Да ме прости Сашето. Но не се сдържах - филмът, който ми показа, е много силен: прекрасна работа с камерата, красива и въздействаща документалистика. Може и да сте гледали филма. Абстрахирайте се, че авторът е македонист - син е на дете-бегалец, установило се в Полша. Много красив български език говорят някои от старите, интервюирани във филма:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от goga на 27.06.19 20:39.

Действително силен филм, и наистина много хубав език говорят старите, много близък и разбираем с народните говори в Пиринско и други български диалекти, което е странно - дели ги огромно разстояние! Без съмнение Конески и другите като него са успяли нещо много трудно, да направят в езиково отношение от един народ два... Не случайно македоствуващи фигури като Павел Шатев и Венко Марковски са били ужасени от случващото се в края на 40-те години. Едва ли са си представяли Македония на техните мечти такава.

Филмът ми навя мисълта, че преди да бъдем българи, гърци, сърби, македонци и прочее, ние сме преди всичко хора. Никое човешко същество не заслужава да изпита това, което тези родители и деца са преживяли. Национализмите и идеологиите не ги е грижа за обикновените хора, които биват прегазени.

Малките дечица как ревали и викали майките си нощем. Покъртително...

Обаче виж - бащата на този режисьор напуска Шестеово на 9 години. Бил е едва на 5, когато всичко българско е изкоренено напълно. Нямал е контакти със свои по-възрастни роднини. Пише на юго-македонски /вероятно са го обучавали на този език в Полша/ - за него това е родната езикова и книжовна норма. Предал е на сина си омразата към гърците и любовта към македонското, което по същество е било просто една регионална идентичност от голямата българска. Но българската е изчезнала напълно. За сина - ние, българите, сме чужди. Може би и врагове /защото видях, че е приятел с македонци от Мелбърн, а те са пословични българомразци./

И другите деца-бегалци върнали се по родните села, когато вече са 42-50 годишни мъже и жени - срещу промяната на имената си с гръцки. Тези хора са вече с отсечени корени. И да са направили деца, едва ли са ги последвали в Костурско.

Но филмът е добър.

Между другото снощи писах на автора на филма. Обясних му кой съм и откъде съм и казах, ако може да потърси нещо за и от Благой Шклифов. Човекът ми отговори лаконично и приятелски с емотикона за вдигнат палец.


Между другото, децата-бегалци са може би едно от обясненията, защо в Чехословакия и Полша се появиха специалности по македонски език и литература. Разбира се, тук се е намесила и официалната югославска страна. Но много от тези бегалци стават после учени и интелектуалци, някои от тях остават в страните, които са ги приели - и започват да бълват представите, с които са отгледани, без нормален контакт с близките си - за македонския народ и самобитност, които постоели от време оно.

Преди време гледах интервю с жената на покойния вече голям български художник Тома Трифоновски . Той е родом от Дреничево, също е дете-бегалец. Бил е на възрастта на бащата на режисьора на този филм, когато го откарват в Унгария. По случайност се връща към българската си идентичност, тъй като има възможност да общува със свои връстници-студенти в Будапеща от България и разбира, че говори техния език. Та, съпругата на Томата точно това каза: децата-бегалци после може би станаха едни от най-влиятелните хора на науката и изкуството в СР Македония - някои от тях се заселват в Скопие, и общото между тях е, че са откърмени с омраза към всичко българско.

Но наистина са били страшни времена. Томата, например, е успял две години преди да умре да посети родното си село. А колко много други така и не се връщат никога...

Редактирано от goga на 28.06.19 07:04.

Какво българско по тези места 1948... България е тотално поразена на 300 км, същата отказва да вземе тези деца, доколкото знам са приемли само гърчета тука, .....тези хора са тежката артилерия на македонистите.

Така е. Факт.
Той и Шклифов беше разказал как поне десетина негови връстници искали български паспорти, но така и не ги получили. България не искала да ги приеме. И става въпрос за 60-те години, когато уж сме променили политиката си по македноския въпрос!

Редактирано от goga на 28.06.19 06:50.

те са саштевремено и тешкиа камак околе нашиа врат..или поне един от камените които са повече а ние сме дребни и слаби и не можем да ги носим. И аз плача когато ги гледам тези филми, всашност аз сам ги слушал тези приказки и трагедии од дете , всичкии сме ги слушали и всеоште ги слушаме, всекое македонско пошироко семејтво има поне един егеец. Професорката Димитра(с. Поздивишта), строга жена пред којато трепереха всички математици и студенти на Природноматематичкиа Факултет, железна жена, којата ја мрзих като малак оти мислех че ја малтертира мајка ми, ми изглеждаше като некоја лоша вештица. Еднош, години покасно в нејниа кабиент ни расказа дел од нејната тешка садба на дете бежалец. След втората реченица, потекоха слзи, плаче професорката , плаче мајка ми (тогава подготвјаше заштита на магистерската си теза кај ментор Проф Др Димитра Карчицка Ламброва) башта ми ведне глава а аз излезох право през вратата за да не заплачам. Малце малце, па некој пак ште заговори за децата бежанци, за клетите грци и пр. Разбирам , трудно е , голјама болка е , разбирам че тези хора не получиха правда и справедливост и че се гневни и непомирливи но не е добре че този гнев се пренасја и на следвачите поколенија(Тупурковски, Груевски,Шичков, Димитрови, Мирка Велиновска, Васко Ефтов итн итн...). Време е вече да го оставиме това в миналото и да се опитаме да погледнеме напред, колко и да звучи като клише.
Претполагам че е саштата приказка и с македонците в Балгарија.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 28.06.19 16:17.

Проблема е че всички бежанци от Беломорието в България са интегрирани. По една или друга причина, беломорци остават леко чужди и във Вардарско и в Централна и Източна Европа. А тук няма останали компактни общности. Разтварят се като захар в топла вода. Защото тук не се чувстват чужди. И затова и тук не се шуми около тях и останалите им роднини. Единици като Благой Шклифов, Любка Рондова, Христофор Тзавелла са шумяли. Гледам ги и нашите по Пловдив. С Филип Кляшев сме приятели. Има роднини останали там, но е ходил само веднъж. Интересна му е историята, а не роднините там. За него Гърция е Метеора и Халкидики, а не роднините му в Костурско. Но не дава и дума да се издума че е нещо различно от българин. По "Кап. Райчо", имаше и потомци на войводата Шкуртов, пак от Костурско. Пазеха спомена за родния край, но нищо повече. И на Постол войвода племенничка имаше до скоро тук, раждана в Боймица. Просто повечето от тях тук са си устроили живота чудесно. Чолаковите, на една ограда сме в Пловдив, са изселници от Драмско, след 1944г. Половината просто бегло отбелязваха че са преселници от...Гърция и толкоз. Някак си тук го няма този жив интерес, какъвто е запазен сред изселниците във Вардарско, Полша, Чехия и Унгария. Захар в топла вода. Само леля Мария Граматова ме кандърдисва да ходим при роднините и в Зърнево. Ама ме е страх да возя 90г. жена...
Затова и при нас липсват подобни филми. Няма кой да ги снима. Самите потомци са дезинтерисирани. А там за да те приемат, трябва да отидеш при някой. Иначе ще е като чичака в Костур от горния филм. Що говориш македонски? Ми щото всички го говорят. Ама не съм македонец. Любка Рондова беше си ходила в Шестеово при роднини. Много топло си я приеха. Ама не мога да намеря клипа.
Беломорието е кауза. Години трябват да се зарови човек там, за да успее да влезе под кожата на 4-5 човека...
А този автор, много надъхан. И арогантен. И си е македонист. Филма му светкавиччно след излизането му, бе качен във Фейсбук от популярния тук Дунек. Не случайно.

нема за какво аз да проштавам, дали аз , дали ти..или некој друг филма штеше да се појави тук, така или иначе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добър е филма.

Комита, кой да го разкаже? От примерно 15 хил деца-бегалци 100 или 200 да са стигнали в зряла възраст до България.
И да е имало изселници от Костурско - дошли са тук при съвсем друга ситуация, доста преди 1947-48 година.

Ако не беше Шклифов, почти нищо нямаше да знаем за това, което е ставало там между 1925 и 1949 г.

Лошото е, че и егейците в Сев. Македония не знаят за Шклифов. Книгата му е написана на костурски диалект. Лесно ще я разберат.
Виж за днешните книжовници в Скопие - не съм сигурен.

Редактирано от goga на 28.06.19 11:49.