От много време мислех да пусна тази тема. С времето се натрупаха много коментари, които я провокираха. Няма смисъл да пиша +1000 под всеки. Мисля, че би било интересно да се прочетат различни мнения по въпроса — най-малкото. Ако се стигне до консенсус в достатъчна степен, имам конкретно предложение да напишем колективно отворено писмо с ясни и конкретни неща — който желае, никой не е длъжен. Това е малко, но е действие. Този форум ако не е правилният инкубатор за стойностни идеи по въпроса, не знам кой е. Другата критика е на парче, често хейтърска.

Холивуд е огромна машина, която е комбинирала главозамайваща възвръщаемост с внушения и нагласи, които влияят върху светоусещането на стотици милиони хора.

Трябва ли българският исторически филм да е точен като часовник? Или трябва да се заложи на зрелището, в интерес на положителния ефект, който имат над масите, този път в служба на нашите интереси? Ако има златна среда, къде е тя?

Как да преодолеем проблема, че качественото европейско кино не е комерсиално. Исторически шедьоври с напълно заслужени оценки от 8 нагоре в IMDB тънат в прах, докато Игра на тронове, Игрите на глада и други подобни се гледат с интерес и удоволствие в цял свят... Само че Пианистът и Списъкът на Шиндлер също се гледат...

Какъв трябва да е българският исторически филм, който да служи за повдигане духа на българите и разпространяване на престиж. Кои конкретни събития трябва да бъдат заснети, как трябва да бъдат заснети? Как правилното да достигне до максимално широк таргет по света?

.........................
В един спор печели загубилият, защото научава нещо ново.

Невъзможно е да има критерии. Продуцентите са частни лица, а не студио за държавни филми "Бояна". Каквото му е кеф на продуцента и сценариста, това правят. Е виж "Врагове", от една реална героична случка, е филмирана трагикомедия(като филмови качества и актьорска игра, продукцията е добра).
Зависи какво се търси от един филм. Пропаганден ли ще е, обучителен ли ще е, житейска история ли ще отразява, а чрез нея представяне на реалността в епохата. Поляците никак не лошо си филмираха трилогията на Хенрик Сенкевич. Ние кое ще филмираме? Историческите ни романи са не по-малко слаби(с известни изключения) и недостоверни, както и историческите ни филми от времето на комунизма. Сал едно "Време разделно" има реални филмови качества, ама па е исторически недостоверен.
Филма трябва да отговаря на нуждите не съвремието. От какво имаме нужда в момента? От надъхване, от приземяване, от обучение? Кой може да каже. Всеки ще тегли спрямо неговата си моментна емоция.
В графата "Ако бях милионер", бих продуцирал падането под турско. Примерно "Фружин", от раждането, до смъртта му. Да се покаже как се борим до последно, как после търсим варианти и не сме се отказали, как Запада е слаб, не го ебе за съдбата ни и търси само собствени облаги.
Бих филмирал и комикса "Добромир", за да се опише бита и нравите от 14в.
Но най-много ме влече да се продуцира филм по темата Македония. Или Балканската война, но най-вече Втората Световна, 1941-1944г., през очите на някой българин от Охрид например. Как посрещат българските войски, как живеят свободно в Царство България и как после започват да ги правят насилствено македонци. И филма да е фрашкан с факсимилета на реални документи.
За филмиране става и "Стъпала към небе" на Йордан Вълчев, може би най-добрата книга за въвеждане на християнството като официялна религия.

Редактирано от komitaO3 на 26.04.19 23:53.

От Йовковия "Индже" мисля, че става добър сценарий.

За Македония - казвал съм го няколко пъти тук - в 1981 в Благоевград, немалка група бабички , познаващи Илия Дилберов си спретнаха колективно посещение на премиерния тогава " Мера според мера " и не бяха във възторг от Руси Чанев.Една от забележките беше : "Дилберо беше конте, в книгата е показано, във филма не са постигнали нивото на книгата."

В отговор на:

---

[...] Но най-много ме влече да се продуцира филм по темата Македония. Или Балканската война, но най-вече Втората Световна, 1941-1944г., през очите на някой българин от Охрид например. Как посрещат българските войски, как живеят свободно в Царство България и как после започват да ги правят насилствено македонци. И филма да е фрашкан с факсимилета на реални документи. [...]

---

Редактирано от TheGiverAndTheTaker на 27.04.19 02:08.

Парадокс - един от най-добрите исторически филми, правени някога у нас, е "Мера според мера". Той, заедно със "Записки по българските въстания" и "Капитан Петко Войвода", са най-достоверни и близки до истината. Това всъщност е и моят топ 3 за всички времена.

Иначе, сюжети за исторически саги - дал Бог колкото щеш. Романът на Димитър Талев "Самуил - цар български" си плаче за филм. То направо си е готов филмов сценарий. И аз съм си мислел за тв-сериал за падането под турско робство. На мен обаче ми е по-интересен Иван Шишман - тук, ако има бюджет и мащаб на мисълта, може да се получи гигантско зрелище, пред което "Игра на тронове" ряпа да яде. А ако е и достоверен - ще е удар в десятката, защото би могъл да възпитава и учи новото поколение.

Между другото децата оценят, когато нещо е направено добре. Синът ми 5 пъти изгледа анимацията за цар Самуил, която е доста изпипана и разказът е писан от професионални историци, които се занимават точно с тоя период. 20-минутно филмче, но е много добро.

Редактирано от goga на 27.04.19 07:51.

Вардарска Македония 20те. Млада двойка, който се обичат и ще се вземат. Момичето красиво и с жалостиво излъчване. Изобщо описание на иделична любов, на фона на иделичен селски живот. Следва контраста, идва сръбския колонист, босански четник с абсолютната власт. Харесва момичето и я иска. Започва насилие и тормоз, за да я вземе. Всички подкрепят младите, започва злостно преследване и унищожение за постигане на сръбските цели. Опит за отчаяно бягство в България, проваля се. Унищожение на момчето и семейството му, заплахи и терор над семейството на момичето. Взема момичето накрая...пиян и подивялот успеха се прострелва сам. Накрая остават само опустошените съдби и село.
Главната линия да е любовта, а политическите внушения леко, но напоително да се наслагват без да са прекалено брутално набутвани в очите постоянно.

Ранни спомени на Симеон Радев би била интересна екранизация.

Според мен добрия исторически филм е реалистично направения, достоверния. Ако се гони пропаганда той се котира в националните граници, е ако не го е правил Спилбърг. Ще ми се да видя една правдива история за живота на Андон Калчев и Охрана- с героичното, с варварщините, с завъртането на местните към македонизма, с трагедията след залавянето му.

Да, би било интересно. Все още има и преки свидетели на събитията. Преди година слушах един 90-годишен дядо, който разказваше за "Охрана" и как българите в Костурско станали македонисти и комунисти след 44 г. Разказваше за някакъв негов роднина, който бил обкъжен в пленята и андартите накарали племенника му да я подпали. Кибритът се оказал мокър и момчето било пуснато да се отдръпне, тогава нашият човек излязъл и се взривил в тълпата от андарти.

...българският исторически филм, който да служи за повдигане духа на българите


това само по себе си е парадокс който във тия съвремени условия няма кой да го разреши т.е. да даде парите за него...това да не е Indipendece day.

Da bides denes bugarin vo R. Makedonija e prasanje na intelektualen predizvik.

Факт е, че се правят някакви исторически филми, за които някой дава пари, тоест разрешава.

.........................
В един спор печели загубилият, защото научава нещо ново.