Ричард Лъвското Сърце за гърците: Това е племе вероломно, поколение негодно и съвсем изродено, което колкото по-голям блясък бе постигало някога, толкова по-явно губи достойнството си сега-щом един път златото се превърне в сгурия, житото в плява, чистотата в мръсотия, славата в бъркотия

Абсурд.

Ами не е абсурд. Дори от цялостният текст става по-ясно защо модерния шрифт при книгопечатането е наричан "сръбски". Дотогава в Охрид е бил познат само църковнославянския шрифт с онези сигли, лигатури... Печатните книги с модерен граждански шрифт може да са идвали и от Русия, но по-вероятно от Сърбия още от времената на създаването на славяносръбския език.

https://sr.wikipedia.org/wiki/Славеносрпски_језик

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Някъде в текста да виждаш църковнославянски? или да се говори за шрифтове или за печатно писмо?

Редактирано от Dean Dimov на 15.08.19 20:53.

Някъде в текста да виждаш църковнославянски? или да се говори за шрифтове или за печатно писмо?

Колега, то се подразбира. Към 1861 г. дори Г. С. Раковски е писал с падежи. Впрочем май до края на живота си не се отървава от тази привичка.

Изместваш темата, какво общо имат тук падежите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Църковнославянския език е с падежи. Славяносръбския език - тоже. През 1861 г. не е ясно каква е тази "сръбска азбука" по която са се самоограмотявали групата на Пърличев (за мен е ясна), но ето един епизод от автобиографията му станал след 7 години:

През майя 1868, ако добре помня, поканих първенците у дома.

– Сакате ли да въведем българский язик в църкви и училища?
– Сакаме.
– Ке ми позволите прочее да ида в Цариград да се поуча на славянский.
– Позволено ти е ...

В Цариград се учих на славянский у г-на Ивана Найденов (добър му час) даром. Досега можех да бъда кратък; се сърдех даже на перото си, дето не пише по-бързо – от сега краткостта е невъзможна; ще разказвам страдания.

В началото на ноемврия 1868 се върнах от Цариград и незабавно въведох българский язик в църкви и училища.
----
Та какво е учил Пърличев през 1861 г.?

Не знам, за мен азбука е едно, шрифт е друго, падежи пък съвсем трето. През 1861г. говори за азбука, т.е. за букви.

Не но това е един от механизмите за пооддържане на този етноним, поне в контактните зони с гръцкоезичните.

Прав си.
Охридската архиепископия си остава "на цяла България" много, след като България отдавна я няма по тези места.

Колко влага държи през вековете оставеното от Борис Първи, Симеон, Петър, Самуил и наследниците му.

Аз в друга тема го бях споменал: сред заселници от Костурско през 18 век все още са живи прабългарските езически ритуали. Твърде е вероятно най-силният протобългарски ген днес да се е запазил нейде из албанските планини на юг.

Редактирано от goga на 15.08.19 21:48.

Има известно припокриване... Реформата на Петър Първи понякога се нарича "Гражданский шрифт", понякога "Гражданская азбука". За мене е по-скоро второто. А падежите... говорим за време на все още некодифициран български литературен език.