Като млад известно време пребивавах в Якоруда. Първото ми впечатление беше повсеместната замяна на "к" с "ч". Нещо обикновено беше да чуеш при пазаруване от павильона някой да си поиска: "Дай ми една чифла и един чибрит" (кифла и кибрит)

мьекото кье го има и в източна българия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И в гр.Разлог са известни с "раЧия", "Чебабче" и т.н.
Якоруда не познавам.
Един колега оттам ми обясняваше (през 1987), че двете общности - да ги наречем българи и помаци - да капсулирани в себе си и слабо общуват неформално помежду си напр. в една приятелска компания имало или само от едните, или само от другите.
Твоите впечатления какви са?

Като частица за бъдеще време?

То даже е РазлоЧ.

***

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това за чебабчето го бях забравил (направо ми звучи като Дачич, както пита колегата)
---
П. П. И помаците, и християните (градските в Якоруда) говореха по един и същи начин. Изключая помаците- бабичани от високия район, които мьекаха...

Редактирано от cumanich126454 на 21.05.19 22:18.

по-скоро в сръбския има две Ч-та, които очевидно поне според сърбите имат различно произношение и затова се третират като различни звуци/букви.
ч-то, което се пише като латинското h е очевидно това което ползват като наследник на пра-славянското меко t*, за което ние ползваме щ /Щ-то, което между другото е ползвано поне до 16ти век и плътно във всички македонски говори, преди да бъде постепенно изместено от мекото К под въздействие на сръбския/.
от друга страна патримониалните имена на ИЧ ги има от ранното средновековие винаги в тази форма /напр. Чъргобиля Мостич/ и никога като ИЩ. т.е. в сръбския е станала някаква мутация от нормалното Ч към латинското Ч/H, което за съжаление е дошло и в сърбизираните български говори от вардарска македония

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да, в станджанските говори.
от Ст. Стойков

Ч а с т и ц а т а к’е е сравнително доста ограничена. Тя се среща на две места в българската езикова територия — в ю г о з а п а д н и т е говори в източно Софийско, Самоковско, Разложко, Гоцеделчевско, Петричко и Благоевградско и в и з т о ч н и т е рупски говори, без да има някаква непосредна териториална връзка между тия две области.


Частицата к’е в югозападните говори е заемка от сръбски език. Тя се е разпространила на изток направо или посредством северните македонски говори успоредно с разпространението на сръбското владичество в югозападните български земи през XIV в. He e напълно ясен произходът на частицата к’е в югоизточните говори. Повечето от езиковедите са склонни да приемат, че и тя е пренесена от запад. Б. Ц о н е в и особено Л. М и л е т и ч обаче се опитаха да докажат, че тая частица не е заемка от запад, a e самостойно явление, появило се на местна почва, защото не може да се обясни как е пренесена толкова далеч.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тронките в Ямболско и Странджа, не са ли мигранти от Македония?

Цепенков много ясно обяснява какъв е и какви са родителите му....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите