Re: Северна Македония (Кюстендилски санджак) / Политика, Свят / Македония

На 29 юли 1947 г. умира академик Йордан Иванов Николов, в семейство на бежанци от Кратово, Македония - историк, археолог, фолклорист, един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920 -1942). Поклон.
"Историческа горна Македония представя изобщо еднородна целина по езикъ, обичаи,носии и антропометрия. Сегашната, турско-българска граница е изкуствена въ всеко отношение: тя сече на две целото население, тя премахна духовните традиции, тя прекрати общението,търговията...Констатираното големо езиковно единство между Кюстендилско, Дупнишко, Джумаиско, Пиянешко, Кочанско и Щипско, които краища съставятъ ядрото на централните български говори, прострени отъ Стара-планина, презъ Рила и Осогово, та по средния Вардаръ и Прилепско...

Кюстендилският санджакъ билъ единъ отъ най-големите и богатите.Той обхващалъ казите: Кюстендилъ, Радомиръ, Дупница, Петричъ, Мелникъ, Дойранъ, Тиквешъ, Велесъ, Струмица, Радовишъ, Щипъ, Кратово, Враня, по-късно (1634 г) и новия градец Паланка... Главниятъ пъть Самоковъ - Кюстендилъ - Скопье е частъ отъ големото и старо съобщение между Цариградъ и Синьо море, право отъ изтокъ къмъ западъ...

Робството на българина ни най-малко не бе му отнело отъ християнското благочестие. Кюстендилецътъ българинъ съ голема охота и съ душевно удоволствие постеше на редъ всичките презъ годината постни дни. Когато пъкъ се засилила борбата между гърци и българе, къмъ средата на 19 в., българете се организирали въ официална българска община, наричана и черковна, ратувала за народното пробужданье изобщо, докато най-сетне презъ 1869 г., било отворено първото въ града светско "Българско читалище". Душа на българското общество са били учителите, некои отъ владиците, както и по-заможните граждане и първенци...

Съ хайдушкия животъ въ Кюстендилско са свързани имената на Ильо войвода и Румена войвода. Ильо войвода, като човекъ и хайдутинъ, е живъ изразъ на планинците малешевци по горня Брегалница. Няма българска малешевска къща, която да не е пращала свой стопанинъ, братъ или синъ да хайдутствува по Малешката планина, по Голакъ, по Пиринъ, Плачковица, Осогово и Рила, няма между българете по-гордъ и свободолюбивъ край отъ Малешевския. Презъ 1861 г. Ильо войвода, заедно съ Раковски и Иван Кулинъ, обучава българските доброволци и се готви за българското възтание. Революционното българско движение сполучило да пусне коренъ и въ северна Македония...При освобождението на Кюстендилъ взеха участие 4- 5 000 души войска и големата българска доброволческа чета на дедо Ильо войвода...

Кюстендилци обявили, че искать да имъ дойде стариятъ владика българинъ Авксенти и се солидаризирали съ исканьата на останалите българе - да се отхвърли гръцкото духовенство. За тая цель те дали просба презъ 1860 г. до турското правителство и си избрали представитель въ Цариградъ своя съотечественикъ д-ръ Захария Струмски. Тази черковна борба сдушила българското население и го научила да брани своята народностъ. Презъ 1862 г. българската община излиза съ свой печатъ... Още когато бе избранъ, Иларионъ беше стар на 70 г. Презъ първите години на владичествуваньето си въ Кюстендилъ, той обикаля няколко пъти изъ широката епархия: Кюстендилско, Радомирско, Пиянецъ, Кратовско, Щипско...Отъ писмата разменени между екзархията и дядо Илариона, се вижда, че последниятъ е бил постояно въ финансови затруднения. Неутихналата борба съ гъркоманете, народните политически движения и възтания, войните - спирали правилния вървежъ и на черковните работи. Презъ юни 1873 г. Иларионъ пише отъ гр. Кочани на екзарха: "От всяка страна имаме спънкьи. Гръцкия агентинъ сее раздори като казва на народа: аз ще ви владикувамъ без пари. Поради непълното събиранье на данъци, настрадали и училищата. За да види училищата на епархията си каквито той е желаелъ, назначилъ Йосифа Ковачевъ, единъ отъ учените тогава българе съ университетско образование, за главенъ инспекторъ и ръководитель на училищата въ кюстендилската епархия...

Берлинскиятъ договоръ раздели кюстендилската епархия на две половини: южната, съ Щипъ и Кратово, остана подъ Турция и биде присъединена къмъ скопската екзархийска епархия, а северната, съ Кюстендилъ и Радомиръ, просъществува до 1884 г., когато следъ смъртьта на нейния митрополитъ, биде присъединена, като малка по опсегъ, къмъ софийската. В кюстендилската епархия, през 19 в. е имало 97 черкви и монастири...

Хаджи Мишо Кушевъ се е училъ въ Велесъ на българска книга още около 1750 г. Въ двете части на Велесъ е имало частни български учители. Някои отъ останалите живи стари велесчане помнятъ името на учителя попъ Наумъ, който е билъ родомъ отъ Велесъ и е учителствувал 1815-20 г. Презъ 1810-20 г. учителствува въ Кратово прочутиятъ даскалъ Хаджи Якимъ Кърчовски и издава своите сборници на български език...

Градъ Щипъ ( съ Ново-село) е билъ единъ отъ събудените български градове през всичко турско царуванье. Около 1830 г. въ Щипъ е билъ учителъ - даскалъ Трайко Клисаровъ. Неговото училище е било общо, народно, учениците достигнали до 150 души. Имало и друго щипско училище. Въ него билъ учителъ Хаджи Георги отъ Щипъ. Презъ 1846 г. гръцкиятъ владика Захари докаралъ въ Щипъ двамина гръцки даскали, но будните щипяне сполучи да пропъдятъ проповедниците на гърцизма.Откакъ се помни, училищниятъ и черковенъ езикъ въ Щипъ е билъ се българскиятъ. Прочутиятъ македонски учител Йордан х. Константиновъ бележи презъ 1852 г. за Щипъ въ "Цариградския вестникъ":"Щипъ е градъ български и въ църквите му се служи български"...

Между българските градове, дето славянската книжнина и писмо не са спирали презъ турската епоха, трябва на първо място следъ София да поставимъ Кратово. Заслугата на Хаджи Якима е голема, не само за северна Македония, но особито тя е ценна за новобългарската книжнина. Хаджи Якимъ, съ своите книги на новобългарски езикъ отъ 1814, 1817 и 1819 г., и тетовецътъ Кирилъ Пейчиновичъ, който въ 1816 г. напечаталъ своето "Огледало", са първите писатели които се гласиха отъ северна Македония съ свои простонароденъ общедостъпенъ и говоримъ български езикъ - първи будители за българска народностъ и езикъ. Ако прибавимъ още че и първите български печатници и щампи на даскалъ Камче въ с. Ватоша(Тиквешко), на Хаджи Теодосия въ Солунъ и на Никола Карастояновъ въ Самоковъ, трябва да кажемъ че както древнята, тъй и новата българска просвета са просияли отъ македонските краища..."

Академик Йордан Иванов: Българите в Македония

"През последните 100 г. на своя петвековенъ робски животъ българете въ Македония почнаха да се съвзематъ духовно и национално и все повече да крепнатъ въ надежди за посветли дни. Техното трудолюбие и напредъкъ бидоха справедливо оценени отъ великите европейски народи въ дипломатически постъпки, конференции и дори войни, признаха правото на македонските българеда се сдобиятъ съ посносенъ политически животъ. И когато, отъ две-три десетилетия насамъ, очакването на българския народъ се приближаваше къмъ своето осъществяване, тъкмо тогава му се противопоставиха политически замисли, идещи отъ Гърция и Сърбия. Те си поставиха за цел да отчуждатъ македонското население отъ българската му народностъ. Изпадиха се българскитемитрополити, свещеници, учители, затвориха се множество български училища, заграбиха себългарските църкви и монастири. По-събудените българе бидоха изтребени, на други отнети имотите. Българщината въ Македония е тамъ отъ векове и Българската екзархия е била дело преди всичко на македонския българинъ...

Политическите и етнографски промени, които въ течение на вековете засегнали земите на Балканския полуостровъ,докарали промяна и въ простора на българското етнографско землище. Въ тия борби българскиятъ народъ е излязълъ ощетенъ наистина въ своите краища, но е съумялъ да запази своята средина, въ Дунавска България, Македония и Тракия...

Северните делове на Епиръ и Тесалия, съ цела почти Албания, бидейки подъ българска власт при царете Симеона, Петра, Самуила, Асеня 2, тяхното гъсто славянско население възприе, вместо племенните си названия - общото име българе. В 1040 г. цяла Македония дигна големо българсковъстание съ Петра Деляна. Презъ 1067 г. се дигна друго възтание на западните българе въ Тесалия. Войвода им станалъ Николица. През 1071 г. стана третото големо възтание на македонскитебългаре. Възтанието бе замислено от българските велможи в Скопие, на чело со Георгия Войтехъ. В 1336 г. византийскиятъ императоръ Андроникъ 3 говори въ една своя грамота за българете въ Тесалия. През 1423 г. българете около Лариса се биятъ срещу турците...

Четири са главните етнички елемента, които са били въ борба с българското ядро въ Македония през течение на вековете: гръцкиятъ, сръбскиятъ, турскиятъ и албанскиятъ...

Гръцко-българската етничка борба въ Македония е била многовековна и силна.Тя не е завършена и въ наши дни. Македония първа почва борбите съ гърците за български църковни правдини. Поробениятъ подъ гръцкото духовенство български народъ се бори 40 г. докато да извоюва правото да се моли Богу на свой матеренъ езикъ и да има архипастире отъ свой български родъ. Тая борба, която закрепни българската национална свестъ и даде единство на българската мисъль, която роди Българската екзархия, се захвана пак въ Македония. През 19 в. захвана изобщо възраждането на българския народъ. Първи беха българските еснафи въ Солунъ, които още около 1830 г. се загрижиха за българско келийно училище. Въ Солунъ се отвори първа българскапечатница въ 1838 г. В 1865 г. се отвори и девическо българско училище. Солунъ броеше 10 000българско население...

Въ южна Македония българскиятъ елементъ достига до южната линия - Грамосъ, Бистрица, Бяло Море, Снежникъ планина, Островското езеро, Енидженското блато, устието на Вардаръ, Солунски заливъ, Лагадинско езеро до Бук на Места. На северо-изтокъ българското население на Македония се слива съ свои еднородци въ България преко Осогово, Рила, Родопите. Българското население въ Македония по численостъ спрямо другите етнички групи взети заедно, има абсолютен превесъ, въпреки големите изселвания въ България. То брои около 1 100 000 души...

Известни са обстоятелствата при които славянското население въ Македония свърза съдбините си съ своите мизийски тракийски едноплеменници и заживе съ ново национално име "българе".Благодарение на расовото и езиковно единство на славянете въ Мизия, Тракия и Македония, благодарение на общата имъ държава, вера, книжнина, обще-българското национално съзнание така закрепна у техъ, че след вековни патила, нищо не бе въ сила да съкруши това съзнание. Напротивъ, то стана лостъ които подигна българщината, възроди я, като я подготви да даде най-милите си жертви, за да изкупи и уздрави своята свобода. Тая българска национална свестъ се е изказвала въ течение на единадесет века въ най-разновидни прояви въ живота на македонския българинъ: въ езика, въ политическия, воененъ и общественъ животъ, въ духовното и училищно дело. Тия прояви са най-явният белег за българщината...

На 19 февруари 1878 г. се сключи Санстефанския миръ. И тамъ, подобно на Цариградската конференция, руското правителство призна вековните права и желания на българското население въ Македония.- единение съ мизийските и тракийски свои събратя, въ една обща държава...

За българския духъ на македонците говорят и известните на всички политически и четнишки движения въ Македония през последните десетилетия. От тех ще припомним за големото Илинденско възтание и за 20 000-во Опълчение през 1912-13 г., което взе участие въ войните за защита на общебългарските интереси против турци, сърби и гърци...

През 1910-11 уч. г. броят на българските училища,учители и ученици въ Македония бе следният: училища 1081, учители 1763, ученици 56 440. По сведения отъ 1910 г. въ Македония българетеимаха 1139 църкви, 155 параклиси, 62 монастира, 1132 свещеника, 7 архиереи...

Македония презъ 1912 г. е била населена отъ 2 300 000 души отъ които 1 100 000 българе, 540 000 турци, 253 000 гърци, 184 000 албанци, 77 000 власи и др..."