Сигурни ли сте, че бугарашите не победиха?

Никад ..секад.. јао ... журка... лиле мсето леле... зашто наместо зошто итн итн...иде наместо оди.. у место во

Ако това е успокоение...

лили вместо леле, защо вместо зощо, иде вместо оди и у вместо в са напълно приемливи от пернишка гледна точка....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

В Източна България езикът ми трудно се обръща да говоря меко, (въпреки почти двете десетилетия през които живея тук), както се казва спазвам литературната норма. Само един ден в Западна България, обаче и почвам да говоря като шоп.
Обикновено се случва като сме на почивка. Жена ми почва да гледа странно и постоянно подпитва какво значела някоя дума.

"Дивото зове"

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

аз

В говоренето са заети над 100 мускула. Акцентът ти като малък определя кои от тях ще се развият повече и кои по-малко.
В курсовете за British English има и упражнения за развиване на мускулатурата, така че да имаш правилен акцент.

Макя, адвокатско-Банкянски жаргон...

Полиглот мамин па благ....

каде гледаш комплекси и сон за нова југославиа, јас гледам чист прагматизам.
Муабетот беше во случај на (исклучително малку веројатно ) сценарио каде се распарчува Македонија во блиска иднина (спомнав 5 години). Без целосно исчезнувањето на тоа што вие го викате македонизам, не може да има некаква федерација со Бугарија која ем е членка и на ЕУ и на НАТО (всушност и да исчезне македонизамот и да не, таква работа ќе биде блокирана од Грција од различити причини) , ем е идеолошки поставено против истиот.

Во кој смисол?

не виждам ама абсолютно никакъв прагматизъм от евентуално обединение на една разполовена Македония със Сърбия. Всъщност виждам обратното: емоционална реакция, следствие носталгия и просръбско възпитание и самоубиствен ход, ако има толкова луд и ретардиран да го направи.

Кой ти е казал, че македонизма ще изчезне при федерация с България? Аз си мисля, че ще поеме доста благодатна почва. Е, няма да е същия македонизъм, който досега се изповядваше в РМ.

Накъде и дали изобщо ще тръгне нанякъде славянското парче от Вардарска Македония при неин разпад не зависи толкова от теб и другите ,,македонци,, а от желанието на Големите батковци и съотношенията на силите между тях. До един да сте готови да си прережете вените за Сърбия нейно засилване докато е проруска няма да бъде допуснато. Най - вероятно ще останете да висите в нищото обединени в хлабава федерация с албанците, нещо като Босна. Спасение - поединично.

Разделени и прегазени от всеки, драстично намаляло население, разорени.

Аз мислех, че си си в оригинал от Източна.
А изговорът на дърти години (дърти ще рече примерно от десет-дванайсет нагоре) не при всеки може да се промени. Често не може. Когато работех в Ботевград преди 15 години, жената на единствения ми колега мъж беше от Димитровград. И тя като теб 20-тина години присадена. Говореше меко с Е-кане (нема, бело) и "шопски" изрази тук-там.

Отделно от това хората често нямат навик да забелязват всички разлики в диалектите, нямат трениран слух за това един вид. Дори разлики, които по принцип могат съзнателно да се "спазват", неволно не ги забелязват. Не знам как да се изразя по-ясно обаче - ако ти се е случвало да наблюдаваш как пловдивчанин / шуменец / варненец / къфто там се опитва да имитира шоп и не го докарва не само заради произношението... Или обратното съответно. Като пример - моят мъж разправяше за негов колега от Силистра (май беше), или Русе, там някъде, който се стараел да говори книжовно и близко до софиянци и като цяло се справял, той е интелигентен човек, но го "издавало" не само по-мекото произношение, а и неща като "дан` дойде" вместо "да не дойде", на които просто не е бил обърнал внимание.

Одеве забравих да кажа, че "у" е приемливо и у Североизтока чак.
Само че не само като предлог, предлогът едно на ръка, но например на моя човек баба му се казвала баба Улика, иначе в паспорта и пишело Велика, а водата там е удЪ. Което според мен си е чисто съвпадение с пернишко-софийското У.
А произходът на У-то - сръбски или не - има решаващо значение все пак, демек никакво успокоение не е. ;)

Също както "Дона Каран" звучи куул, ама "баба Дона" не звучи толкова, нали, куул. ;)

По мои наблюдения най-отчетлив е източният диалект в "нуузагорску", "стър'загорску" и "аскууску".

Защо, в "сливянску" кък йе?

***

Знам ли... По принцип колкото по-малко населено място и колкото пО не му пука на говорещия дали ще го вземат за див селянин, толкова по-отчетливо. Тва - при равни възрастови условиия. Между регионите ми е трудно да сравня.

Много ясно, че и тука йекат, но не толкова, колкото малко по-назапад. Мисля, че причината е във влияние от търновския акцент, който май се водеше най-чистия в България. В североизточна България йекането е дори по-слабо застъпено, за сметка на ъкането (пак по мои наблюдения).
Иначе за срам, йекането се води "сливенски говор".

Търновският акцент не се води най-чистият в България, а "търновската" граматика и вероятно лексика - не акцент - е в основата на книжовния език, или поне така се смята.
Търновският акцент си е мек като молив 3B направо. ;)

Офтопик допълнение.

Не намирам много писано по въпроса с Гугъл (не може да няма писано, но не намирам), но определено книжовният изговор, възприет у нас, няма нищо общо с търновския изговор. С което не целя да омаловажа основополагащото участието на Търново и околностите в книжовния език, но това участие НЕ е в изговора. Като цяло нашият книжовен език стъпва на източните говори откъм граматика и думи, но не и откъм изговор - стандартният изговор е видимо по-твърд от източния, в това число от търновския. Няма да се изхвърлям да казвам, че е близък до пловдивския, защото и това няма да е точно, разбира се. ;) Иначе е разпространено това мнение за "най-правилния български" в Търново, но не е много точно.

Ето само какво намерих в два различни сайта - Фрогнюз и Литернет съответно:
"Не бива да се забравя, че съвременният български книжовен език се гради основно върху източните говори. Това се дължи на факта, че по време на Българското възраждане повечето книжовници и революционери са били тъкмо от централна България, от двете страни на Стара Планина между Пловдив и Велико Търново. Но не само, защото Възраждането започва с Паисий, а той е от географската област Македония, окъдето са и други просветители, като Неофит Рилски, братя Миладинови, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев и пр., и пр. Обстоятелствата обаче се стичат така, че в разгара на Възраждането и след Освобождението Балканската област е „родила” повече интелектуалци, образовани в Европа, отколкото другите области на България. След 1878 г. повечето ни политици отново са предимно от Източна България. В днешния български език са представени и западните диалекти, но предимно фонетично. Редукцията на някои гласни (най-вече на Е в И), напр. е недопустима в книжовния език."

"Моя близка родственица, родена и отраснала в източнобългарски регион, където не се наблюдава така нар. "ъкане", т.е. произношение на ударено <ъ> вм. <а> при съществителните от женски род, завършващи на ударено <а>, а също във формата за женски род на числителното (и неопределителен член) един: вода, гора, една жена, след като се омъжи във Велико Търново и заживя в този град, започна да "ъка", редовно произнасяйки "водъ", "горъ", "еднъ женъ". При нея се прояви синдромът, характерен за немалка част от българите, които са напълно убедени, че великотърновската устна реч във всичките си проявления е "най-правилната реч"."