Един отличен разказ на Георги Бърдаров, който ме докосна не само защото съм потомък на “егейци” от село много близо до границата с България. Много правдиво описание на мъките и тегобите на едно цяло поколение, тормозено и прогонено от гърците, живяло с години в землянки в България, а впоследствие обезземлено и записано като македонци от комунистите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво.....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

И как да ги обичаш комунистите????

За мен е непонятно как може някой да обича комунистите. Може би ако фамилията си е сменила статуса по времето на комунизма - запазени места в университета, държавни служби, премахване на неудобните, променяне на човешки съдби. Или просто човек няма информация и се хване на пропагандата. Има и такива.

Японска техника брат - полуоска от \"Тойота\"

Познавах навремето няколко комунистки, достойни за любов.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ооо, и аз познавах една такава. Работеше във вестник "Дума".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О, тя е от елита, евала....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Беше тръгнала да ми обяснява, какъв добряк бил П. Манджуков, а аз и казах, че й вярвам, но темата не ми е интересна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ееех, какви комунистки имаше навремето... това сега комунистки ли са?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно време правеха стъпалата по стълищата едни такива малки, по две три да ги прескачаш. А сега ги правят едни такива високи, едва да стъпиш на следващото.
Аз съм Дража и все още важа!

Редактирано от mak ot Sofia на 01.06.19 20:06.