най-много е превеждал самоковецът Сичанов и известния Петко Славейков, но общо взето е по-скоро източнобългарска. Тази Библия е позвана после и от православните дълги години в цяла България и Македония и от православни и от униати и от протестанти, повлияла е много на литературния български стандарт.

Редактирано от Dean Dimov на 05.08.19 19:36.

Имам у дома второто издание на новобългарската Библоя от 1874, първото е от 1872.Обучението в Кукуш , рекох , е от 1859-60 - т.е 13 г. по-рано и езикът, независимо от кои говори е лексиката е наречен български.
Преводачите на Библията -са : П.Р.Славейков, Христодул Сичан- Николов - самоковец, д-р Лонг и д-р Рийс - САЩ.
През 30- те години Британското Библейско дружество в амбицията си да преведе поне Новия завет на максимален брой езици поръчва превод на известния отец Неофит Рилски- превод от гръцки на новобългарски, излязъл 1840.
Англичаните установили, че на изток , юг и югоизток от сръбските предели съществува ЕДИН език - български.Казах, амбицията им била за възм. максимум езици.
За по- голям успех биха смятали, ако езиците са повече - 2, 3, защо не и повече.

Редактирано от tuzlija-179435 на 05.08.19 21:36.