Во цитатот има и македонствующи и македонци, од вторите треба да се направат мирни граѓани.
А за првите, нека е така како велиш, подпрашање, во која мера се тие во политичкиот маинстреам на Бугарија 1918-1940?
Ако се влијателни, како (и кога) се манифистира кон населението во окупирана Вардарска Македонија?
Ако не се, во која мерка режимот е толку различен од комунистичките предавници од после 1944?
Поздрав, немам намера да провоцирам, ова е само муабет во клуб кој е читан од 20 луѓе, не знам што толку торментор и слични толку се жестат...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Protostrator на 04.07.19 05:30.

Смислата на ВМРО винаги е била да води въоражена борба против окупаторите на Македония - Оттоманската империя, после Гърция и Сърбия. Со логистична база и поддръжка от бугарската държава. ВМРО нема политическа дейност (освен Яне Сандански който участва и в османската и в българската политика, но все пак е главно революционер). ВМРО е българското национално-освободително движение в Македония и Южна Тракия, то се поддържа неофициално от сите бугарски влади и партии, независимо кой е на власт.
Проблема идва след 1918г., когато България е разсипана от загубените войни, в икономическа катастрофа, в пълна международна изолация, без право на армия. Под огромен надворешен притисок от Гърция и Сърбия и нивните союзници да бъде прекината дейността на ВМРО, в противен случай цената я плаща цяла България с продължаване на изолацията и икономическата криза.
Во истото време ВМРО сака да продолжи борбата в Гърция и Сърбия и дефакто тера Бугария кон долга икономическа криза, която има и тежки социални последици и за бежанци и за местно население и повдига социалното напрежение. Исто дури кон нова война со Гърция и Сърбия.
Затова владата на Стамболийски сака да я прекине дейността на ВМРО и сите шо се работят по македонското прашане (македонстващите), сака да я прекине изолацията на Бугария и да получи международни заеми за бежанците и за икономиеско развитие. Подписва в Ниш договор со Югославия и признава се во Югославска Македония за сръбско. ВМРО го убива. Следва полуграгянска война во Бугария лугето на Стамболийски се поддържани от СССР и Югославия, а от другата страна ВМРО, дел от полицията и армията и т.н. После идват на власт Ляпчев и т.н. и малко стабилизират работите, ВМРО не е толкова активно со чети и т.н. во Сърбия, но продължава дейност. Официалната политика е за мирно решаване на сите прашания...

ВМРО запазва връзка и канали со сите локални организации во Вардарска Македония, шо е останало от нив. Правят клането на сръбски колонисти в Кадрифаково после този случай сръбската колонизация във Вардарска Македония намалява със 70%.
В Гърция е малко по-сложно. Още 1913г. се прави масово клане и етническо прочистване на сите негъркомани по българската граница - Кукушко и Демир хисарско. Няма почти останало българско население от другата страна на границата и затова е мачно чети да влизат от България.

Тогава идва третият вариант - сътрудничество с комунистите и СССР градене на отделна македонска нация и държава. Така България неможе да бъде наказвана тие се во съработка со СССР, а не с Бугария и получават пари и поддръжка от там и продължават борбата за Македония против Гърция и Сърбия...
Това се прифакя от леви македонци. Проблема е че почти целата организация на ВМРО е веке во Бугария. Повекето членове от вардарско и егейско се избегали во Бугария. И така лявата идея за посебна македонска нация и държава си живее во главите на леви македонци в Бугария, които логично се во судир со десните македонци сакат борбата да я продолжат под знамето на бугарската народност. Но тие исто прифакят идеат за посебна и независина македонска държава.
Нормално сите тие вмровци се от 20 и кусур години во война от 1903г. - убийствата и насилието е веке нормално нивно поведение и почват да се стрелят помегу си, да стрелят и бугарски политици и т.н. - т.н. братоубийствена война във ВМРО. Левите македонци се поддържани от СССР, нормално...но когато Сърбия вижда, че тази внатрешна борба го прави и ВМРО и Бугария слаби почва да поддържа исто левите македонци...исто го прави и Гърция.
И вака Бугария си живее во полуграгянска война мегу комунисти и националисти и во двете групи македонците во Бугария се най-активни...
А владите след 1923г. се опитват да балансират, да намалят напрежението, по мирен пат да барат решение на Македонско, Тракийско, Добруджанско и Зап.покрайнинистко (ако има такава дума) прашане. Го повдигат прашането за човешките права во гръцка и сръбска Македония во Лигата на Нациите. 1/3 от желбите за човешки права во таа организация се от Бугария во връзка со човешките права в Егейска и Вардарска Македония. Дури официално Бугария прави предлог дека ке го отдаде Пиринскиот край за создаване на независина македонска държава, ако Сърбия и Гърция исто ги отдадат Вардарска и Егейска Македония.
1934г. соседите на БУгария - Турция, Гърция, Югославия и Румъния подписват военен пакт - което дефакто е военен союз против Бугария. Следва преврат во Бугария и се забранява ВМРО, защото може да се повтори 1913г. Една година по-късно царя взема властта и почва да управлява Бугария. Идва ВСВ.

Това е историята на междувоенна Бугария и македонците в нея.

Само да кажа дека БУгария от 1923г. живее во полуграгянска война мегу комунисти и антикомунисти. И когато 1941г. бугарската власт почва да управлява Вардарска Македония, целата тази драма и омраза кон комунистите идва со администрацията, полицията и армията и в Македония. И затова при дури мали случаи на комунистическа дейност во Вардарска Македония бугарските власти отговарат со големи казни, дури на луге кои се само запдозрени (дека не е сигурно), че помагат на партизаните. За населението во Вардарска Македония во междувоенният период проблема е сръбския окупатор и вакви идеологически борби - комунисти и антикомунисти се абсолутно мали и без никакво големо значение. А за бугарските власти кои 20г. живеят с този проблем в Бугария - комунисти и антикомунисти - ова е много голем проблем и реагират со много насилие ако има и трага от комунисти. Ова е една от причините за разочарование от бугарското управление во Вардарска Македония 1941-1944г. но не е толкова големо и масово, както комунистическата Югославска и македонистка пропаганда го представят. До 1943г. партизанската дейност във Вардарска Македония е во албанската зона. Во бугарската действат направо сръбски партизани водени от Лазо Колишевски или некой сърбомански села. След 1943г. , когато се вижда че Бугария ке загуби войната, веке много повеке луге почват да барат алтернативата за спас - комунизмот и посебна македонска нация и държава.
До колко македонските партизани ги мразат бугарите...само ке кажа дека ги сакат сите соработници на бугарската власт исто да влезнат во управлението на комунистическа Македония, но не сакат сърбоманите пратени от Белград като Колишевски и други подобни...

Пич, това е вече правила на писане и говорене. Не можеш да ползваш “македонствующи” два пъти в толкова кратък параграф. Изглежда неграмотно и се търси близък синоним , в случая “македонци”. Не търси под вола теле.
Колко са влиятелни? За кратко , убиват зверски Стамболийски и управляват (Андрей Ляпчев) до 1934. Прави се през 1934 друг военен преврат за да бъде разтурена организацията.
Режимът на Стамболийски не стига много далеч в тази насока. Има други приоритети, пък и армията не е с него да го наложи. Нито един българин не е предаден на Югославия, дори и Протогеров.

на мен много ми хареса. Пеистнах го на колегиланиа чет и написах така:

Povelete, covekov u 10 recenici napishal se shto sekoj prosechen makedonec treba da go znae za VMRO
..
..
a so toa gore dolu ja objasnil na kratko pola od nashata istorija vo poslednite 100 godini
...
.....
drugata pola t.e. srbo-jugoslovenskata si ja znaeme
...
...

neli narodski se vika deka sekoj covek si ja bara drugata polovina..oti taka ne e celosen :p

..
I jlubovno I duhovno no I identitetski

... тук следват нападките на което аз ответих с това

јас чуствував должност да ве осведомам за она што мислам дека е битно и точно
ваше е дали ќе прифатите и ќе го апсолвирате по сопствена желба и потреба или ќе чекате во наредните 100 години да ви го втеруваат у глава во екстремна варијанта на лажиче

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 04.07.19 15:37.

Имам май грешка, фактологическа.
Май Лазо Колишевски си е поканен в АСНОМ. Ама той дали не води със себе си Божидар Видоески или Темпо, който Ченто и другите отказват да ги приемат...трябва да се провери точно как е!

едната група се баш патриотите а од другата експонентите на Белград предводени од Светозар Вукмановиќ, Лазар Колишев, Видео Смилевски и Страхил Гигов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добро напишано. Изгледа сепак прелмната година е 1934. Во Бугарија е забранета ВМРО, на меѓународен план се случуваат премногу превирања, меѓу другото, во 1937 Бугарија и Југославија се потпишува договор за вечно приателство. Јасно е дека 1941 целосно ја затекнала Бугарија неприпремена.

Патем, имало ли размислување да се нападне Грција во 1940, кога Италија врши инвазија? Некако би било логично ако имало капка ревизионизам? Ако не за Егејска, тогаш барем за Тракија (која по некоја чудна логика Грција ја добива без некое учество во ПСВ)

Ма аз таково, нищо не съм казал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не. Цар Борис Трети е искал ревизия по подобие на Южна Добруджа: без война и с благословиятя на великите сили. Румъния доброволно отстъпва провинцията, затова и след 1944 г тя остава българска. А Унгария губи Трансилвания.

Гърция никога не би се съгласила доброволно да върне Западна Тракия Освен това Хитлер покровителства Атина. България разчита на доброволното връщане на територии.

Редактирано от goga на 04.07.19 18:10.

Опита от Балканските войни и от ПСВ покажува дека нема значение дали бугарската армия е взела некоя територия или не. Накрая границите ги определят Великите сили во края на войната. Затова Бугария не сака да взема тази или онази територия без барем две Велики сили да се согласни. Бугария е поканена от Италия исто за войната со Гърция...нашите отказват. Бугария сака ако взема некоя територия да биде признаено от Германия и от СССР, Великобритания и Франция се союзници на Гърция. СССР отказва сака Бугария първо да даде военни бази во Варна и Бургас. А по истиот пат со военни бази СССР анексира Литва, Латвия и Естония.

Докато Югославия е съюзник на Германия. Хитлер казва на бугарските политици дека немат право да мислат за Вардарска Македония...не да прашат...а немат право да мислат...неколко месеца подоцна, когато е проанглийският преврат в Югославия...Хитлер казва на българите да влизат и да вземат Вардарска Македония до италианско-албанската зона. Абсолютно никой во Бугария не е спремен за ова. Нема администрация, нема луге. А во Вардарска Македония се се управлява от сръбски колонисти - администрация, дури учители, попове, жандармерия, суд после КСХС. Когато ги протерват сръбските колонисти нема никакви стручници во Вардарска Македония. Се приемат много македонски студенти во Софийскиот универзитет во 1944г. мисла тие се 1/3 от сите студенти. Но да биде един човек стручник требват неколко години универзитет, после неколко години пракса... а нема вакво време, дури сърбомани одат на университет во София. За да се найде администрация и стручници за Вардарска Македония се собира се шо има во Бугария. Во истото време требва и админстрация за Южна Добруджа, за Беломорието... нема луге просто. И се бара се шо има не добри стручници, корумпирани луге и т.н. Не се сите такви...ама има и много
И от тие луге исто има разочарование во локалното македонско население. Но исто не е толкова драматично, както некой луге го казват. Стручници от локалното македонско население се на обука во София, но просто нема време се да се довърши до край.

Не мисла дека 1934г. е преломната. Има нов надеж во 1941г. Мислам дека е 1943г. тогава веке се вижда дека Бугария трети пат ке загуби войните и патот со Бугария е невозможен. Дури нема разлика дали сакаш Бугария или несакаш Бугария патот со Бугария е невозможен. Да се прифати елинизация и сърбизация исто мнозинството не го сака.
Во истото време и западните сили виждат дека Кралска Югославия како империя на сърбите и на сръбския шовинизам нема широка поддръжка сред несърбите, а тие се мнозинство. И исто прфакят идеата за една по-балансирана Югославия со повеке права на несърбите и тие почват да прифакят идеята за посебна македонска нация. И веке имаш две Велики сили СССР и Западот кои ке поддържат ваква можност след войната и много почват да я прифакат.
Разбира се повекето комунисти во Македония се идеалисти, мислат дека ке им дадат и Егейска Македония, дека добре ке градат небугарска нация, ама не мислат дека ке градат и просръбска нация. И вака во Югославия уште во първите години тие комунисти или се пратени во затвор или во пензия или на федерална работа во Белград. А връвот на македонските комунисти се бара главно от сърбоманските села, от некой власи и т.н. - да немат сантимент кон Бугария. Исто идват и десетки иляди сръбски стручници главно во Скопие и тие луге градат институциите, го градат и македонизмот. Со времето малко по-малко во овой македонизам се приключва вака и сърбомания . За тие луге ова е нормално, за нив ова е добро во светот -сръбското, дури да не го прават от фанатизам и омраза кон Бугария...тие си сакат и работат за нивното - сръбското. Дури повекето сърбомани си имаха и оправдание тие не градат сърбомания, а градат югославизам.
Имаше и има и други луге, кои не се сърбомани, кои не сакат сърбизация и работат за повеке македонското. Но винаги на повекето важни позиции беха сърбомани. Мислам дека Киро Глигоров им беше най-големата грешка!