Забелязвам, че има доста неясноти от двете страни на Осогово от основно т.н. “Русофилство” у едната и “сърбоманство” у другата. Сигурен съм, че имаме не пълна и не съвсем конкретна интерпретация относно втората , както и не оценяваме първата през погледа на трето лице . Да нахвърлим общите и различни характеристики на двете - дали са огледални ?
1) русифилството като явление засяга всички части на предосвобожденска България, от Костур до Болград. Никой да не си мисли, че дедите му не са били в тази лодка. То няма за цел да превърне българина в руснак, каквато е изкачалната цел на сърбоманите , на по късен етап, в Македония. Надеждата е да се получи политическа и социална свобода. Самата Русия насърчава на този етап българският национализъм. Естествено палачинката би се обърнала и тя е могла да приложи модела си на русификация , познат в губерниите и’, ако ни е анексирала. Възрожденците се радват на свобода на действие като взаимстват от нея . Сърбоманията в първият си етап е чисто копиране на създаден модел чрез унищожаване на вече изграден в столетията.
2) Освобождението като акт създава изцяло независима от Русия страна. Великите сили дори дадоха Северна Добруджа на Ромъния за се избегне потенциално анексиране. В днешно време границата е дори много по далеч. Естествено , последната има доста вредни намеси във вътрешните работи на страната и си създаде врагове, както и широк кръг разочаровани. Да се признае , имаше и добри попадения.
Сръбското “освобождение “ съвсем не постигна това, а чисто физически анексира територия, в която подобен сръбски сантимент бе пренебрежимо малък. Дори тя не бе основната и движеща сила в тази война. Знаем къде и кой реши изхода и’. Тази , и последвалите войни не предизвика миграция към новозавладените земи от сънародници, както се случи с княжеството след 1878. Напротив. Областта бе в икономическа стагнация до 1941.
3) в по ново време ; след 1944 в България бе наложена руска-съветска хегемония , която я по изравни в неравноправност с Вардарска Македония. В същото време сърбите позволиха известна автономия при известни всички нам условия, прифружени, с относително икономическо благосъстояние. В България , като страна вече с традиции да решава съдбата си, тази руска доминация , както и последвалият икономически провален от нея модел съвсем не промениха имиджа и разбирането за “русофил” към добро, колкото и да се постараха от Москва да разчистят пътя за най верни лакеи на видими позиции. Руската култура и медии не станаха масови и популярни, дори и да бяха натрапвани. В РЕП Македония обаче сръбските останаха , дори и след 1945. Може да се каже, че русофилството маркира най ниската си точка на популярност към 1989 и всички бяха доволни от разпаденето на нейните стожери- Варшавският Договор и Сив . Естествено , имаше и и има кръгове мечтаещи си за онова време, в което имаха пълна власт, но те са маргинални. Всички знаем как случайно и с практическо нежелание Северна Македония се отдели от федерацията, главно защото Хърватска и Словения я оставаха сама в сръбската орбита в период на свирепи националистки войни.
4) доброто отношение към Русия у българите започна постепенно да се възстановява до ниво 1939 с всичките му свободни интерпретации. Несъмнено , както и в Македония относно Тито, с известна носталгия у не малко хора към социалната стабилност на комунизма(тук има известен аналог между русофилство и сърбоманство). Смятам обаче, че големият импулс в интелигенцията дойде от опитите Русия да бъде изолирана и сложена на колене като класическа имперска политика . В Северна Македония сърбиманството трябваше да реши дали да се конфронтира и да бъде на линия с Белград , или да се конформира за да оцелее, без гаранции и с неясноти как ще бъде употребено.

Първо: след 1944г. във Вардарска Македония не се гради пряко сръбска национална идентичност, а македонска. Така че сърбоманството се изроди в сърбофилия...по този начин е абсолютно равно на русофилията в България.
Второ: тази сърбофилия и русофилия у нас и в Македония нямат за цел пряка сърбизация съответно русификация, а заобиколна. Езика се сърбизира в Македония, в България се русифицира.
Трето: националните идентичносто се и в Р.македония и в България се градят отворени съответно към Сърбия и Русия. Затова никой не пита нито у нас, нито в Македония защо хора със сръбски или руски паспорти идват в Македония и България и стават министри или министър-председатели. Мнозинството не ги приема за чужди. Значи идентичността им уж национална не вижда съответно сърби или руснаци като чужди...Което дефакто значи, че националните идентичности у нас и в Македония...хич не са национални.
Четвърто: Създаване на нагласи, представяне на политическата визия за страната и света съответно в интересите на Сърбия и Русия, а се представя съответно за македонски или български интерес.
Пето: ползва се страх към мюсюлманско малцинство и мюсюлмански съсед, и перманентно се възпламенява с цел да се създава усещане на страх и немощност...съответно и нужда от по-големия "брат", който може да защити съответно българи и македонци.

Затова аз не я наричам русофилия, а русомания в България. Да те не са пряка сърбизация, съответно русификация...но са перфидна такава.

Границата с Румъния си е все там от Берлинския конгрес - Силистра в България, Мангалия - в Румъния.Само сега е начупена линия с т.н.клинове, тогава е била права.

Бай Лазо , сега разбирам каква каша си им направил на Сашето и а Дамаскина у главите...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...сакън, викаш... да не се отрекат от славянофилството.

Великите сили дори дадоха Северна Добруджа на Ромъния за се избегне потенциално анексиране
Всъщност Матушката даде Северна Добруджда на Румъния, за да си прибере обратно Южна Бесарабия, дадена на Румъния през 1856 г. Великите сили потвърдиха това решение на Берлинския конгрес и изместиха границата на юг от Мангалия.

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Редактирано от Shtrkot на 20.05.19 20:18.