Крепостните селяни в Русия роби ли са? Крепостният притежава минимални законни права, за разлика от роба, но практически разлика няма. Откупните плащания за руските селяни са окончателно премахнати едва през 1905 – 1907 г. Между другото в Османската империя през последната четвърт на 19-ти век е разработена концепцията за гражданина, като правен субект на държавата с отделен статут. За целта е приет и специален закон. Това става доста по-рано отколкото в редица европейски държави.

От това, което съм чел, турското робство е било много различно през различните векове. Може би заради това има толкова противоречиви оценки за него.

На турците дължим това, че от разпокъсани села с неясна идентичност сме станали единна нация, на всичко отгоре най-многобройната на Балканския полуостров.

От друга страна след австро-турската война от 1689, отношенията между християни и мюсюлмани в ОИ започват да деградират. А след като руснаците започват етническо прочистване на татари, черкези и другите мюсюлмани от Новорусия, нещата опират до нож.

Между другото православите християни, които са живяли в католически държави, са били третирани като добитък и може би затова онези, които са живяли в ОИ не са се оплаквали много. Виж напимер какво пише през 1656 патриарха на Антиох за положението на православните християни в Полша:

Всички ние много плакахме за хилядите мъченици, които бяха убити от тези нечестиви нещастници, врагове на вярата, през тези четиридесет или петдесет години. Вероятно броят им е седемдесет или осемдесет хиляди души. О, неверници! О, чудовища от нечистота! О, сърца от камък! Какво направиха монахините и жените? Какво сториха момичетата и момчетата и малките деца, че трябваше да ги убиете? ... И защо ги произнасям (поляците) проклети? Защото те са се показали като по-долни и покварени от корумпираните идолопоклонници, с жестокото си отношение към християните, искайки да премахнат самото име на православните. Нека Бог увековечи империята на турците за вечни времена! Понеже те вземат своето си, но не месят в религиозните дела, без значение дали техните поданици са християни и назареи, евреи или самаряни; докато тези проклети поляци не са доволни от данъците и покорството от децата на Христос, макар и склонни да им служат; но ги подчиняват на властта на враговете на Христос, тираничните евреи, които дори не им позволяват да строят църкви, нито ги оставят да имат свещеници, които познават тайните на тяхната вяра.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В едни "десни сайтове" често цитират възмущението и изумлението на Достоевски, че руснаците са дошли да освобождават по-богати от тях:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Османското завоевание е един от най-черните периоди за българската народност.

Петвековната османска власт е чужда, противна, подтискаща. Безспорно!

Но я да направим един паралел: През 60-те години на 14-ти век част от България /Видинско/ става част от Унгарското кралство за има-няма 3-4 години. Какво се случва в този кратък период: масови насилия,издевателства и насилствено покатоличване.

После, по време на освободителния поход на Владислав Варненчик през 1444 г полско-унгарската армия се държи изключително враждебно спрямо местното българско население: то е третирано унизително, като хора "втора ръка", защото не са католици, убивано, ограбвано и изнасилвано. По тази причина българите не подкрепят масово "освободителите", за разлика от предната година, когато Ян Хуняди стига до Златица.

Малко известен факт е, че влашкият владетел Влад Цепеш прави няколко похода южно от Дунав и се държи изключително издевателски над българското православно християнско население. А Влад е ползвал старобългарски, все още
е бил под българското културно влияние , и дори някои смятат, че е далечен потомък на човек, за който се предполага, че е имал някакви преки или косвени кръвни връзки с българската търновска аристокрация.

Мисълта ми е, че все пак в началото на 19-и век българската народност оцеля в цялото си историческо землище - от делтата на Дунав до Корча, от Браничево и Неготин до Одрин и по на юг, от Дунав, до Бяло Море.
Все бяхме зараждаща се нация с потенциал, която можеше да мечтае.

Не знам, ако бяхме попаднали под унгарска или сръбска власт - дали щяхме да имаме този късмет.

Все е било кофти, но може би и в гадната ситуация на петвековния гнет е имало някакъв лъч светлина.

Редактирано от goga на 19.04.19 18:05.

Не мисля че задържат развитието ни. Географията е такава по това време. Няма как да се сравняваме с приатлантическа Европа, която е хванала търговията и съответно изгражда обществено-икономически отношения на съвсем друго ниво.
Отнемат ни правото да имаме елит... това много задържа бъдещото ни развитие до ден днешен. Колонизират българските земи със значителен процент небългарско население. Липсата на каквато и да е българска институционалност води до културно-демографско свиване на българската народност...значително огромни земи са дебългаризирани или заселени и асимилирани от околните християнски народи също и т.н. Но не е робство. Набиването на робски манталитет е много вредно за възпитанието на българската национална идеология, а се прави и до ден днешен.

това не е вярно, че ставаме нация благодарение на османското владичество!
Нацията се изгражда от институции. Какви български институции има по османско?

Не знам кой сериозно поддържа такава теза

Направи си Фейсбук.

Не е било нужно да чакат Достоевски:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отговор: Защото не ходят на училище.

Проблемът е в ОУ-то, а не в обществото.

.........................
В един спор печели загубилият, защото научава нещо ново.