Според мен трябва промяна в идеологията на българската и македонската национални идеологии, за да не бъдат в перманентен конфликт помежду си.
Дефакто сега изградените македонска и българска национални идеологии... се самоизключват.
Трябва да се премодифицират.
В българската национална идеология трябва да се включи, че от ВСВ населението във Вардарска Македония, по политико-исторически причини, започва и изгражда своя отделна национална идентичност - македонска. Затова нямат право българите да имат претенция към днешните граждани на Р.Македония, че са българи...с изпрани мозъци.
От друга страна в македонската национална идеология трябва да се включи, че населението и елита в Македония(всички дялове) до ВСВ в мнозинството си вижда себе си като дял от българската държава и работи затова.

Поради това историческите събития и личности преди ВСВ са общи.
Трябва да се приеме и почита от двете страни как се самоизяснява населението от двете страни на Малашевската планина.
В България се говори български език, в Р.Македония македонски. Двата езика са дял от българо-македонската езикова група. Дори според мен трябва да се наложи класификацията на славянските езици на 4 групи - източни, западни, южни и българо-македонска група, предвид значителната граматическа разлика на българо-македонските с останалите славянски езици.

Редактирано от Superserb на 18.03.19 15:14.

Де факто с Договора това направихме.

Не знам какво точно има в договора. Но смятам че това е правилният път при сегашните реалности.

Духът на договора е такъв: идеята е взаимно да си признаем историческото съществуване при настоящите условия - ние се надяваме това да стане чрез признаване на българския характер на македонското население до 1944 г, а македонците се надяват, ако е възможно, да им се признае битност още от времето на Свети Климент и Самуил под формулиромката "славофони" или "славо-македонци"; тези от "големите братя" , които набиха канчетата на Борисов и Заев, явно смятат, че трябва да се се дели на принципа фифти-фифти - такъв извод правя от начина, по който Б.Б. и външният му министър се бяха втурнали да признават наред всичко само и само Скопие да стане част от НАТО; но после мисля, че някои по-умни хора по темата сред управляващите им охладиха леко евро-атлантическото комсомолско дръзновение; сега сме на кота "Самоил - бугарин, но...." До 1944 г - не вярвам в обозримо бъдеще да стигнем до нашия план-оптимум за приятелство и братство с макетата.
А те, ако признаят за българския характер до 1944 г, е все едно да се откажат от всичко, на което се градеше досега националният им балон. Макар, че това е единственият път за изграждане на някаква що-годе здрава идентичност - да се скъса с лъжите и фантазиите, и се гледа реално.

Редактирано от goga на 18.03.19 21:19.

Той договора си е договор.

Проблема е как приемливо и за двете страни да тълкуваме историята.

Като изключим някои от по-старото поколение , повечето наши историчари вече са горе-долу на твоите позиции - да се търси нашето до 1944 г.
Което е голямо отстъпление от онова, което се постулира още от 1963 г - оттатък Осогово живеят българи с промито съзнание, които рано или късно ще се осъзнаят.

Ами, като гледам Фръчковски, може пък да не е толкова безнадеждна позиция тази втората

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от goga на 18.03.19 21:24.

Политиците и историците там знаят истината... Думите им и преди и сега отразяват политика...а не толкова узряване. Разбира се има един процент фанатици.

А...иначе някак си този подход, към историята от наша страна, ми се чини малко Ленинистко-Сталинистки.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Superserb на 18.03.19 22:25.</EM></FONT></P>

Редактирано от Superserb на 18.03.19 22:25.

Трябва да искаме, да се борим за повече, от това което е допустимо като програма минимум. Времето работи за нас, разликите в стандарта се разширяват от година на година, да натискаме и при нужда да имаме накъде да отстъпваме при пазарлък и/или външен натиск.

А, не мислиш ли...че прекален натиск сред населението ще доведе до реакция на отхвърляне?

Не съм убеден в това, което казваш. Поколението на Киро Глигоров може и да е знаело или предугаждало нещо, но следващите - едва ли. Примери колкото щеш. Най-пресният - Любчо Георгиевски. А още по-фрапантният - Младен Сърбиновски /който не е политик, а интелектуалец, тоест смятай, щом той не е знаел, какво остава за юго-комсомолците на Тито/.

То е като едно време да си коМсомолски активист, но някой твой дядо да е бил фабрикант: цялата ти рода съзнателно заличава спомена за "фабриканта", за да не ти пречи в успешното комсомолско адаптиране и нагаждане, и евентуално израстване в йерархията; щото ако успееш, ще им бъдеш полезен и на тях; ти може и да знаеш нещо, но всячески се стремиш да омаловажиш или преиначиш миналото за фабриката - я, ще изкараш дядо си "прогресивен социалист", я, ще наблегнеш на факта, че уж не е издал ядка на ремсисти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от goga на 18.03.19 23:47.