Не е изведнъж. Не е и причината разочарование чак толкова много от българската власт. Причината е опита им в периода 1913-1941г. 1943г. става ясно вече на огромното мнозинство, че пътят с България е невъзможен. Алтернативата сърбизация 1913-1941г. също не могат да я приемат. И когато им се предлага третия път го приемат.
Както в България така и в Македония думичките македонец и българин са равнозначни по онова време. Така че като ти забраняват да се наричаш българин, ама ти разрешават македонец...не се възприема като кой знае каква драма или отказ от народността си.

Все едно днес в Егейска Македония да предложат на местното население да се откажат да се наричат македонци или българи, ама да се наричат ЕГЕЙЦИ да им позволят автономия и собствен език, собствени институции и училища в тази автономия. Но да се откажат от всякакъв контакт с Р.Македония...и да я определят като окупатор... Според теб дали мнозинството няма масово да го приеме, като алтернативата е както до сега само елинизация, колонизация и насилствено подтискане на всичко не гръцко?

Не е баш така! Имало е разочарование, щото има идеалистични очаквания кон Бугария. Мислиш ли дека е немало разочарование от Югославия след 1944г.? Тепането на сите кои се сметат за...бугараши, Голи Оток, лугето на Белград во управлението на Югославска Македония и терането и кон бавна сърбизация? Да не ова разочарование да е направило масовно македонците да се откажат от македонизмот?
Разликата е дека разочарованието кон Бугария от 1941-1944г. е регулярно хранено от югосръбската пропаганда, а другото криено!

Сам се запрашай защо им требваше на югокомунистите за първата акция во Прилеп да барат 10 етнички сърби от Сърбия, за да го направят нападот над бугарската полиция? Неможаха да найдот 10 локални македонци от толко разочаровани от бугарската окупация?
Бугарската власт реагира много жестоко на това...ама то така е во Бугария от децения... Война е все пак.
Знаеш ли шо е истинска окупация? Германците избиват близо пол милион гърци со глад или во Полска или во СССР... Сите бегалци от Западна Македония от Бали Комбетар бегат при бугарската власт...не бегат при партизани или при югосърби...

Сега като имате уж посебна независина държава Р.Македония...колко луге кай вас са разочаровни от таа държава? И шо значи ова дека македонците денес не сакат независина Р.Македония да постои?
Лугето не са чак толко глупи. Може младите без опит во живота да се лажат и да верват на некой работи...ама со текот на времето и тие стават свесни дека не е се баш вака...идеално во светот.

Българин и сепаратист. Тип преходен към македониста. И великата организация гнездо и разсадник на измяната.

Бай Лазо, май, не са само сърбомани

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кои? Партизаните?
Първите нападения не са дори от сърбомани, а от сърби от Сърбия. Прилепската акция е такава имат само един македонец...да ги води. И убития бугарски фашистички окупатор е местен прилепчанин.
Голямата партизанска активност е в албанската част - Западна Македония. След това почват да увличат македонци. Сменят името на партията специално за Македония. Щото JКП като видят Югославия и комунистите не искат да се пишат в нея...става Покрайнски комитет на комунистическата партия Македония...нещо от сорта...
Местните също си търсят решение на македонския въпрос. И много на база опита от предните войни знаят, че България загубили...става страшно. Затова много търсят алтернативата за независима Македония... и комунистите им я предлагат.
Имай предвид, че Запада в началото на войната не е съгласен на Македония дори и автономна ако победи и не подкрепя такава опция. Това става на малко по-късен етап.

Редактирано от Superserb на 12.07.19 20:33.

Това го знам.

Ама, Сашето не вярва в това. Очевидно и авторът на тези спомени не мисли точно така. Затова е мед за душата на съвременния изтерзан македонист.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от goga на 12.07.19 20:46.

Георги Даскалов: Гръцки партийни функционери от български произход като политкомисаря на първите партизански отряди в Егейска Македония казват: „До 1943 година ние не знаехме какво е това македонизъм. Ние не знаехме”. За първи път за македонизма започна да се говори през 1943 година, когато Светозар Вукманович - Темпо отива в Егейска Македония, използва това, че по това време в Егейска Македония обстановката е много сложна за гръцката компартия, тъй като тук вече има сформирана българска милиция в Костурско, има създаден един българо-македонски комитет при силите на Оста и те не могат да развиват военна и политическа дейност. Тогава това се използва от ЮКП, от Светозар Вукманович - Темпо, който успява, с много натиск на гръцката компартия да ги убеди, че за да могат да организират това македонско население в борбата против фашизма, против окупаторите, те трябва да му дадат някакви бъдещи права за самоуправление и т.н. В резултат на това споразумение, се създава един славянски народоосвободителен фронт, който по същество е една антибългарска проюгославска македонистка организация. Този славянски народоосвободителен фронт започва да извършва македонистка пропаганда. Това са първите следи, първата пропаганда, която се извършва в Егейска Македония, в 1943 година, която непрекъснато се засилва с отслабване на Оста, с отслабването на България, и в края на краищата - нашите сънародници са изправени пред дилемата: дали под гръцки политически гнет, или по-добре да отидем при Тито, в в рамките на Република Македония, на нашата държава Македония. И те избират по-малкото зло пред по-голямото зло. Тогава много изтъкнати функционери-комунисти прегръщат македонистката идея като изход. Най-големият комунист от нашите българи, егейските българи, това е бил Лазар Търповски, който е член на областното бюро на ГКП за Македония. Този Лазар Търповски е родом от село Дъмбени, произхожда от едно много извявено българско семейство и до края на своя живот – до 1943 година – той провежда една политика, с която пречи да извършат наказателни акции към българите, към неговите съселяни и т.н.

Интересна информация от Църнушанов. Не знам дали наистина обаче дали Прилеп е бил един от най-патриотичните градове тогава като цяло, прекалено е близо до сърбомански райони. Аз по бих заложил на на Охрид, Велес и Щип.

Между другото съм преглеждал навремето дневникът на Богдан Филов като излезе. Повечето е насочен към политика по високите етажи на властта и отношенията с германците, но има и отделни пасажчета тук-таме по македонските работи. Спомням си как около 1942 беше говори за оплаквания от изявени българи там за българското управление и как доста местни патриоти се чувстват пренебрегнати при големия процент позиции заети от изпратени от старите предели. Още по-натам имаше пасаж за разразяващите се спорове между различни македонски течения, които той май коментира като безнадеждна работа и аз го разбрах като едно проклятие за България.

Още един коментар от мен - македонизацията в СРМ след ВСВ и комунистическият терор в България по същото време сведе до минимум доста масивното преди това течение от МАКЕДОНСТВУВАЩИ българи - такива като Димков и ВМРО-вците например, които издигат свободата на Македония на пиедестал (дори и извън България), но не отричат, че македонците са част от българското племе. Едно блато от македонстващи течения които постоянно спорят и не могат да излязат на глава едно с друго. Сега поне нещата са по-прости.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Buyer на 13.07.19 07:01.

Църнушанов посочва като топ 3 по патриотизъм Охрид, Прилеп и Щип.

Доколкото видях, книгата му не е издадена приживе. Авторът умира през 1980 г.

Колкото и да не ни харесва написаното, нямаме причина да смятаме, че не бил обективен. Според неговите си представи. /То е ясно, че става въпрос за субективни преживявания и спомени/. Явно е имало и такива като него: хем българи, хем сепаратисти. Те по този начин са видели събитията.

За броя на македонските партизани със сигурност греши: не са били повече от 50-100 души местни македонци до началото на 1944 г. Но може пък да е прав за общото настроение и нагласа сред младежите във Вардарско тогава.

Редактирано от goga на 13.07.19 09:14.