Говорих с директорката му, преди час. Каза че 90% от изнесеното в медиите не отговаря на истината.

Със сигурност има много медийни басни по темата, но пък и директорката не е чела чатовете и разглеждала какво е успял да сглоби нейният ученик.

Редактирано от goga на 13.06.19 14:11.

Да, но директорката знае от колко години момчето си има собствена лаборатория, тъй като е отличник по химия и биология. Дълги години, преди ИДИЛ да го прихванат. И всъщност го прихващат именно покрай любителския му интерес покрай бомбите. Оставам настрана че материалите за "бомбата" са амониева селитра, белина, часовник, кабели и тръби, каквито има във всеки гараж. Апропо, целият му клас и учители са твърдо зад него. Предполагам го познават по-добре от теб и мен. Момчето е плакало 3 дни в училище, когато е разбрало от медиите, че е искало да взривява съучениците си. А великите ни тайни служби, не са му влезли в профила, за да продължат чатовете и да разкрият вербовчика. От целия случай е видно че имаме неработещи и некадърни тайни служби, способен на всякакви лъжи, за малко медийна показност, мераклия за главен прокурор и много жадни за кръв българи. И всичкото това на гърба на едно 16 годишно момче...

Намерените бомби в Пловдив без аналог в новата история

Бах ма'аму! Ние сме имали нобелов лауреат!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Случвало ми се, когато в журналистически материал става въпрос за места, хора, които познаван или неща, по които съм специалист или информиран, че нерядко има големи неточности, та до откровени глупости.

Май на всеки му се е случвало.
В защита на журналята може да се каже, че от тях често се иска да пишат бързо и за неща, по които не са специалисти. Но понякога може и да не им пука или да търсят сензация.

”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”

Нямам претенции да познавам случая. Само посочвам цитати на прокурори и на премиера.

Какъв човек е този 16-годишен - никой не му е в главата, че да гарантира на 100%.

Кой ли като малък не е правил бомбички, да си е играл с тъпкачи и т.н. С един съученик произвеждахме, но не дотам сполучливо черен ловджийски барут: дървени въглища, сяра и селитра. Може би момчето преструвайки се на човек който им съчувства е искал да се добере до рецепти, практически съвети някакви за лабораторията му.

Всичко е възможно.

Да не би да е това, на което в нашата махала викахме тапешник. Пистолетче, с дървена дръжка и гърмеше силно?