|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
Тема
|
Re: Ботев - силно любен и мразен
[re: persone]
|
|
Автор |
Amateur (TrollBuster) |
Публикувано | 02.06.19 11:33 |
|
Освен безстрашния революционер, да не забравяме и гениалния Ботев. Колкото и да са "изтъркани" тези редове, всеки път като ги видя написани, ме впечатляват отново и отново:
"Настане вечер, месец изгрее,
Звезди обсипят сводът небесен,
Гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен."
***
| |
|
не се споменава името му, освен за възхвала. Всички приказки (верни), че той е бил от плът и кръв и обкръжен от такива, са неуместни.
Например:
Къде днес е днес Стефан Влахов-Мицев, къде е Ботев?
Редактирано от mak ot Sofia на 02.06.19 12:49.
| |
Тема
|
Re: Ботев - силно любен и мразен
[re: persone]
|
|
Автор |
jingiby (АнтиFYROMизатор) |
Публикувано | 02.06.19 12:49 |
|
Вероятността Ботев да не е убит от свои четници е нищожна. Самият той е твърдо решен да умре в бой и зове другарите си за смърт и битка с турците до последния куршум. Те обаче не са на това мнение и решават нещата прагматично и по български: убиват войводата и всеки се спасява поединично...
| |
Тема
|
Re: Ботев - силно любен и мразен
[re: jingiby]
|
|
Автор |
Amateur (TrollBuster) |
Публикувано | 02.06.19 12:56 |
|
Не са ли могли да се спасят поединично, без да убиват войводата? Какво като ги зове...
***
| |
Тема
|
Re: Ботев - силно любен и мразен
[re: persone]
|
|
Автор |
komitaO3 (български) |
Публикувано | 02.06.19 13:16 |
|
[Раздорите между балканските народи]
Христо Ботев
Б у к у р е щ, 27 м а р т
Сега ние сме вече в състояние да поговориме за онзи вопрос, за който нашата журналистика е говорила твърде малко, или ако и да е говорила, то сичко, щото е изказала досега, е било повърхностно, косвено и понякогаж даже и пристрастно. Думата ни е за положението на нашият народ относително оние малки държавици, които се приготовляват да бъдат наследници на Турция и които историята призовава да съставят на свободни демократически начала желаната и необходимата дунавска конфедерация. За да бъдеме последователни в разсъжденията си, ние би трябало да направиме кратък един обзор връх сичкото онова, щото се е казало досега за тоя вопрос, но ние не пишеме история, следователно можеме да оставиме това за друго по-удобно време и да преминеме право на самият предмет.
Идеята за южнославянското единство е приняла гражданственост у сичките почти народи на Балканският полуостров (с изключение само на турският) и малко по малко се е простряла даже между враждебните един на други елементи. Европа е забележила това отрадно явление в нашият общи живот и полека-лека е дошла до убеждение, че секи един от тие народи е в състояние вече да бъде господар в своята собствена къща и може да води делата си самостоятелно както в нравствено, така и в политическо отношение.
И наистина, в последньото време Возточният вопрос е влязъл вече в пълната своя сила и чака само първият сигнал на революцията, за да дойде на дневни ред. Даже и нещо повече: и без тоя сигнал ние виждаме, че Европа е захванала да прекарва географически линии през нашите земи и, като-речи, определя границите на сяко едно от интересующите се племена. Почти сичкият европейски печат е съгласен в предположенията си, че Русия, Прусия и Австрия са се споразумели вече помежду си да съставят тритейски съд и да разделят имането на умирающият между отдавна вече пълнолетните наследници. Разбира се, че ако от една страна съдиите не пожелаят да приемат рушвети (а това е твърде съмнително), т.е. ако се не полакомят за Босна, или за Херцеговина, за Цариград или за устието на Дунавът, и ако не обърнат внимание на естествените права и граници на интересующите се племена, т.е. ако оставят Сърбия да осъществи своите патриотически мечтания за Душановото царство, Гърция да усвои Албания и Македония, а Румъния да търси Траянови потомци даже и в габровските колиби, то се разбира, че Возточният вопрос ще да се реши неправилно и това решение ще бъде второ начало на оная страшна, безумна и вредителна историческа борба, която доведе турците в Европа и която твърде лесно може да доведе на Балканският полуостров други някои незвани гости, или по-право да кажем, друга някоя цивилизована орда откъм север или откъм возток. „Завещанието на Петър I„ и немското „Drang nach Osten“ имат в това отношение голям смисъл за назе. Но види се, че на историческите уроци държавните мъже на Сърбия, на Гърция и на Румъния не обръщат почти никакво внимание. Сърбия със своята идиотическа пропаганда в северозападните страни на нашето отечество - която пропаганда за срам и укор за сръбският народ се продължава и до днес - в продължението на десет години ни е уверила, че под булото на южнославянското единство тя иска да оплете своята собствена кошница и не иска да знае за съществованието на българският народ. Гърция, тая традиционна неприятелка на сичко, щото е славянско, при сичката своя неспособност за държавен живот, употреблява твърде низки средства, за да простре своята народност чак до Балканът, и прави в това отношение доста успешна конкуренция на сръбските патриоти. А Румъния, която в продължението на сичкото свое съществование е хранила и подкрепяла своята народност чрез румънизацията (на) чуждите елементи, а особено българският, днес с още по-голяма енергия извършва това свое „назначение на Возток“. Тя гони и преследва българската народност в Бесарабия, препятствува на нашата емиграция да помогне на своето потъпкано и поробено отечество и систематически прелива сичко, щото е чуждо (освен немско), в гърнето на своята дако-ромейска цивилизация. Колкото за последните две държавици, тяхното поведение относително „робовете в Турция“ е простително донейде, ако земем във внимание това, че тие и досега още се боят от панславизмът; но за Сърбия - нейното поведение относително „брача бугарима“ е глупаво, отвратително и даже необяснимо за свободната дунавска, балканска или южнославянска федерация. Затова при подробното разглеждание отношенията между народностите на Балканският полуостров, ние ще да обърнем особено внимание на Сърбия и ще да се постараем да определим, колкото е възможно по-безпристрастно, нейните отношения към нашият народ. Засега ще да кажеме само това, че дордето се не обяснят и не изравнят тие отношения, то никакво споразумение и никакво съединение е невъзможно между двата братски, съседни и едноплеменни народа.
[в. „Знаме“, г. I, брой 12 от 28 март 1875 г.]
| |
Тема
|
Re: Ботев - силно любен и мразен
[re: persone]
|
|
Автор |
Amateur (TrollBuster) |
Публикувано | 02.06.19 21:26 |
|
А дали е вярно това, което четох днес, че откриването на паметника на Ботев във ВраТца през 1890 г. се е считало за "русофобство", и е имало подставени лица, които освирквали церемонията и обиждали немския скулптор? Жалка история!
***
| |
Тема
|
Re: Ботев - силно любен и мразен
[re: Amateur]
|
|
Автор |
ad miral (андорския флот) |
Публикувано | 02.06.19 22:46 |
|
Че Ботев е бил русофоб никога не е било тайна.
_
Политичари и пелене имају нешто заједничко. Обоје треба мењати,редовно,из истог разлога.
| |
Тема
|
Re: Ботев - силно любен и мразен
[re: Amateur]
|
|
Автор |
Shtrkot (fyromophagos) |
Публикувано | 03.06.19 03:52 |
|
1890 г. на власт са "русофобите", та едва ли е вярно....
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
|
Може и да е вярно и освиркващите да са били от русофилската опозиция.
| |
|
Ботев като изявен комунист/социалист е ненавиждал царският руски режим. Така както го е ненавиждал и дядо Благоев. Такова чувство не може да се нарече русофобия, а класово осъзнато поведение. Ние можа Ботев като Дядото да доживее ВОСР за да видим как той (по подобие на Дядото) ще смени резбата по отношение на Русия.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
|
|