Обаче Джинот по едно време има колебание, Жинзифов има "отечество мое сербское".

Контекста и кредибилността на авторите на тези сведения? Правили ли са разлика между сърби и българи? Или за тях всички славяноговорящи на Балканите са сърби?

Е не знам.

Редактирано от Dean Dimov на 15.08.19 19:10.

17-18 век много от нашите по-образовани в западните краища са се имали едновременно за сърби и българи. Просто сърбите са имали патриаршия и поради близостта с Венеция и Виена са по-напреднали в кнгопечатането, например.
Сърби, сърби - ама, си остават българи.

Редактирано от goga на 15.08.19 19:13.

А Пърличев през 1861 г. за Охрид: Българин българина наричаше “шоп”; българската азбука само на трима беше известна и се наричаше сърбска

българската азбука само на трима беше известна и се наричаше сърбска


Всъщност става дума за "гражданската азбука" на Петър I. В Охрид тя е дошла от Сърбия по естествен път.

Абсурд. Ако вкарам целият контекст, ще се види че Пърличев споделя колко Охрид до 60-те години на 19 в. е бил гърцизиран и като опозиция на това че трима души знаели да четат и пишат на българска азбука, обаче я наричали сръбска. Как човек човека се наричали помежду си шоп и т.н.

Още от 1861 почнахме с Якима Сапунджиев народний подвиг, но го почвахме глухо. Времето още не беше сгодно; гърцизма в Охрид от векове беше се вкоренил и досега все расъл и расъл; българин българина наричаше "шоп"; българската азбука само на трима беше известна и се наричаше сърбска; учени мъже уверяваха, че българите немат писмен язик; обвинителите на Миладиновци, тогава скоро наградени с ордени, беха в най-високата степен на славата си и на влиянието си. В дукяна на Ангела Групчев, който служеше как читалище, се научих на българско чтение и язик. Си помагахме взаимно: он ни изясняваше българските непонятни нам думи, а ние – нему европейските. Прочетохме българската история и разказвахме в училището и по къщи, дето требаше, най-потрясающите й страници и мъченическата смърт на Миладинови.

ГРИГОР ПЪРЛИЧЕВ
"АВТОБИОГРАФИЯ"

Редактирано от Dean Dimov на 15.08.19 20:23.

Това е ясно. Ако българите помнеха ясно какви са, Паисий нямаше да седне да пише, за да ги просвещава и им напомня какви са.
Но все пак, макар и смътен, споменът за българската етно-идентичност се е запазил.

Това е особено учудващо за земите, които от 70-те год на 13 век не влизат в рамките на българската държава.

Редактирано от goga на 15.08.19 20:31.

Не е учудващо , защото за гърците тези хора в 99% от случаите са били винаги вулгарес, т.е. българи. За гърците другият от север винаги е бил българин.

Тоест трябва да сме им благодарни ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите