Сравнение с Румъния, в което изоставаме ... / Политика, Свят / Македония

30 000 paбoтни мecтa и $26 милиapдa зa xaзнaтa нocят чepнoмopcĸитe гaзoви нaxoдищa в Pyмъния

Развитието на газовите и петролни находища в изключителната икономическа зона на Румъния в Черно море ще донесе на страната допълнителни $71,3 милиарда към брутния вътрешен продукт между 2018 и 2040 година, показва доклад на Deloitte, поръчан от Romanian Black Sea Titleholders Association (RBSTA) - асоциация на компаниите, получили концесии в румънския черноморски регион.

Анализът показва, че находищата ще създадат общо 30 605 преки и непреки работни места за периода, а добивът ще донесе общи приходи за държавната хазна от $26 милиарда, от които от концесионни възнаграждения $5,5 милиарда. Средните приходи за бюджета ще бъдат $1,13 милиарда годишно, или около една четвърт от дефицита за 2016 г.

Ефектът е пресметнат при прогнозни $15,7 милиарда капиталови и $6,5 милиарда оперативни разходи. Така всеки инвестиран $1 милиард ще създава нови $3 милиарда към брутния вътрешен продукт на северната ни съседка за следващите 23 години.

Ако бъде взето предвид влиянието на находищата при позитивно развитие върху свързани сектори (пренос на газ, например) и други индустрии (химическа, петрохимическа и производството на електроенергия от газ), близо $9 милиарда инвестиции ще бъдат възможни благодарение на излишъка на газ и икономическата конкурентноспособност, който той ще донесе. Тези инвестиции ще донесат нови 42 хил. работни места и $18,3 милиарда приходи за бюджета, както и $99 милиарда към БВП между 2020 и 2040 г.

Трябва да бъде отбелязано, че тези ползи ще бъдат постигнати без никакво увеличаване на правителствените разходи. Нещо повече, увеличеното производство ще подкрепи националния бюджет.

Освен това допълнителните ресурси ще осигурят енергийна независимост на северната ни съседка, както и ще допринесат за постигане на целите за намаляване на изпускането на парникови емисии.

Румъния бе първата страна в света, която официално регистрира добив на петрол - още през 1857 г. САЩ последва този ход след две години. Тогава добивът бе 1 960 барела, които са били рафинирани в единствената рафинерия в страната в Плоещ, на 60 км от Букурещ.

През 1975 г. бе поставена първата офшорна платформа в Черно море. Първата локация, Well 1 Ovidiu East, бе с дълбочина 84 метра. Първите значителни залежи от петрол обаче бяха открити чак на третата локация, наречена Lebada (Лебеда) в блока XVIII Istria.

В момента около осем процента от петрола и кондензата (ултра лек петрол) се добива в морето. През 2016 г. добивът бе 27 милиона барела, а общото потребление надхвърли 82 милиона барела.

Първото търсене на газ на сушата е през 1908 г., като то се оказва неуспешно. При второто, на 2,9 км от първата локация в Сармасел, е открит газ на дълбочина 302 метра. Днес добивът на газ отговоря за 31% от вътрешното производство на енергия. През 2016 г. добивът достигна 8,7 милиарда кубични сантиметра, а допълнителни 1,3 милиарда кубични сантиметра бяха внесени, за да покрият потреблението.

Изчислява се, че има доказани резерви от газ от общо 105,5 милиарда кубични сантиметра (като се изключват резервите, до които може да се достигне чрез фракинг).

Колко ресурси има в морето?

Находищата в XVIII ISTRIA са сред най-старите и се пресмята, че там остават около едва 6 милиарда кубични сантриметра газ. В блоковете Doina и Ana, откъдето добивът ще започне през 2020 г., има около 9,5 милиарда кубични сантриметра.

EX-27 MURIDAVA обещава 4,85 милиарда кубически сантиметра газ и 11,7 милиарда барела петрол.

В кладенеца Domino 1 има между 42 и 84 милиарда кубични сантриметра газ, а в новооткрито находище в блока EX-30 TRIDENT може би има над 30 милиарда кубични сантриметра газ.

Каква е ситуацията в България?

В България първите проучвания започват да се подготвят през 2012 година, но реално започнаха чак през 2016 година. Големи западни компании проучват за нефт и газ блоковете "Хан Аспарух" и "Силистар", като резултатите за първия изглеждат по-обнадеждаващи. Френската Total и партньорите й австрийската OMV и испанската Repsol подготвят трети проучвателен сондаж в блока, който се намира край Варна.

В края на 2016 г. френският петролен гигант съобщи, че е открил нефт в "Хан Аспарух", но без да дава допълнителни подробности. Ключови за точното място на новото проучване ще бъдат резултатите от втория сондаж.

Shell все още анализира събраните данни от проучването на блок "Силистар" и не е ясно дали ще добива нефт и газ у нас.

Преките ползи за България от сондажите са значително по-малки от тези на северната й съседка. В периода 2012-2015 г. страната ни е получила 6 млн. лева концесионни такси за използваната площ, а при подписването на договора през 2012 г. в държавния бюджет са влезли още 80 млн. лева, по данни на Министерство на енергетиката.

В началото на годината стана ясно, че трети блок в българската част от Черно море ще бъде предложен на инвеститори за търсене и проучване на нефт и газ. Става дума за дълбоководния "Хан Тервел", който е с площ 4032 кв. км и се намира на юг от "Хан Аспарух" и на изток от "Хан Кубрат".