Преди няколко дни се прибрах от служебно пътуване до Португалия. Симпатична страна, но останах малко изненадан, че не са кой знае колко по добре от нас.

Летището в Лисабон ми направи впечатление на доста старо, неприветливо и хаотично. Оттам хванах такси до едно съседно градче. Няма климатик, свалени стъкла, прах и задръстени пътища. Тесен експресен път пълен с коли се вие между райони с добре познати на вид, захабени блокове и кооперации. Тревясали пространства между тях и тук-таме простори с дрехи. Често олющени фасади. Покрай пътя избуяли треви и буреняци.

Лисабон е град с характер и свой облик, има какво да се види. Седем тепета, гледките надолу са супер. Централната част е повечето стари къщи и кооперации повечето от които отдавна небоядисвани, част покрити с много стари фаянсови плочки, тесни улици и улички. Централния площад е големичък, но няма много впечатляващ вид като за толкова стара колониална империя.

За обед се хранехме във фирмения стол за служители. Готвено, все едно си в старо соц предприятие, с табли. Колегите западняци подмятаха, че пак ще ядем варено месо. Десертите като в БГ, мляко с ориз, крем карамел. Вечерите ни водеха в добри ресторанти, обслужването е много добро. Но храната им нищо особено. Има много риба и морски дарове, но непретенциозно приготвени. В един класен ресторант с жива музика Фадо и цена на основното ядене от 30 до 60 евро ми сервираха полусварена полупечена риба с кокаляци и картофи тип манджа. Имат доста кози сирена и други кози мезета които португалците лапаха, но аз учтиво отклоних след като опитах.

Португалците ми се видяха свестни и прями хора, не усетих никакво хитреене, простеене и други подобни. Ниската раждаемост и емиграцията и на тях са големи проблеми. Много млади квалифицирани кадри отиват да работят в по-развитите европейски страни. Повечето имигранти от Бразилия и други бивши колонии идват с надеждата да се прехвърлят в по-развита страна.

Като цяло мисля, че ние българите не трябва да подценявме толкова своята страна и култура.

Впечатленията ми са сходни, като изключим за храната, може би не сте имали късмет с ресторантите. Олющени фасади и шляещи се негри.

Подобни гледки има и В Англия където бях наскоро. Подобни гледки има и в САЩ и навсякъде по света. Навсякъде сградите и facilities за масата изглеждат по подобен начин. Тази гледка не бива да ви заблуждава. Португалия е акумулирала доста силни инвестиции и икономика в сравнение с нас, а до 1980-те бяхме горе-долу на едно ниво.

Забравих да спомена за колите - доста малки и старички ми се видяха в голямото си мнозинство. Дори мисля, че в София бих видял по пътищата повече коли, които хващат окото.

Сигурно си прав за инвестициите. Но от разговорите с колегите португалци придобих впечатлението, че добре платените работни места в техния район не са в изобилие. Затова, който си намери добра работа си натиска парцалите и работи съвестно. Никой от тях не беше сменял фирма работодател в кариерата си.

За скромния вид на столицата на иначе огромната колониална империя си има обяснение - била е разрушена до основи от земетресение през 18-ти век.

А от онзи период насетне Португалия никога не е била значима и богата световна сила.

Сега, понеже минах преди час-два - ми направи впечатление, че новата магистрала в Северна Гърция, за която се плаща тол-такса, е доста зле поддържана. Поне на 3-4 места между Комотини и Кавала имаше участъци като нашите най-гадни на магистрала Тракия: кръпки и бабуни. Минусът е и, че няма едно място, където да пиеш кафе и да пуснеш вода

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има, ама трябва да излизаш от магистралата.

Някъде около 2009, покрай дълговите кризи, четох че въпреки малкия си размер и факта, че не е от икономическите шампиони, Португалия е била втория най-голям пазар на Ламборджини в света. Преди няколко месеца Даниел Кадик пък беше втрещен, че в София имало представителство на Майбах. Може би двете неща са свързани.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Най-мирните държави на Балканите са България и Румъния. Това показва класацията на “Глобален индекс на миролюбието”, пишат от БГНЕС. Според цифрите се нареждаме на 25 и 26 място в света.

Това е голямо постижение в международен план, защото идва в момент на многобройни конфликти и насилие по цялото земно кълбо.За пръв път през последните пет години “Глобалният индекс на мира“ за пръв път се повишава леко, сочи докладът на лондонския Институт за икономика и мир (IEP), който ежегодно оценява ситуацията в над 160 страни по следните критерии: война, тероризъм, полицейско насилие, износ на оръжия, сплотеност на обществото и спазване на човешките права."