НАЙ-ЕФИКАСНОТО ОРЪЖИЕ СРЕЩУ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПАРТИЗАНИ В МАКЕДОНИЯ НЕ Е БИЛА АРМИЯТА ИЛИ ПОЛИЦИЯТА, а местните контрачети, съставени от убедени българофили и бивши илинденци. Те буквално са смазвали безпощадно всеки, който дръзне да вдигне оръжие срещу местната българска власт.


"Два дни след създаването на първата партизанска чета край Куманово, на 12 ноември 1941 г. 14-те нелегални са разкрити край с. Беляковци, Кумановско и при завързалата се престрелка са разбити. Шестима нелегални са убити, а осем - заловени. Друга група нелегални, от 24 души, бързо се разпада. Още първата нощ половината се разбягват, оста­налите са разкрити и разбити край Козяк планина като трима са убити и 10 са заловени.[35]
Благодарение на липсата на условия за въоръжена партизанска борба и бързите и ефикасни действия на полицията, първите партизански групи във Вардарска Македония са разбити. Това още веднъж потвърждава правилността на оценката на положението, направена от стария Областен комитет начело с М. Шаторов. Линията на новия Областен комитет за създаването на партизански чети явно не се възприема от комунистите и останалите антифашисти. Мнозина нелегални, сблъсквайки се с органите на властта, предпочитат да се предадат, а други са убити. Самото население, току-що освободило се от сръбския национален гнет, не намира за необходимо да ги поддържа, виждайки в комунистическото движение проводник на сръбската шовинистическа идея. Всичко това кара Др. Павлович в писмо до ЦК на ЮКП да пише за „сложността на 'политическата ситуация" във Вардарска Македония; че трябва да се отчита „голямата омраза срещу Югославия" на населението; за „многобройността на българофилските елементи", т.е. че условията са „далеч по-неб­лагоприятни, отколкото в другите области".[36]
През 1942 г. четите провеждат акции в селата Прибилци, Смилево, манастира „Св. Спас", Плетвар, Кожани, Лагово, Алданци, Смилевци и др. Общо в Скопска област са проведени около 80 въоръжени акции. Полицията, войската и кон-трачетите, съставени от илинденци и участници в македонското опълчение [50], предприемат бързи и ефикасни мерки за разгромяването на четите. Една значителна част - около 70 партизани са убити, около 60 са заловени или се предават.[51] Останалите успяват да се спасят в Западна Македония, където се установяват необезпокоявани от италианските власти да зимуват.[52]
По същото време полицията и контрачетите успяват да разгромят в Куманово сръбската четническа организация на Коста Пекянец и нейните въоръжени групи, както и четите на Дража Михайлович. Според полицията, те представлявали „една сериозна опасност за сигурността и спокойствието в Македония".[53] Извършени са и значителни арести по селата, като по този начин е разгромена и тяхната яташка мрежа.При блокада и обиск на полицията във Велес през декември 1942 г. е открито скривалище, в което са заловени Мирчо Ацев и Страхил Арсов Пинджуров. Вторият прави пълни признания за дейността на Скопската областна организация; че е военен ръководител и военен секретар и на парти­занските чети. Отведен, за да покаже мястото на укрито оръжие, той успява да избяга. Членът на ОК Мирчо Ацев предпочита да се хвърли през прозорците на областното поли­цейско управление.
През 1943 г. партизанските отряди продължават да провеждат политически и снабдителни акции, създават селски отбори като непрекъснато водят сражения с преследващата ги войска и полиция. Затова те действат в Западна Македония и в крайграничната зона, където при трудни ситуации бързат да се прехвърлят, за да избегнат преследването и унищожаването. Въпреки че по брой партизанските отряди нарастват в сравнение с 1942 г. и се прегрупират в т.нар. „партизанска войска" и сега партизанското движение не може да стане масово и да завоюва особени тактически и политически успехи. Затова МКП обръща повече внимание на решаването на политическите въпроси, отколкото на провеждането на бойни акции от страна на отрядите.[74] Така през втората половина на годината (на 2 август) в с. Отешово, Преспанско, както посочихме, се провежда заседание на ЦК на МКП.
Поради големите загуби, които търпят партизанските отряди в сраженията с полицията и войската, се взема решение те да се съсредоточат главно в Западна Македония. Тук след капитулацията на Италия се бе създало пълно безвластие и тук партизаните можеха да се чувстват по-сигурни. Реши се още да се засили формирането на народоосвободи-телни отбори по селата като органи на новата антифашистка власт, както и да започне подготовката за формиране на АСНОМ. Вземат се и решения за укрепването на Главния щаб и превръщането му във военно-политическо тяло на антифашисткото движение във Вардарска Македония.
През февруари 1944 г. ГЩ на партизанското движение във Вардарска Македония решава да пренесе дейността на партизанските отряди от планината Кожух в Централна и Източна Македония. Тук са съсредоточени първи и втори македоно-косовски отряди, наречени вече „бригади", състоящи се главно от сърби и черногорци. С този поход се цели да се разшири партизанското движение като се формират нови партизански отряди и да се завоюва „свободна територия" за въоръжената борба. Първа македоно-косовска бригада достига до Азот и с. Богомила, където е открита и обкръжена от армията, полицията и контрачети. В завързалите се непрекъснати сражения, „бригадата" е напълно разбита като само отделни малки групи партизани успяват да се завърнат и спасят на територията на Западна Македония. Същата участ постига и втора македоно-косовска бригада. Една трета група партизани с Главния щаб е разбита на р. Брегалница[75]. Тези действия на партизанските отряди невярно се преценяват от скопската историография като „въоръжено въстание". Според полицейски сведения по време на сраженията са убити около 1 500 партизани и още толкова са ранени. Други са пленени и умират от студ и глад.[76]


Основната част от убитите партизани са по националност сърби и черногорци!"

Източникът е този:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от goga на 10.06.18 07:00.

И кутия цигари е вършела работа... От спомените на ген. Бойдев:

...Наскоро бях пътувал с колата от Велес за Прилеп през Бабуна планина. На един стръмен завой такава партизанска група спря колата ми. Беше късно вечерта. Групата се състоеше от около двадесет бивши студенти и ученици, както ми обясниха те. Като разбраха кой съм аз, поискаха ми само цигари и ме пуснаха да си вървя свободно, пожелаха ми и добър път. Имах кутия със сто къса цигари, която им дадох.
След един месец ми се случи втори път такава среща при село Дряново, но тъй като колата ми бе открита и се виждаше ясно кой съм, а и те бяха на около 50-60 метра далеч - на едни скали, само ми махнаха с ръка да продължавам и не ме спряха. Дали бяха същите или други - не знам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На практика най-много жертви от шумкарите в Бановината са дадени през периода септември-декември 1944 г. когато германците се изтеглят от Гърция и Албания през Македония на север. Тогава група армии Е и група армии F минават през района за около 3 месеца и който им се изпречи на пътя е размазван. Говорил съм с български участник в Първата фаза на войната срещу германците. България вкарва в Югославия 250 до 300 хилядна армия. Човекът казваше: ние предимно ги наблюдавахме от околни върхове как преминават по пътя в долината и понякога ги обстрелвахме. Знаехме, че ако влезем в пряко съприкосновение с тях, загубите ни ще са много тежки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от jingiby на 10.06.18 08:27.

От линка, пуснат от Куманича, разбирам, че е имало масово изселване на сръбско население около Куманово - това са били основните ятаци на юго-македонските партизани.

И друго - през лятото на 1944 г македонските бригади са преименувани в дивизии, корпуси и т.н. бомбастимно звучащи абривеатури, но реалният брой на партизаните е бил по-нисък от този преди пролетния разгром на двете основни бригади.

Пак казвам - за тези, които четат, и искат да разберат истината, а не просто да защитават пропагандни тези - показателен е фактът защо близо месец и половина във Вардарско цари безвластие. Българската армия се оттегля, но и преди оттеглянето й - след началото на септември тя става напълно пасивна, германците започват да минават транзитно в опит да се изтеглят от Егея; Въпреки това - няма централна власт! Просто няма достатъчно партизани да вземат властта в големите градове. А това би било огромно пропагандно постижение - с оглед на на тезата, че македоно-комунистите сами са "освободили" областта, без намесата на българската армия и ОФ.

Чак ноември месец "борците" се престрашават да наложат новата власт.

Редактирано от goga на 10.06.18 08:30.

В края на август 1944 г. е имало около 8 хил. партизани. Това са македонци, сърби, албанци, власи и т.н. След изтеглянето на българите в началото на септември броят им нараства. През декември има комунистическа мобилизация и стават 66 хиляди, като ги пращат на Сремския фронт. През зимата има нови мобилизации и през май 1945 г. вече са 100 хил. армия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от jingiby на 10.06.18 08:37.

Автентичен разказ на човек, който реално е бил партизанин в Македония - жената на Венко Марковски. Вижте какво казва на 13-тата минута от видеото - когато с Венко пристигнали в партизанския отряд, там били 80 души! Говорим за края на 1943 година. Това е най-боеспособното и многобройно вътрешно-македонско, а не привнесено от Косово партизанско съединение:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от goga на 10.06.18 08:44.

Ген. Бойдев не е действал активно с частите си срещу шумкарите и вероятно от там и специално отношение до някое време към военните във Вардарско от тяхна страна. Това донякъде може да е следствие указанията дадени му от цар Борис както ги описва в спомените си, а може и виждайки отрано как ще свърши войната да е гледал да спаси кожа. Изобщо нашите военни дълго са се дърпали и са избягвали намеса срещу бандите, което за мен е грешка, започва ли армията да се занимава с вредителите им ... майката. Интересно е на картата на Вардарска Македония да се наложат районите извън италианската зона със сърбоманско население и тези в които вилнеят бандите.

И дядо ми, Бог да го прости, по македонските разбирания - би трябвало да го пиша "борец против фашизма"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има и друга част от историята:

Приносът на българските войски, все още е оспорван и дори отричан днес в Република Македония и Сърбия по националистически и политически причини. На фона на многобройните паметници, паметни знаци и плочи в чест на комунистическите партизани, изградени на територия на Република Македония, до този момент там няма подобни, които да увековечават паметта на загиналите през есента на 1944 г. български войници и офицери.

На територията на бивша Югославия в резултат на участието на Българската армия срещу Германия във Втората световна война са загинали над 3 хиляди души. Една част от тях са погребани в България. Други са били погребани там, където са се водили бойни действия. През 1963 г. югославското правителство взема решение всички български военни гробища от Втората световна война на територията на Югославия да бъдат събрани в две костници. В костница в гр. Ниш, са положени костите на 2015 български войници и офицери, загинали през есента на 1944 г. в Македония и Източна Сърбия, а в другата в гр. Вуковар, са положени костите на 1027 български воини, загинали в Хърватия и Словения. Така са ликвидирани всички останали български военни гробища от Втората световна война в Югославия, които са били повече от 100 през 1945 г. А сред населението продължава да се насажда представата за „бугарските фашистички окупатори“ и партизанските победи над германците.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от jingiby на 10.06.18 12:03.

Преди около 20 години лежах в Пирогов няколко дни и срещу мен в общо отделение (не помня на кой етаж) лежеше един доктор на 76г., който бе преживял ВСВ и като пряк участник в някои събития, разказваше поради любопитството ми, своите спомени. Като млад лекар щъкал по югославските земи под наша юрисдикция да помага където имало нужда на български войници, но както той се изрази "помагах на всички". Нормално, хипократова клетва. Направи ми впечатление следното: по сръбско е срещал и партизани, но не са го закачали, защото и на тях е бил полезен. По вардарско и един такъв каза че не срещнал. Накрая нашите го изпратили при Стражин и Срацин. Имало е нужда от много като него. Цитирам го по спомен: "добре че дойде парашутната рота, за да свърши касаплъка и да превземем височините. Много наши момчета паднаха покосони от германските картечници."