Впечатления от Македония, Скопие и Охрид / Политика, Свят / Македония

След многократно отлагане, анулирания, заради несигурната ситуация в Македония, най-сетне съм в Скопие където съм роден преди много години. В известен смисъл съм отново в Родината си. Това пътуване беше планувано на няколко пъти и се проваляше. Последният път беше по време на бунтовете срещу Груевски.

Тръгнахме с кола от София през Дупница и Кюстендил. Пресякохме българо-македонската граница, която изглеждаше замръзнала във времето на 90те години на миналия век. Всичко е запуснато и от двете страни като че ли нямаме желание да развиваме никакви отношения. На границата имаше само два камиона и 4 коли. Таблото с името "Република Македония", килнато на една страна с две полуизтрити средни букви ми заприлича на ламарината, на която баба ми преди 50 години печеше чушки. От наша страна беше малко по-добре, но общото впечатление за отдавна отминала епоха беше потискащо. Полицаите любезни хвърлиха по един поглед на документите, а македонката дори се усмихна и пита къде ще ходим, пожела ни приятен път и ни предупреди да не караме бързо защото пътят не бил хубав. Всъщност пътят не беше и толкова лош, друсаше, но нямаше дупки, виждали сме и по-зле в България. Пуснахме навигацията и с ужас установих, че няма карта за Македония. Точно се бях отчаял какво ще правим и как са ни излъгали в агенцията и изведнъж ми просветна. Когато търсехме адреса, задавахме Македония, но според навигацията на колата такава държава не съществуваше сменихме на FYROM и оооо велико облекчение, всичко се появи.

Първи впечатления от Скопие. След софийската лудница, Скопие е прекрасен град без задръствания, ненатоварен трафик, провинциално спокоен и отпускащ. Настанихме се в хотел в центъра за да можем да разглеждаме всичко пеша. Мога да разделя центъра на града на 3 части.

Първата част са новите административни сгради построени от Груевски. Красиви са, наистина ми харесаха въпреки, че се съмнявам в качеството на материалите и не знам дали с течение на времето няма да деградират. Ние на Балканите имаме тази традиция да направим нещо хубаво и след това да не го поддържаме. Статуите по речното крайбрежие са истинско произведение на изкуството. Разхождах се с часове, разглеждах ги една след друга и си мислех как е възможно толкова красиви неща да бъдат поставени толкова близо едно до друго. Ефектът се губеше, окото се уморяваше от пищността на детайлите и майсторската изработка и към това се добавяше фактът, че имаше хора каращи колите си в пешеходната зона. Нищо ли не ви напомня това? Това е единствената ми критика. Тук е пълно с просторни сенчести кафета и ресторанти с добро обслужване. Дори бутафорните кораби бяха на мястото си и се вписваха в обстановката. Поставям оценка 5 от 6.

Втората част от центъра е площад Македония, статуята на Александър, паметникът на Самуил, арката и десетките знайни и незнайни камъни, които са нахвърляни там като че ли от някакво друго измерение. За мен беше ужасно. Не харесах комбинацията от мрамор и тъмни елементи, не харесах мешането на бяло и златно, не харесах и големината на това чудовище, но най-много ме отблъсна гъстотата и смесването на различни стилове. Не е добре тази част, срам за градските дизайнери и архитектите. Не искам да пиша повече за това недоразумение. Поставям оценка 3 от 6.

Третата част е старо Скопие отвъд реката, албанския квартал и чаршията. Минавайки по моста ме посрещна още една бомбастична фигура, този път на Филип македонски, но след него всичко беше от добре по-добре. Типичният Ориент с дюкяните, златарите, търговците и просещите деца, жегата и тая обстановка на алъш вериш, която те кара да купиш нещо за да се пазариш просто ей така за идеята. Красиво е, прашно е, топло е, въздухът не трепва, изведнъж емоционално попадаш съвсем близо до Истанбул, а минаретата и белите капи на албанските мъже насядали по столовете на кафаните само засилват тази прилика. Става време за хранете. Сядаме в кебапчийницата. Албанският сервитьор буквално търчи. Люти ли са кебапчетата, питам аз? Не, но има люти чушки и специален боб в кален гювеч, и ръчни питки и агнешко с праз и бамя, и ... Чакай, чакай, казвам, дай ми две кебапчета и една пита. Сервитьорът се смее, Ама тука нашите кебапчета не са като в България, дребни са, я какъв мъж си, а и най-малко порцията е от 5. Аз също се смея, добре, дай десет и чушка дай и боб ама да не е лют, донеси и вода, че в тая жега не се живее братко. Литва сервитьора, движи се бързо, ловко заобикаля, косата му бяла, годините над 50. Яденето е превъзходно, по-добро от това при нас. Сметката е обидно ниска. Като я видях и ми стана криво. Дадох бакшиш, но с един бакшиш живее ли се? Друго и трябва на Македония, друго, а не бакшиши. На тази част поставям оценка 6 от 6.

За музеите. Археологически музей, нов, красив, чист, добре подреден. Експозицията е осветена със стотици малки светлини като звездно небе. Имат какво да покажат, организирано по епохи. Личи си, че е пипано професионално с вкус.

Музеят на македонската борба и жертвите на комунизма. Тук беше най-голямата ми изненада. Очаквах, че всичко в него ще бъде антибългарско, фалшифицирано и агресивно, дори не исках да влизам в него. С такова впечатление бях останал от форумните дискусии. Да фалшификации, премълчавания и най-вече недоизказани неща има, но не това е основното. В целия музей българската нишка и произход на борбите е лесно проследима, десетките текстове на български, историческите артефакти от общата ни история са доказателство за пъпната връв, която ни свързва и всичко това е там, малка част, но е там, не е скрито. Който има очи го вижда. Частта за жертвите от комунизма, на тавана са закачени снимките на част от избитите македонци от титовия режим. Самите снимки са прозрачни, лек ветрец ги полъхва и те се люшкат като камбанки за помен. Има огромни картини за сръбските зверства, дейността на ВМРО.

На входа на музея, в ляво до рецепцията има една голяма картина от руски художник за ПСВ. Заприлича ми на прословутата на нож. Фронтално в центъра на картината в дълбочина, български офицер с изваден револвер води в атака македонско паравоенно подразделение срещу французите на Южния фронт. А де! Останах с отворена уста. Излязох и започнах да се питам, да не би офицерът да е руски, но тогава какво правят французите на картината? Хубав музей, емоционален. Толкова хубав, че с открито сърце казвам: Ние в България нямаме подобно нещо. Ако не сте ходили вече, не ви се свидят 300 денара и имате път към Скопие отидете в тези музеи.

Музеят на Холокоста за съжаление беше затворен заради пренареждане на експозицията.