Навършват се 143 години от Априлското въстание / Политика, Свят / Македония

НАСКОРО, както става ясно от това, което пиша по темата, ми попаднаха автентични свидетелства на преки участници във въстанието, записани през 1900 г, когато повечето от поборниците са били живи и с акъла си...

Направи ми впечатление колко малко знаем за Еледжик и осемте села между Пазарджик и Ихтиман, които мобилизират на 100% населението си, изваждат под знамената 2 хиляди въстаници и организирано се отрбаняват на предварително подготвени позиции повече от седмица.

Първо, ми прави впечатление, че разорението и издевателствата в този край са били в пъти по-страховити от случилото се в Панагюрище, тъй като по-голямата част от Панагюрище оцелява, огромната част от населението успява да избяга в горите преди редовната войска и башибозука да влязат в градчето - тук има значение грамотната военна тактика на коменданта на града Иван Соколов, който все пак успява да спре за няколко часа аскера и спечелва време за панагюрци, в което те да избягат.
Всички ходим в Копривщица. Но Копривщица остава непокътната. Най-големите мъченици са под Еледжик - Мухово, Церово, Славовица и т.н.. Там не е имало прошка за никой - нито за дете, нито за старица. Всичко е изнасилвано, измъчвано, колено, палено - младите булки са изнасилвани стотици пъти, след което им разпорват въртешностите от половите органи нагоре.
Там обаче е и жестоката житейска истина: нашите също действали свирепо - например, в Мухово е избито цялото семейство, барабар с децата на местен турчеещ се циганин, за който се знаело, че редовно донася на полицията в Ихтиман. Не са пожалени малки деца и баба. Подпалено е турско село и са избивани наред.
Водачите на въстанието не са убити от турците, а от свои. Имало е позорни чети, събрани от избягали в гората бивши въстаници, чиято единствена цел е била да издирят и избият доскорошните си водачи, за да получат опрощение от турските власти. Близките и семействата на тези водачи /доскоро уважавани имотни българи, някои от които са участвали в общинското управление/ са насилвани и тормозени от оцелялото българско население, като мъст за сполетелите ги беди.
Същото, но в по-малки размери, се случва и в Панагюрище. Иронията на съдбата - само година и половина по-късно руснаците идат, турците масово бягат, и всички масово започват да си спомнят какви герои са били по време на въстанието.
Между другото, направи ми впечателение, че едни от най-свирепите и жестоки преследвачи на доскорошните си другари и водачи във въстанието в Церово са двама мъже с фамилията Кошлукови. Те първо са въстаници, но след разгрома тръгват да убиват бившите си водачи. От това село знам, че е родата на Емил Кошлуков.

Говори се, че един от предателите в Славовица е бащата или дядото на бъдещия земеделски вожд Александър Стамболийски.

И още нещо, през 1900 г паметта за събитията е било жива, имало е родова памет - тъй че вече не ми е толкова странно, че през 1912 г нашите са се отнасяли доста брутално с турци и помаци - помнело се е как всичко живо и младо е било насилвано, избивано и опозорявано. Тъй че с няколко шамара и разграбена покъщнина - общо-взето леко са се разминали българите-мюсюлмани от Доспатско.