Тъй, де. Ама, да се огледаме: в Европа почти няма държава, която на 100% да е в етническите си граници.
Трябва да е било ясно, че никой няма да ни даде цяла Македония. Компенсират ни с Тракия и ни дават доста апетитна част от Егейска Македония.
Максимализмът никога не е печеливш. Може би щяхме да отмъкнем още от Вардарска Македония, но е трябвало да задържим постигнатото.

Ако Радко Димитриев беше работил за България, а не за Русия - всичко щеше да е различно. Чаталджа усложнява ситуацията.

Англетата и колонийте им нямаше да допуснат съществуването на България, способна да заплашва интересите им на Балканите и особено способна да блокира (от близко-разположени бази) Босфора. Справка английската политика срещу ново-освободена България, и безброй други анти-български действия.

По странно засукване на съдбата, България, именно бидейки орязана и сравнително малка, се отървава от изличаване от картата - защото не е представлявала особена опасност за Англия и колоний. Силна България щеше да привлече и възбуди англо-саксонската генетична анти-българска омраза до ниво което вероятно е щяло да завърши с разпарчетосването на България и още по-вероятно с изличаването на българската народност и култура - с охотното съдействие на турчоля, гърчоля, и сърболяши.

Говорил съм с различни англичани, от обществената прослойка усещаща се като управляваща: на нито един английски политик, изобщо някога, не му е даже минавало на ум да привлече българите като съюзници или даже приятели: английските интереси биват "напълно задоволително обслужвани" от Турция, Гърция, Сърбия, и когато е нужно, Румъния; България не е имала място в английската политика. Примерно, англичаните ги е яд че българите са благодарни на Русия за освобождението от Турция - но никога не им е минавало на ум те, англичаните, да освободят българите - че българите да бъдат благодарни на Англия, вместо на Русия, и да са английски съюзници; с английските интереси "напълно обслужени" от казаните държави, съществуването на България е ненужно.

В между държавните отношения не можем да говорим за вечни приятели и врагове - но англо-саксонското отношение срещу България, според мен, е еволюирало до генетично-вродено: то не може да бъде променено чрез образование или общуване или някакви културни механизми. Остава единствено германското лечение.

Редактирано от Santo Modesto на 01.08.19 05:06.

За англичаните силна България близо да проливите е плюс тъй като е минус за основния и конкурент Русия. Англичаните не са глупави хора и политика на база чувства не правят.

И аз мисля, че линията Мидия-Енос са я били прежалили и са били готови да ни я дадат.
По-скоро щяха за в бъдеще да ни къткат повече, за да не ставаме база за застрашаване на интересите им в Средиземно море.

Редактирано от goga на 01.08.19 08:01.

Мисля, че ако ние не бяхме започнали войната през 1913-та нея пак щеше да я има. Вече са се разбрали, победата изглежда сигурна, русите ги насъскват, колко му е да се предизвика някой инцидент, престрелка и да ни се нахвърлят. Основната грешка е започването на първата Балканска война със съюзници които искат това което смяташ за свое. Допускането на македонски гастарбайтери в столицата, офицерството и чиновничеството отнема възможността за разумни компромиси, а ламтиш ли за всичко шанса накрая да си гол к.. в ръка нараства значително.

Голяма България на Мидия - Енос шеше неизбежно да заплува в техни води, заради общия интерес - Русия далеч от проливите.

Повечето, което си написал, е така.
Разумен компромис, викаш.Ами сърбите, например са искали граница по течението на Струма...

Абе и в тази тема е време да кацне Щъркот, да види за пореден път как клубната общественост се спряга в стил : " Какво би станало, ако...?" и да отреди, ако има кеф за това.

Редактирано от tuzlija-179435 на 01.08.19 12:36.

На Струма и на Искър ...