Re: Харесвате ли / Политика, Свят / Македония

Познайте кой е той...

„Произхождам от Саранбей – от селско семейство, което владеело около 500 декара земя: 200 декара лозя и останалото ниви и градини. Общо сме четири сестри и трима братя. Аз съм третият.

Баща ми от малък остава сирак. Дядо ми Мине, който охранявал пътя при влизането на руската армия през Момина клисура, го убили в края на 1877 г при схватка с турската полиция. Бил на 5-6 години, когато моята баба се поженва в с. Пейчиново. Тъкмо бил поотраснал , и съгласно специално нареждане на Стефан Стамболов до министъра на просветата го включили сред онези по-будни българчета , които изпратили да се обучават в Солунската гимназия със специална мисия. Това било своего рода контрамярка срещу тамошните опити да се погърчат българите от този край. Тате бил от първите по успех. По заръка на правителството всяка събота и неделя нашите момчета ходели из околните села да напомнят за истинските корени на тамошното население, говорещо чист български език – като този в Търновския край. Това не останало незабелязано от гърците. Инсценират се побоища и баща ми се връща в родината. Постъпва учител в родното си село Семчиново. Оженва се за моята майка в Саранбей. Като сирак нямал никакви средства. По това време филоксерата напада повечето лозя – и тези на моята майка. Баща ми засажда пръчки, които са внасяни от американски кораби. За нещастие ги напада пероспората, наричана сега „мана“. Пак няма грозде! В един софийски магазин татко случайно вижда меден цилиндър и пита собственика за какво служи. Продавачът не знаел, но му дал инструкция на френски език, който се учел много в Солунската гимназия. Това било всъщност приспособление за пръскане на лозята с бордолезов разтвор. С нея баща ми съумява, почти единствен, да разчита на сигурен гроздобер в района. И така забогатява.

Получих образованието си в родния град. След това баща ми ме записа в Пазарджишката гимназия. А там на портала осмокласници /по сегашному дванадесетокласници/ ме канят на близкия остров, където имали кръжоци. Пък аз - малко момче – още не зная ккаво е това! Отидох на тези кръжоци. Естествено бях чувал за комунизма, но там за първи път чух: „Ленин – това, другарят Сталин онова!“ В Русия всичко вървяло много дборе, а у нас – буржоазия, капитализъм, изобщо - лошо! Казвам им: „Батковци, аз съм младо момче. Възможно е тези неща, дето ги приказвате , да са така. Но защо нищо хубаво не казахте за България?“ /По него време имаше много партии , плурализъм, свободно участие на всички политически сили, включая и Комунистическата партия, която не беше в нищо ограничавана/. А те: „Утре ще ти кажем, утре.“ На следващия ден през голямото междучасие отидох в тоалетната. А там - четипима от вчерашния „кръжок“. 20-годишни мъже. Почнаха да ме бият. Бой, бой! Паднах на цимента сред кръв, урина и изпражнения. Почнах да викам. Дотичаха ученици, дойде и училищният лекар. Качиха ме на файтон и ме откараха в тамошната околийска болница. Едва оцелях! Това беше кръщението ми в марксизма-ленинизма, така се запознах с него като теория и практика. Не крия – тогава го намразих! Намразих диктатурата, тиранията, защото насилието оставя трайни среди върху младите хора. Още си спомням за този побой!

Минаха 2 месеца и баща ми ме заведе в Пловдив, в българския колеж „Петър Берон“. Това бе частно училище, където почти всички предмети се учеха на френски език. Там можах да овладея този език. Станах и член на Съюза на младежките национални легиони, в които се говореше за просвета, свобода, хляб и т.н. Тези неща ме привличаха още като ученик в основното училище. Като пасях воловете, бивши фронтоваци ми приказваха все за България, за боевете около Черната стена. В мен, малкото момче, се създаде едно чувство на обич към България. Станах си националист, няма какво да крия!

През 1936-37 г. ме изпратиха да завърша университетско образование във Франция. Изпълнявах молбата на моя баща – като се върна да доразвия неговата дейност. А по това време той имаше доста лозя, изба за вино и спиртни напитки. Като студент в Тулуза записах индустриална химия. Там имаше чужденци от различни националности. От амбиция ,за да не каже баща ми, че се конфронтирам с него, учех усърдно. Бях втори по успех! Но ме влечеше общественвият живот! И колкото се занимавах с точната наука, толкова се занимавах и с политика. Изучавал съм подробно марксизма-ленинизма. Във вестник „Юманите“ пишеха много такива статии. Морис Торез беше генерален секретар. Запознах се и с материалите от Лайпцигския процес, излязоха много през 1936-37 г. , макар че самият процес беше от края на 1933 година.

След 4 годишно обучение се дипломирах. Започнах да правя и аспирантура, но поради войната баща ми ме извика да се върна. Казах му ,че където съм започнал, там и да завърша. Френското посолство ми разреши и през 1942 г заминах отново. Когато немците влязоха в СССР, татко се уплаши и се върнах окончателно. Така, че аз съм инженер-химик с подготвена аспирантура , но без съответните изпити.
Вече бях сравнително добре запознат с демокрацията, националсоциализма, фашизма , марксизма-ленинизма и т.н. , защото знаех, че не може да се води борба с противника вестникарски. Човекът, който ще спори с тълпата, подведена от вестници и пропаганда, трябва да е просветен опонент , познаващ другите учения.

................................................................................................
Съюзът на младежките национални легиони се занимаваше предимно с подготвяне на българската младеж за отпор срещу комунистите, с чийто нрави се бях запознал. Трябва да призная, че през 1931-34 г. българските гимназии и Университетът бяха тръгнали към „почервеняване“. Левичарите, обучавани от съответнит е инструкури, имаха пълнатта свобода, слободия бих казал. Бяха залели всичко със своята пропаганда, която наричаха „ленинска“, образуваха свои кръжоци. В отговор на това нашият Съюз създаде възможност младежта да бъде предпазена от тази болест и от 1935 г в гимназиите и Университетът нейната зараза беше възпрепятствана. Мога да кажа без преувеличение, че младежките легиони прекъснаха пътя на червената напаст, която се развиваше главно под диригентството на Съветското посолство в България. „