Знам един много смешен случай с един македонец в Медицинския в Пловдив. Влиза този на изпит(знам го от изпитващия). Как ти е името? Йосип! Йосиф да не е? Не, Йосип, като Йосип Броз Тито. Тъй ли? Двойка! На поправката пак двойка, на ликвидацията също. Може да се брои за тортуриране на македонското етничко самосъзнание по бугарските университети.
Иначе дълги години действаше македонска студентска организация в Пловдив. Пазеха ги от контакти с българи, събираха си ги на отделни партита, зомбираха си ги здраво. Основна цел-капсулация. Ама после от само себе си рухна това. Някъде до към 2005-2006г. действаше. После последната председателка Ясмина, дойде да се моли за паспорт. И се обяви за българка. Явно парите от УДБА бяха свършили. Някои от македонските студенти бяха диви селяни. Имаше двама от Прилеп, няма такива прости същества. Прилеп бил голям град, много хубав, Пловдив нищо не чинел пред Прилеп. Ама много се интегрираха и останаха. От първите бяха цяла фамилия(над 10 човека) от Велегошти, една от първите баничарници в Пловдив, която не се държеше от цигани. Двама братя от Кичево(единия оке си е тук, здраво интегриран, другия се ожени за асеновградчанка и заминаха за Швеция). Един от Охрид има, ши ме веднъж в Спешното. Стоматоложка има една, торбешка, ама с турско самосъзнание, от Крива Паланка(знам че няма торбеши там, ама от там е семейството и). Работеше при един арменец, всеки ден я караше да казва че цар Самуил е български цар. Добър приятел имах от Охрид, Киро, приятелката му от Битоля. Той със здраво българско самосъзнание. Дойдоха ми на гости в Пловдив. Тръгваме и тя ербап, вика а, какво толкова, то същото като Мали и Големи сокак. Като мина по цялата Главна и си глътна езика. После ги качих на Античния театър, а там международния фолклорен фестивал. Обаче точно ансамбъл Тракия тропаха хора. И тая зяпна, а, ама то като нашенските хора( пък тия тракийско играеха) и носиите вика същите. После емигрираха в Париж. Киро се обади, вика само с българи контактувам, не ща и да чувам за македонци. И т.н и т.н.

Много студенти имаше и има в Пловдив. И от Македония и от Бесарабия и от Западните Покрайнини и от Банат, дори егейци се намират, но никога не срещнах по-здрави българи от студентите от Албания. Неподправена българщина, гордост от това че са българи и никога не видях и грам македонизъм или каквато и да е асоциация с географската област Македония. Нито един от тях не остана тук. Здраво свързани с родните си места-Елбасан, Корча, Тирана.

Аз съм модерна селянка и сея чери домати в артистично украсена саксия.

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”

Я го дай това, че и на мен ми стана любопитно за какво точно става дума.

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”

"...и тя ербап, вика а, какво толкова, то същото като Мали и Големи сокак."
То това до голяма степен е вярно, ако се извади от контекста "от наште сокаци по-високо нема, а па в България - хич". Не съм била на никакъв размер сокак в Битоля, обаче повечето градове са си градове като градове: хора и улици, град като град, е казал поетът.
Да се има предвид, че много обичам да ходя във всякакви градове и да обикалям по почти всякакви сокаци (то и затова я харесвам София - много квартали, много сокаци и по-трудно омръзват). Та не казвам, че е скучно, а че едва ли между един град и друг град в общия случай може да има някаква умопомрачителна разлика.

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”

Редактирано от MupaM на 21.06.19 10:50.

Целият Битолски сокак е колкото от Пощата, максимум до кино Република(книжарница Хеликон).

Е, сигурно, Битоля е град колкото Пазарджик все пак. Имам предвид, че един град в общи линии прилича на друг.

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”

"... Арогантността идва...просто от това, че си...от София..."

Арогантността на хора от провинцията, домъкнали се в София към други хора от провинцията останали там.

Аз пък съм се сблъсквал с обратния вид арогантност. Срещаме се във Варшава с едни познати на жената - съученици от магистратурата и. И едно девойче ни пита откъде сме. Ей... пишман станах, че казах - от София. То не беше натякване за "вие софиянците", то не беше злобеене. Аз си мълчах и се опитвах да не и обръщам внимание, и деликатно да отклонявам темата на по-общи разговори, но не! Ние трябваше да се чувстваме виновни, затова, че сме родени и отраснали в София. Ай, сиктир! Когато си тръгнахме, помолих жената да проверява, дали въпросната девойка ще присъства на други техни срещи, и да не ме кани в такива случаи.

Та последния виц от Фейсбук по въпроса, който ми попадна пред очите беше: Анкета към столичани:
- Пречат ли ви дошлите от провинцията?
- Не. - 2%...
- Да. - 3%...
- На кого прьечим, брье? - 95%..

General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!

-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди месеци като говорехме по темата в клуба стана въпрос дали някой познава някого с предци, родени или поне живели в София преди Балканската война в тогавашните й очертания.
Щъркот се изказа, че такива трябва да се търсят по скоро в Турция, Израел или циганските махали...