Днес се навършват точно 141 кръгли години от Освобождението на Сливен! Ура, братя! Да ни е честит този ден, който нямаше да се случи без пролятата кръв на нашите руски Освободители! Вечна слава!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честатата употреба на Фейсбук е вредно за Вашето здраве.

Аз предлагам да дадем на руснаците още някоя банка или каквото друго имаме за даване. "Булгартабак" завърши зле, но ние трябва да сме благодарни. А и добре, че е "Лукойл", че да плащаме същата цена като други държави с много по-нисък акциз. Така усещаме Освобождението по-добре.

Японска техника брат - полуоска от \"Тойота\"

нерде Сливен, нерде Фейсбук, нерде Лукойл?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На края на града има един площад "17ти януари". Като бяхме чавдарчета, всеки 17ти януари ходехме там да честваме нещо си. Понеже от нашето училище нямаше удобен транспорт до там, вървяхме 2-3 километра в една дълга процесия с другарките, кръжащи около нас. Толкова е запомнил първолашкия ми мозък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честито!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това не го пише във фейса:

По време на освободителната Руско-турска война 1877-1878 година град Сливен има важно военно значение и е звено за свръзка между Одрин и Казанлък-Шипка. Още през лятото на 1877 година генерал Гурко изпраща 26 Казашки полк, командван от барон Корф по посока на Сливен.

При село Оризаре отрядът разгромява черкези и башибозук, опитали се да го спрат. Когато руските части стигат до село Джиново, градоначалникът на Сливен и приближените му напускат града. Сред жителите на Сливен пламва надеждата за скорошно освобождение, но и много скоро угасва. Русите са принудени да отстъпят към Шипка.

Тежко става за българското население в Сливен. Изстъпленията се редуват едно след друго. Садък бей, председател на военния съвет в града, се отличава с особена жестокост. Стотици са обесени. Най- страшно е през декември- центърът е изгорен от отстъпващите турски войски, населението е евакуирано. 24 сливенски първенци са арестувани и откарани в Цариград.
След падането на Плевен към Сливен се отправя Левият страничен отряд, командван от генерал Едуард Делинсхаузен. Той преминава при зимни условия трудно проходимите проходи- Твърдишки и Демиркапия. На 4 януари( 16 нов стил) 1878 година в 17.30 часа, драгуните от втора дивизия от 13-ти драгунски полк на Военния орден, командван от майор Кардашевски влизат в почти обезлюдения град. На другия ден - 17 януари в града влизат освободителните части от 26-ти казашки Донски полк, начело с полковник Бакланов.
Жителите се завръщат в града. Образувана е временна градска комисия начело с митрополит Серафим, която подготвя посрещането на основните руски части. Взето е решение да посрещнат тържествено освободителите на края на града в месността „ Харамиите”, където е издигната арка.
Ликуващите граждани с хляб и сол, с много хоругви посрещат генерал Беляев. С развети знамена и под звуците на музиката Петрозаводският полк предизвиква възторгът на всички. Виковете „Ура” и „ Да живее Император Александър II” не стихват дълго, а мъже и жени обсипват войската със зелени клонки. Сред посрещачите е и поетът Д. Чинтулов, който произнася прочувствено слово на руски език, събрало цялата любов и благодарност на българите.
По късно , мястото, където са посрещнати руските освободители ( днес площад „17 януари”) е увековечено с малък паметник.
Всяка година на 17 януари, на това мястото, пред паметника на руските освободители, тържествено се отбелязва тази бележита дата, полагат се венци и цветя в памет на героите.

Корф,Делинсхаузен,Тотлебен,Майердорф….