|
Македония трябва да измине дълъг път, преди да открие себе си
ПРИОРИТЕТИ СПОДЕЛЯ ПРЕДИ 2 СЕДМИЦИ
Защо си, толкова коварен и подъл Люпчо Поповски?!
от Виктор Канзуров
Текстът „Бягство от свободата“, публикуван на 24 ноември тази година в „Дойче веле“, написан от психологически не съвсем уравновесения Люпчо Поповски, е още един от многобройните примери, как привърженици на така наречения СДСМ, мобилизират избирателите на анти-българска основа. Те непрестанно се опитват да използват дълбоко насадените анти-български настроения в обществото и фалшиво представят политическата партия която се нарича ВМРО-ДПМНЕ като продължител на историческото (българско) ВМРО. В случая интерпретирайки бягството на експремиера Никола Груевски от Македония Поповски прави недопустими паралели:
След като ДПМНЕ, за единадесетте години на власт (2006-2017 г.), продължи да сърбизира и без това, доста сърбизираната македонската югославска, сърбоцентрична култура;
в условия, когато правителството на ДПМНЕ и Никола Груевски подписаха договор за общи посолства единствено със Сърбия, и с нито една друга държава;
в условия, когато „миялковистко-груевистката“ Македония (Сашо Миялков беше шеф на „тайната“ полиция и първи братовчед на бившия министър председател), от пет съседни държави, се ползваше с подкрепата единствено на Сърбия;
в условия, когато сръбският президент Александър Вучич и управляващата Сръбска прогресивна партия, до последния момент силно се бореха ДПМНЕ и Груевски да останат на власт, въпреки публичното разкриване на престъпленията на ДПМНЕ;
в условия на масово и непоколебимо приветствие и подкрепа за Груевски и ДПМНЕ в сръбските медии, докато траеше македонската политическа криза, а най-вероятно и след оказана сръбска помощ и логистика, при бягството на лицето Никола Груевски;
в условия, когато властта на ДПМНЕ, организира съвместни чествания със сръбската страна на битката при Зебреняк (от Балканската война) и на битката при Брегалница (от Междусъюзническата война) опитвайки се да внуши нещо, немислимо дори по времена Титова Югославия – че македонците са сърби в исторически смисъл;
в условия когато ДПМНЕ демонстрираше агресивна, видима във всички сфери, бих казал дори патологична българофобия и направи всичко възможно да влоши и без това, не толкова добрите отношения на Македония със съседна България…
Та след всичко това се питам колко трябва да е объркан мозъкът на Люпчо Поповски, за да напише такава объркана статийка, в държавното, германско „Дойче Веле“ и да направи (етнонационален) намек и паралел между бягството и последвалото преследване на Никола Груевски от Република Македония и (на практика, изгонването) на Ванчо Михайлов, от България през 1934 г. непосредствено след финансирания, с коминтерновски (съветски), сръбски и гръцки пари и/или логистика, държавен преврат организиран от кръга „Звено“ и от професионалния превратджия Кимон Георгиев, известен в България като Фурнаджийската лопата!?
Реално няма никакви паралели.
Ванчо Михайлов е македонски българин, който се бори, на практика води война със Сърбия, по-късно Кралство на сърбите, хърватите и словенците, прекръстено на Югославия, както и с Гърция, докато Никола Груевски е югославянизиран антибългарин и буцефалист (проводник на тезата, че македонците са директни наследници на античните македонци на Филип Втори и на Александър Трети Македонски). Никола Груевски е внезапно забогатял осъден престъпник, който, десет години е бил министър-председател и четири години министър (една година – на търговията и три – на финансите).
За разлика от него, Ванчо Михайлов съзнателно се отказва от всички удобства и се крие в планините. Животът му всеки ден е бил в опасност, неговите брат и баща, са брутално убити от сръбските власти, на мост, в Щип през 1927 година. Борил се е да създаде македонска държава (организацията му е първата, която официално се е обявява за това), докато Груевски дойде на власт в една вече съществуваща македонска държава, базирана на югославските принципи във всеки един смисъл, чието по-нататъшно съществуване, той постави под въпрос. Никола Груевски провеждаше антизападна политика, докато Ванчо Михайлов прекара по-голямата част от емигрантския си живот в държава-членка на Европейската икономическа общност (по-късно – Европейски съюз) и НАТО, а именно в Италия. Тогава югославските комунисти като Бане Андреев са го наричали „слуга на НАТО пакта“. Днес Република Македония уж се стреми да се присъедини към алианса…
Та се питам колко объркан трябва да е мозъкът на Люпчо Поповски, за да се опитва, чрез кодове и думи, намеци и символи (ясни за всички, преминали през югославската образователна система), на великосърбина Никола Груевски и на неговото ДПМНЕ, да налага български конотация и вина, както и наследствена (заради буквите ВМРО) „предателска“ българофилска роля… когато е известно, че България, незаслужено, даваше и дава подкрепа на Зоран Заев и на т. нар. СДСМ, както по време на битката с предишния миялковистко-груевистки клептократичен режим и остатъците му, така и по-късно когато съставиха правителство?!
Освен че лансира фалшиви представи за ситуациите, в които се намирал Ванчо Михайлов, Люпчо Поповски дава негативен коментар и на книгите (не съм сигурен, че ги е чел), в които последният лидер на историческото ВМРО обяснява „българската идентичност на македонците“.
А, има ли някой, „славяноезичен“ идеологически противник на Ванчо Михайлов, бил той левичар, комунист, или какъвто и да е от Вардарска, Беломорска или Пиринска Македония, който до обявяването на историческото ВМРО извън закона, през 1934 г. по въпроса за етническото самосъзнание и българската идентичност на славяноезичните „географски“ македонци да е изразявал различна позиция от тази на Радко (псевдоним на Ванчо Михайлов)?!
Има ли, един, единствен деец от ВМОРО, от османския период, който по този въпрос имал различно мнение от Ванчо Михайлов?
Защо си, толкова коварен и подъл Люпчо Поповски?!
Тъжен факт е че докато българската редакционна колегия на „Дойче веле“ води война с българския национализъм и има редакционна политика, която цели да демонтира всички погрешни националистически схващания, дори когато те са канонизирани и дълбоко вкоренени в българското общество, македонската редакция на „Дойче Веле“, се проявява като продължител и глашатай на македонския югославски национализъм и шовинизъм, подкрепяйки всички погрешни канонизирани, националистични схващания, дълбоко вкоренени македонското югославско общество.
Какъв срам за „Дойче Веле“!!!
Виктор Канзуров е известен македонски журналист
Верен на принципите за плурализъм и свобода на словото, „Приоритети“ дава трибуна на различни мнения, които не винаги съвпадат с разбиранията на нашия екип. Авторите на такива мнения носят отговорност за изразените от тях тези.
[image][/image]
|
