Имали са 20 хил пушки, шмайзери, картечници, консерви, продоволствие за месеци напред, палатки.. Да бяха фанатици - биха могли с години да държат в шах в тези чукари гърци и титовисти. Нямало е дух. Айде, за местните е разбираемо, ами за функционерите на ВМРО? Защо не си дадоха кожите като Кирил Дрангов?
Германците им дават купища оръжия и боеприпаси. Ако това оръжие го имаха горяните в България....

Редактирано от goga на 13.07.19 19:27.

Накрая остават 3 батальона във Воден. Разбират че няма да се обявява автономия от Иван Михайлов. Гермаците се изтеглят. Масата минава към комунистите. Остава единствено да бягат...

Димчев, Църнушанов, всички пишат за градовете. Градското население и настроенията в него между 1920-1941 в Македония не отразява пълната картина. Там да си комунист, социалист, та и националист е било модерно. Винаги е модерно да си различен и нещо повече от останалите.
Масата си живее по селата, а в този период още повече. В градовете и пограничните зони има над 80 000 сръбски заселници, полицай, войници и офицери със семействата си. От тях между 41ва и 44та излизат над 4000 четника на Дража. Те са повече от партизаните. Та партизаните имат повече сблъсъци във Вардарска Македония с четници и балисти, отколкото срещу българи и германци.
Както и днес, като отидеш в Гърция и срещаш нашенци по селата, както "Охрана" навремето е с участници от селските райони, още повече важи за Повардарието. Селата масата е с чисто българско самосъзнание и консервативни разбирания. Местните комунисти започват първите си прояви в градовете. Не успяват да се закрепят в селата, защото нямат подкрепа извън роднините. Точно обратното на цял свят.
Много различно е с отряда на Дичо Петров. 100 души дезертирали партизани с български униформи прекосяват цяла Македония, през селски райони и стигат до пернишко и софийско където дават сериозните си сражения и там са разбити.
Нормално и логично е да се анализират настроенията в градовете, с повече хора на едно място, образовани и "актуални" в събитията. Половината население, ако не и повече обаче живее на село. Сръбски стражар и бирник са виждали веднъж-дваж в месеца. Почти всеки е с роднини в България. От селските райони в Македония са и мобилизирани в българската армия, а от градските в сръбската. Има ги данните в мобилизационните списъци български и после македонски, когато в края на 1944 се обявява всеобща мобилизация там. От 110 000 мобилизирани македонци, към 44 000 вече служили в българската армия, пуснати да се върнат след Крайова.
Казвал съм, че имам роднини даскалували и служащи "долу" в периода 41-44. Селата са чисто български. В смисъл, никой не прави разлика между българин и македонец.
Дори повече, често им е забранявано да носят народни носии до 41ва. Не са пускани селяни в града или са арестувани ако носят носия. Затова като идват българите всичките слагат носиите. Гордост е било да си я пазиш и носиш с идването на българите. Ако ви се вижда странно защо в старите снимки и филми има толкова хора в народни носии да срещат българските войски - това е причината. Не, че не знаят какво е костюм и каскет.
Все ми е било странно разминаването между прочетеното от иначе изключителни автори и спомените на близките. Може би, защото едните търсят обяснение в наблюдавани събития, а другите ги предават като преживяни.

Тези 4 000 дражеви четници...се действат главно в северните пригранични региони на Македония с Вранско и Косово. Колко от тях са сърбомани от Македония и колко сърби от Вранско и Южно Косово...се ми се струва, че повечето са отатък гранцита. Още повече поддържането на 4 000 четници изисква огромна логистика, и огромно местно население, което да ги крие и храни. Просто няма такъв потенциал сърбоманията в Македония по това време.
Те затова се бият яростно в Македония партизаните със сръбските и сърбоманските националисти...щото таргет групата им за социална база е една и съща.
До 43г. мисля за ЮКП Македония и Косово са един отдел и ползват много сърби от Косово и Южна Сърбия...щото имат толкова дълбока поддръжка от населението в Македония.

Мъжете изоставят носиите поне 20 г.преди жените.

Част от обяснението на някои ексцесии - като в Ястребино и Ваташа е, че партизаните там са подкрепяни почти изключително в роднинския кръг.

Повеќе од 90% од српските колонисти се депортирани во 1941. И не беа 80000 мислам дека 30 илјади е многу поблиска цифра. Колку и да биле тие дражевци во Македонија, тоа се претежно локални србомани, освен на крајниот север.

Най “добрият” залог за момента е направен; Елас, която им дава , дори мъгляво, обещания за припознаване като етнос и известно самоуправление. за автономия дори не мислят в ситуацията 1944 и променената етническа картина.
А това Да се бият със съветската армия или англичаните са глупости.
В същност тези хора са толкова мачкани, че дори и най малкият жест към тях е значел много.
Не видях Димчев да говори срещу някого в спомените си. Има проблеми със съидейници , но те са принципни.

Четири групи:
1. Колонисти - заселници;
2. Чиновници + учители + доктори + инженери
3. Полиция
4. Армия

През 1928 и 29та на отчет - помощи за пребиваване от Белград бяха над 74 хиляди души. Данните съм ги гледал в сръбски източници. Толкова са сърбите получили някаква помощ за престой в Македония двете години. Това даже не са местни. Работили и по Офицерския дом и други в Скопие най-вече.
Пак там имаше данни за Дража, че четниците му от Македония били 4 000 души.
Сръбски са твърденията, аз карам по спомен от четено.

От Македония, не вътре. Иначе имат корпус към 1000 човека в Македония и всичко около Скопие воюва с тях, най-вече местните партизани. Поречието им помага, Скопие, Косово.
Сърбия си присъства в Македония много солидно даже до 1941. Не знам защо това поражда съмнение. Тръбич е дясна ръка на Дража, а е македонец. Имат борба с ВМРО още поне до 1939 сериозна.

За цифрите ми се струва много. Да поддържаш 4 000 човека нелегални по шумите е фантастична логистика.