ДАТИ НА ЗАЕМАНЕ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ И ГРАЖДАНСКИ ВЛАСТИ НА БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ ПО СЕЛИЩАТА И РАЙОНИ ОТ 5 АПРИЛ ДО ЮНИ 1941 Г. И НАПУСКАНЕТО ИМ ОТ 8 СЕПТЕМВРИ ДО 20 НОЕМВРИ 1944 Г.
според документите в гръцки жандармерийски доклади от 1946 г.

На 9 април 1941 гръцките части слагат оръжие пред немците разбили ги при фортовете Еникьой (прекръстено на Νυμφαία, Нимфея), Низнец (наричан и Шахин, прекръстено на Εχίνος, Ехинос) и южните склонове на Родопите.

КСАНТИ наричан и СКЕЧА, някогашното ЦАРЕВО - немците овладяват провинцията и града на 8 април 1941 и се изтеглят напълно като предават гарнизона на българските войски на 20 април оставяйки само немска комендатура. Българските войски заемат провинцията на 20 април 1941, гражданската българска администрация и полиция действат до 8 септември 1944.

Низнец наричан и Шахин - немците овладяват района и селището на 6 април 1941 и се изтеглят напълно като предават гарнизона на българските войски на 25 април. Българските войски заемат района на 6 април 1941, гражданската българска администрация и полиция действат до 25 септември 1944.

Кръсто̀ поле наричано и Еникьой - немците овладяват района и селото на 7 април 1941 и си изтеглят напълно като предават гарнизона на българските войски на 5 май . Българските войски заемат района на 1 май 1941, гражданската българска администрация и полиция действат до 14 септември 1944.

ГЮМЮРДЖИНА - немците овладяват провинцията и града на 6 април 1941 и се изтеглят напълно като предават гарнизона на българските войски на 10 май, оставяйки само немска комендатура изтеглена на 30 август 1944.
Българските войски заемат провинцията на 20 април 1941, гражданската българска администрация и полиция са установени на 10 май 1944 и действат до 17 октомври 1944, българските войски се изтеглят на 26 октомври 1944.

Шапчи (централно селище под връх Шапка) - немците овладяват района и селището на 13 април 1941 и се изтеглят напълно като предават гарнизона на българските войски на 10 май оставяйки само немска комендатура изтеглена на на 15 август 1944. Българските войски заемат района на 5 май 1941, гражданската българска администрация и полиция са установени на 10 май 1944 и действат до 17 октомври 1944, българските войски се изтеглят на 13 октомври 1944.

Чобан кьой (Сакар, прекръстено на Сикараги Συκαράγη, дн. Сикорахи Συκορράχη) южно от Шапчи, българите го завладяват на 5 април 1941 и се установява българска военна и гражданската администрация, те действат до 20 ноември 1944 г.

Малък и Голям Дервент суфлийско - българските войски заемат района и двете села на 21 април 1941 г, установена е военна и гражданската българска администрация, те се оттеглят на 18 октомври 1944 г.

ДЕДЕАГАЧ - немците овладяват провинцията и града на 8 април 1941 и се изтеглят напълно като предават гарнизона и пристанището на българските войски на 30 април, оставяйки само немска комендатура и капитания на пристанището изтеглени в началото на октомври 1944. Българските войски заемат провинцията и града на 23 април 1941, гражданската българска администрация и полиция действат до 21 октомври 1944.

остров Самотраки - немците овладяват острова на 19 април 1941 и се изтеглят напълно като предават гарнизона и пристанището на българските войски на 13 май. Българските войски заемат острова на 12 април 1941, гражданската българска администрация и полиция действат до 21 септември 1944.

Макри дедеагачко - немците влизат в крайбрежното село на 8 април 1941 и остават до 28 септември 1944, българските войски и гражданската българска администрация се установяват тук на 14 май 1941 и действат до 28 септември 1944 г.

Доганхисар (прекръстено на Есими - Αισύμη) родното място на кап. Петко Войвода - българските войски и гражданската българска администрация се установяват тук на 23 април 1941 и действат до 14 септември 1944 г.

Дервент дедеагачко (прекръстено на Авантас Αβαντας) българска военна и гражданска администрация се установява тук на 23 април 1941 и действа до 20 ноември 1944 г.

Мараш (неутрална буферна зона с Турция) - български войски заемат селото на 15 април 1941, но по настояване на Турция пред германците и заповед на последните частта ни на 25 май 1941 е оттеглена по-навътре, немците влизат в Мараш на 26 април 1941 и се изтеглят на 28 август 1944 г.

ДИМОТИКА (неутрална буферна зона с Турция) - немците овладяват провинцията и града на 11 април 1941 и се изтеглят на 28 август 1944, български войски и гражданската българска администрация няма, установнени са български воененни и граждански наблюдатели.

Дуджар /Доуджарос, Дауджарос, Оризаре, Ризия - Ρίζια/ (неутрална буферна зона с Турция) - село на южния бряг на р. Арда, западно от р. Марица срещу одринската гара Караагач - германците влизат на 10 май 1941 г. и остават там до 15 септември 1944г.

Ахъркьой /Нова Виза, Неа Виса -Νέα Βύσσα/ (неутрална буферна зона с Турция) голямо село западно от р. Марица южно от одринската гара Караагач - германците влизат на 11 април 1941 г. и остават там до 28 август 1944г.

Орестиада (неутрална буферна зона с Турция) - немците овладяват провинцията на 15 май 1941 и се изтеглят на 28 август 1944, български войски и гражданската българска администрация няма, установнени са български воененни и граждански наблюдатели.

Софлу (неутрална буферна зона с Турция) - немците овладяват района и града на 10 април 1941 и се изтеглят на 31 август 1944, български войски и гражданската българска администрация няма, установнени са български воененни и граждански наблюдатели.

ТРАПЕЗИЦА, наричана и Фере (неутрална буферна зона с Турция) - немците овладяват района и града на 9 април 1941 и остават до 3 септември 1944, установнени са български воененни и граждански наблюдатели.

Кила /Κοίλα/ западно от Фере (неутрална буферна зона с Турция) - немците влизат в селото на 9 април 1941 и остават до 3 септември 1944.

Борисово /Шахинлер Şahinler, Андия Άνθεια/ (неутрална буферна зона с Турция) източно от Дедеагач край устието на Марица - немците влизат в селото на 9 април 1941 и остават до 3 септември 1944.

Майстор /Майстрос Μαΐστρος/ село - източно предградие на Дедеагач при брега (неутрална буферна зона с Турция) - немците заемат мястото на 15 март 1941 и остават до 10 октомври 1944.

Домуздере /Нипса Νίψα/ между Дедеагач и Фере (неутрална буферна зона с Турция) - български войски заемат селото в юни 1941, след 10 дни по настояване на германците са оттеглени по-навътре в българската беломорска територия .

В най-северната част присъединени беломорски земи северозападно от линията между Одринци Ивайловградско и Капитан Андрево отделена от останалите с Неутралната буферна зона е изградената в 1941 от българските войски срещу турско нападение или съюзнически десент в Беломорието укрепена линия със стоманобетонни бункери в подстъпите на планината която може да се проследи от с. Бекташли (Милия Μηλέα) до с. Карабаа (Караб ага, Петрота Πετρωτά), и днес тук стои ДОТ №37 при обезлюденото сега с. Яйладжик (Γιαγκλατζίκ, Γυαλιά - Έβρου) непосредствено до старата българска граница, оцелял защото е за отбрана на изток към Турция останалите са взривени след 1944 от гърците защото сочат на юг.

Източната българска границата в Беломорието започва от края на бългоро-турската граница при Капитан Андреево минава южно от Марица между старите български села Кадъкьой и Мараш (от което българските войски впоследствие са изтеглени по заповед на немците след турско искане), достига р. Арда при с. Комарли, продължава на юг до с. Каяджик, минава източно от него и през връх Чатал, Баир Диши, Едренишли, Хаджикьой и с. Домуз дере достига беломорският бряг на 5 км източно от Дедеагач, морската граница включва островите Самотраки и Тасос и при устието на р. Струма започва сухоземната западната българска граница в Беломорието, тя следва средата на руслото на Струма продължавайки до Бутковското езеро, от северния край на което върви на северозапад от с. Мътница и достига стика на старата българска и югославска граница в Македония, от където продължава по бившата гръцко-македонска граница,
Територията на присъединените земи е Беломорска Тракия - 12363 км2, остров Тасос - 443 км2 и остров Самотраки - 184 км2.

От 5 юли 1943 по искане на немците на 7-ма пехотна Рилска дивизия заема и Солунската област,- целия Халкидически полуостров от устието на р. Струма до фар Епаноми (при едноименното село на на Солунския залив, на 25 км южно от Солун) , продължава по планинския гребен, южно от Лагадинското езеро до езерото Аджи гъол, след което продължава западно от жп линията и достига до село Вардаровци, Кукушко, после минава по шосето и жп линията до село Кара суле, Кукушко и от там по р. Вардар до с. Мачу̀ково срещу град Гевгели, така българските части заемат и централните части на Егейска Македония с Кукушко, Солунско (без самия град) и Халкидическия полуостров.