От Недялко Йорданов:

МАКЕДОНИЯ

Както и да се наричаш, мила моя, вироглава...
Аз безкрайно те обичам – странно... именно такава...

Ти – капризната сестричка... Ти – добрата ни надежда...
Същият език... И няма нужда да ни се превежда...

Бяхме си едно семейство... Всички заедно събрани.
Колко празници... И песни... Колко битки... Колко рани...

Още ни боли... И помним ослепените ни войни...
Робството... И колко века... Тежки... Трудни... Неспокойни...

И ти, свидната сестричка, никога не се боеше.
Бой... Въстания... Погроми... Храбро пушката държеше.

Носехме със теб на смени новото свободно знаме...
Ти, родилката на Гоце и кърмилката на Даме...

Ето, случи се... Порасна... Някой се почувства длъжен...
Доброволно ли?.. Не зная... Пожела да те омъжи.

Може и да е нормално... Мисия... Но толкоз късна...
И от нашето семейство най-внезапно те откъсна.

Някой много му се иска свойте братя да забравиш...
И наивно още смята, че с това ще се прославиш.

Кой бе този Някой... Никой не го помни вече кой е.
Нищо... Правото на избор си е безусловно твое...

Все пак искам да запомниш... В трудни дни... И без да питаш...
Пак на своето семейство... Бивше... Можеш да разчиташ...

[ 8.IV.2019 ]

***

Разплаках се.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е много талантлив поет. Ето как накратко, в стихотворна норма, е преразкал дългата история между днешните българи и македонци!!!

Страхотно е . Точно в десетката.

ми хареса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Някой...бе нарочно забравен у нас...

Фина работа. Добро.

.........................
В един спор печели загубилият, защото научава нещо ново.

Повече от добро. Може би дори големия и ненадминат дядо Вазов, би го оценил по достойнство!

Сестричка край Вардаро замина.
Другата във Пиротско след нея
Братовчедът в Одрин се спомина.
Братът се изгуби край Егея.
Майката във Добруджа изчезна.
Всички те потъват като в бездна.

Само пуякът надут остана.
Перчи се разпръсквайки нахалност.
Лешояди пощят го: Осанна!
Призрачни дворци градят нахалост.