Преди години бях чувал от майка ми че някоя нейна (пра) баба бягала като дете от Янина. Била малко дете и някой турчин ги скрил временно за да не ги тормози властта. Вчера обчаче реших да разпитам в детайли и това което разбрах че това е нейната баба по бащина линия.
Родена е някъде около 1870 и някоя година. По някое време заплашват че всички българи ще ги потурчат в Янина и те бягат. Пра баба ми е била малко дете по онова време, сирак и бяга със сестра си, която е по голяма от нея и цялата рода (лели вуйчовци) имали са дядо Свещенник, който май остава там.
Питах майка ми дали е възможно да е гъркиня/вахкиня и тя каза че е говорела на "ке", което е нетипично за Гоцеделчевския район и със сигурност е знаела български и преди това иначе нямаше да го използва. Хипотезаата ми е че това се е случило около и малко след Осовобожедението. Защо обаче са останали в Гоцеделчевско а не в България ако съществува не знам . Може би е било през войната или пък непосредствено след нея.

Някой има ли повече информация? Какви са тези българи в Янина? Малко далече ми изглежда дори от най южните села в Макеоднията. Възможно е може би да ново емигранти привлечени от големия град с Големи възможности. Той не много далече пот Костур??

Франсоа Пуквил описва селото Бонила край Янина и го описва като чисто българско, с преселници, които били доведени тук от България от Али паша Янински. Може би това обяснява нещата. Албанецът Али паша Янински (Тепеделенли, Тепелени) управлява Епир в края на 18 и началото на 19 в.

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Семейството на дядото на моята баба, която беше родена в началото на 20 век също бягат от Янина по това време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Свети Никола Нови Софийски също е родом от село Чурхли, Янинско. Дали е бил българин не знам, не личи ясно от житието, но явно не е имал проблем да се засели в Софмя между българи и там да претърпи мъченичество в името на Христа.

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Прочетено в Уики:

През 1613 г. половината християнски жители на Янина са изселени от укрепения град в преградията, а през 1618 г и друга немалка част.[11] В града остават да живеят само мюсюлмани и евреи, църквите са конфискувани и обърнати в джамии.
----
Повторното заселване на християни ще да е от други райони в т. ч. и от България.

Али паша Янински Тепеделенли - от Тепелена - вероятно славянски топоним, по своето време, а то е времето на Осман паша Видински е ликвидирал в Тепелена последните остатъци от българско самосъзнание в региона на Средна и Южна Албания.

Редактирано от persone на 08.07.18 20:42.

Пашите са могли, ако им е кеф и китайци да си докарат.
Един от последните кюстендилски каймаками бил мераклия на екзотична прислуга и си поръчал няколко семейства черни нубийци.Едната фамилия, наречена Арапите, артисала до изселническата кампания 1928-1932.

В Егейска Македония има в някои села родове от Янинско и Тесалия. Преселението е извършено по времето на Али паша Янински заради зулумите на неговите хора.
Столичният лекар д-р Читаков е бил пленник в Лари-са и той твърди, че в Лариса има цяла махала българи, които вкъщи си говорели с него на български, а вън говорели гръцки, защото се страхували. А селата наоколо, които в турско време са били чифлици на разни бейове, също имат българско население според Дим. Палчев. Не се съмняваме село Дебрец в Кайлярско да е преселено от Лариса, за което говори Бл. Димитров, но другите са си останали там и сега са битови български села, макар и патриаршисти. На всички тия села гърците им викат „вулгараки“. Има и села с гръцки имена Пелеохор, Чикнохор – родно място на нашия зам. Екзарх в Цариград Климент, които при все че носят гръцки имена, са пак чисто български. /7. Димитър Палчев. Костурско. В: в-к Македонска трибуна, брой 752/753, 1941 г., Индианаполис , САЩ
За българи в Епир или Тесалия през 19-ти и 20-ти век от българска страна почти никой не е повдигал въпроса, но изглежда по това време все още е имало хора считащи себе си за част от нашият народ. Пирикли Чилев посочва, че в архива на възраждането в София се съхранява писмо, изпратено от село Алмира (намира се в Южна Тесалия) до известният български възрожденец Александър Екзарх. Писмото е с дата 15 септември 1850 и подателят му е селянката Калина Стойку. В това писмо тя моли за сина си Константин Стойку да бъде освободен от Цариградския затвор, където е бил затворен. Писмото освен подписа на Калина Стойку носи и няколко други подписи на първенци от същото село, измежду които личат следните имена: Личо, Мито, Нечко, Лало, Димо и др. /Пирикли Чилев. Следи от българи в Тесалия. В: сп. Македонски преглед, кн. 3, 1923 г., стр. 153 – 154/