Re: Момче, јавно / Политика, Свят / Македония

Селцата, вилните зони и предградията около Костурското езеро ме изненадаха с лъскавия си вид. Нищо общо със Североизточна Гърция, която макар и морска туристическа дестинация си е някак по-вехта на вид. До Костур са посторили скоростна магистрала, пътищата са идеално поддържани, има много полицейски постове и бензиностанции от големи световни вериги /за разлика от селските райони в Западна Тракия и Източна Македония/. Понеже съм живял в Швейцария – първата ми асоциация като наближих Костурското езеро и Костур – беше именно Швейцария. Очевидно гръцката власт е вложила много за развитието на този регион: нищо общо с мизерията отпреди 40-50 години. По магистралата за Адриатика /преди да отбия към магистралата за Костур/ ме удари зверски порой и градушка, почти педя вода имаше по пътното платно. Беше страховито. Като наближих Костурските планини се почувствах някак „у дома“ – много е живописно и сурово, пейзажите са много специфични.

Край Солун спрях да заредя на една от малкото бензиностанции на магистралата. Направи ми лошо впечатление, че бензанджията всячески се опитваше да заредя от бензин 100, след което се направи на луд, че нямал да ми върне 3 евро: което е супер селска постъпка, не ми е за двата литра бензин, но издава порочен манталитет и трудови нагласи.

Но да се върнем към същественото. Около 18.30 се добрахме до Загоричени. Противно на предварителните ми нагласи, пътят се оказа много лек – нищо планинско, нищо сложно за преодоляване. Наколо красив пасторал: лъскави вили,морави, скъпи коли пред тях. В самото Загоричене спрях на мегдана и реших да пием кафе в единственото кафене там. Съдържателят не разбираше нито английски, нито български – извика сина си, за да му преведе, че искам нормално еспресо. Докато чакахме на масичка отвън, реших да отскоча в единствената бакалия, която се оказа, че също е собственост на кафеджията, само, че там се разпореждаше синът му – на вид 19-годишен младеж. Купих шоколадови яйца и сокове за децата, разбрахме се на английски. И тук сега идва интересното: като седнахме пред кафенето, кафеджията се разположи на съседната маса и се опита да завърже разговор. Нарочно му пуснах пак няколко думи на български – разбра „вода“. Исках да го питам дали изворната вода по-нагоре е добра за пиене, тъй като си напълних една дамаджанка. С мимики и жестове се разбрахме, че водата е добра. Пита ме от Македония ли съм, казах му: „Не, от България“. Той каза: „-София?“ Казах: „-Пловдив.“ Разбра ме. Тогава му казах, че идваме от Кавала. И той ме погледна като извънземен, беше му странно, че идвам толкова отдалеч. По едно време ни в клин, ни в ръкав ми каза: „Благоевград?“ Не можах да схвана какво иска – помислих, че не е разбрал откъде идвам. Той обаче каза: „Благоев“. Щракна ми какво ме пита. Казвам му: „Да, знам – той е роден тук, това село се е казвало Загоричени“. И той каза: „Да, Загоричени“. Обясни ми, че къщата на Благоев изгоряла при пожар. След това се прибра в бакалията и ни остави. Но ми направи впечатление, че разбираше какво горе-долу говорим на български, макар да се правеше на луд. После се разходихме из селото. Срещнах две млади жени. Казах им: „ЗДравейте, живо здраво“ И те ме гледаха също супер любопитно. Като се разминахме на връщане – ни сочеха и нещо говореха за нас с други жени. Жена ми забелязала, че като сме се качвали в колата, отзад се появил мъж, който се навел да види номера и откъде идваме. Въобще появихме се изневиделица, пихме кафе и си тръгнахме – оставихме местните в пълен шах.

Загоричени има доста приятен мегдан с детски кът. На центъра е изтипосан като тук в нашите села – стар реактивен изтребител, вероятно от Гражданската война. Но е доста подредено и чисто. Природата и въздухът са невероятни. Направи ми впечатление, че имаше 5-6 момчетии, които ритаха топка и играеха на детската площадка.

Вероятно при повече упорство, можеше де излезнат и по-интересни случки и контакти, но реших да не насилвам събитията, а и да не поставям местните в неудобно положение. Самият факт, че семейство с две малки деца дойде изневиделица от България – мисля, че им се стори доста необичаен.

Времето също вървеше към порой и градушка - реших да не замръквам по непознати места.