|
Тема
|
Едно стихотворение
|
|
Автор |
Amateur (TrollBuster) |
Публикувано | 08.04.19 09:32 |
|
От Недялко Йорданов:
МАКЕДОНИЯ
Както и да се наричаш, мила моя, вироглава...
Аз безкрайно те обичам – странно... именно такава...
Ти – капризната сестричка... Ти – добрата ни надежда...
Същият език... И няма нужда да ни се превежда...
Бяхме си едно семейство... Всички заедно събрани.
Колко празници... И песни... Колко битки... Колко рани...
Още ни боли... И помним ослепените ни войни...
Робството... И колко века... Тежки... Трудни... Неспокойни...
И ти, свидната сестричка, никога не се боеше.
Бой... Въстания... Погроми... Храбро пушката държеше.
Носехме със теб на смени новото свободно знаме...
Ти, родилката на Гоце и кърмилката на Даме...
Ето, случи се... Порасна... Някой се почувства длъжен...
Доброволно ли?.. Не зная... Пожела да те омъжи.
Може и да е нормално... Мисия... Но толкоз късна...
И от нашето семейство най-внезапно те откъсна.
Някой много му се иска свойте братя да забравиш...
И наивно още смята, че с това ще се прославиш.
Кой бе този Някой... Никой не го помни вече кой е.
Нищо... Правото на избор си е безусловно твое...
Все пак искам да запомниш... В трудни дни... И без да питаш...
Пак на своето семейство... Бивше... Можеш да разчиташ...
[ 8.IV.2019 ]
***
| |
Тема
|
Re: Едно стихотворение
[re: Amateur]
|
|
Автор |
Shtrkot (fyromophagos) |
Публикувано | 08.04.19 10:58 |
|
Разплаках се.....
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
|
е много талантлив поет. Ето как накратко, в стихотворна норма, е преразкал дългата история между днешните българи и македонци!!!
| |
|
Страхотно е . Точно в десетката.
| |
|
ми хареса
| |
|
Някой...бе нарочно забравен у нас...
| |
|
Фина работа. Добро.
.........................
В един спор печели загубилият, защото научава нещо ново.
| |
|
Повече от добро. Може би дори големия и ненадминат дядо Вазов, би го оценил по достойнство!
| |
Тема
|
Re: Едно стихотворение
[re: Amateur]
|
|
Автор |
Orphey (Liricus) |
Публикувано | 09.04.19 13:29 |
|
Сестричка край Вардаро замина.
Другата във Пиротско след нея
Братовчедът в Одрин се спомина.
Братът се изгуби край Егея.
Майката във Добруджа изчезна.
Всички те потъват като в бездна.
Само пуякът надут остана.
Перчи се разпръсквайки нахалност.
Лешояди пощят го: Осанна!
Призрачни дворци градят нахалост.
| |
|
|
|
|