Re: Нова коалиция за Евроизборите... / Политика, Свят / Македония

Взето на заем от един форум:

Александър Йорданов със своите 131 кг. живо тегло без гащи, доста усложнява евролистата на ГЕРБ. Както знаем, действащите европейски регламенти категорично и ясно определят, че средната тежест на избраните депутати от една партийна листа не може да надвишава 88 кг. Ако Йорданов бъде избран, то това редуцира средното тегло на останалите пет евродепутати до 78.6 кг.

Много читатели са забелязали, че Ал е върл антикомунист и русофоб. Тези му страсти са предопределени от наниз житейски събития. Всичко започва през 1963 г. 11 годишният Сашо е записан на курс по цигулка в двореца на пионерите във Варна. Учител му Агоп Мордухай, втора цигулка в оркестъра на варненската народна опера. Неговият баща е еврейн, заклет почитател на Троцки. Майка му е арменка, също с комунистическо родословно дърво. Нейният калеко е ушил знамето на въстаниците през 1923 г. Агоп е изключително строг и на моменти сприхав. Един мразовит зимен ден той не издържа свирнята на Сашо - упражнение за движение на пръстите на лявата ръка. Хваща го ухото и го изхвърля почти гол на студа. От този момент бъдещият Ал усеща, че две неща в света си заслужава да бъдат мразени: комунистите и цигулката.

Подобно преживяване Сашо има и в казармата. Той служи като писар в щаба на ВМС. Една нощ го събужда дневалния и му предава заповедта на дежурния офицер - да се яви незабно при него за спешен препис на важен документ. Дежурен офицер се оказва капитан трети ранг Сиврийски, заместник-командир по политическата част. Сашо мигом се облича и на бегом се явява в дежурната стая. Там заварва Сиврийски. Под меката светлина на нощна лампа той чете томчето "Писмата на Карл Маркс до Жени Маркс". Това не е изненада. Изненада е, че Сиврийски е съвършено гол - опасан само с флотси портупейски колан. Нарежда на младия матрос да се приготви за краснописен препис на писмата, но да остане само по юнашка фланелка. Сашо едва не се разплаква от тази злодейска заповед. В този момент омразата му към комунистите навлиза в още по-висш стадий.

Един от последните случаи, втърдили чиличния антикомомунизъм и русофобия на кандидат-евродепутата Ал, е от посолството във Варшава. Посланик Йорданов решава да посрещне нового столетие с домашно хрупкаво зеле. Лично той го приготвя, от алфата до омегата - подбира зелето, подсолява, приготвя расола, налага зелките в бидона, добавя няколко царевични кочани от Шчечин, затиска ги с камък, задигнат от краковския замък Вавел. Редовно слиза в мазето за да провери ферментацията и преточи тази благодат при това облечен официално с дипломатически фрак. При едно от поредните си посещения, той е издебнат от Станой - домакин на посолство. Омразата между тях е взаимна и по-мощна от комбайн Урожай. Станой е потомък на партизани от отряд Чавдар. Йорданов подозира, че под привидната роля на домакин се крие действащ майор от ДС, школуван в Москва. Подозренията му се оказват верни. Станой с тихи стъпки доближава бидона със зеле. В този момент Ал почти е напъхал главата си в него и нежно говори на ухаещите вече зелки. Там са ръцете му, които пък любовно милват къдравите зелки. С отмерени и отработени движения посланикът е притиснат към бидона, а панталоните му са свлечени до коленете. Нападнатият Ал не вижда лицето на своя похитител-злодей, но политическата прозорливост му подсказва:

- Алекс, бъди сигурен, че този който те насилва е ортодоксален комунист и то пряко свързан с руските тайни служби. На тясно си момче, но внимавай тази гад поне зелето ти да не съсипе.