Какъв би бил света без ВСВ, ако предположим, че не бе се състояла.
Да започнем от нас.
Въпреки разделението на русофили и русофоби непосредствено след освобождението, българското общество намира сили в себе си да бъде единно и по отношение на съединението и по отношение на балканските воини и ПСВ. След това бавно, но за сметка на това твърде продължително, започва едно разделение в обществото, което не е надживяно и днес. Това преди всичко върви по линия на прочита на историята, влизането ни във ВСВ и последствията след края и. Разделението на леви и десни днес е ужасно размито и съвсем не е вече мотив за това разделение. Добре прикритото теглене обаче на изток е такъв.
Да видим без ВСВ какъв на прима виста би бил света:
- еврейска държава нито е сигурно, че ще имаше, нито ако отговора все пак е да, дали би била там в сегашните си граници и политическо влияние, което има.
- студена война вероятно нямаше да има, поне не във вида който я помним, от което следва, че двете суперсили от въпросната, САЩ и СССР, нямаше да бъдат това, което бяха и което между другото са днес, т.е. държави от ранга на много други или иначе казано, просто едни от останалите велики сили.
- обединена Европа на националните държави, така както я виждат някои люде днес, би била възможна, но и без такава, Германия би била хегемон, при това от световен ранг или както е модерно да се казва: глобален играч.
- такъв без съмнение би била и старата британска империя, както и островната държава от другия край на света - Япония.
- не е сигурно какъв би бил Китай при това положение, но много вероятно, държава от втори ранг.
При такова подреждане на нещата, остава да се върнем отново в нашата къща: дали би съществувало това разделение в обществото ни днес?
Малко е вероятно, но пък бихме имали проблеми от друг характер като:
- южна Добруджа би могла да си остане в Румъния.
- вардарска Македония би могла наистина да стане траен придатък на Сърбия/Югославия с всичките негативни последици за населението от това.
Ползата остава в естественото развитие на страната ни, като част от онази несъстояла се Европа.

Редактирано от kuduger-96506 на 10.05.18 14:02.

Куманич, това писмо не е достатъчно доказателство за това, каква би била съдбата на Ленинград, ако Германия бе спечелила войната. Защо?
Възможно е в даден момент на Хитлер да му е минала подобна безумна идея (такива ще го осеняват много) и да я е споделил с флота, към която единствена институция той ще запази пълното си доверие до смъртта си, след като разжалва дори верните му есесовци от "Лейбщандарта" и издава заповед за ареста на Химлер, НО: ако това е било намерението му, такива писма ще има преди всичко до сухопътните сили и Луфтвафе, защото основно върху тях би легнала задачата по разрушението, макар надводния линеен флот да би могъл да оказва значително съдействие, чрез така наречените офшорни бомбардировки. Това със затруднената логистика не играе, защото единствено в първия момент на дълбоките пробиви на танковите клинове е проблем, не и впоследствие, при ясно установени фронтови линии, пример за което е сриването на Севастопол с чудовищна артилерия, която трудно се придвижва. С такава и с помощта на авиацията, която вече излита от летища в Прибалтика, а муниции там пристигат и по железен и по морски път, плюс корабната артилерия, би затрила града за по-малко от седмица. Едно е ясно: каквито и спекулации някой да прави относно намеренията на фюрера за този град, само след една разходка из царските дворци, би гарантирала оцеляването му, а не би било чудно ако най-висшия нацист пренесе и част от административния си апарат там за постоянно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kuduger-96506 на 10.05.18 14:21.

Мисля, че и без Хитлер и Сталин ВСВ щеше да е само въпрос на време. Не ми идва на ума никаква логична причина, Германия, Франция и Англия просто така да плеснат с ръце и да се прегърнат, а СССР да загърби Световната революция.

***

Можеше 1984 да прилича на 1984 от романа на Оруел. само че конфликт на източния и западния блок щеше да е много по-опустошителен, отколкото между нацизма и антифашизма.

През 1918 Германия се е люшкала между две крайности - болшевизъм и нацизъм. Нацизмът е надделял, ако не беше станало така може би щеше да има Германска Съветска Социалистическа Република, като съюзник на СССР. Това щеше да обостри ищаха на Ленин и Сталин за превземане на света чрез революция, а в Западна Европа щяха да имат премного фенове, заради катастрофата, която са докарали тогавашните елити. А когато Германия и Русия са в съюз, само Наполеон може да ги спре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При такова подреждане на нещата, остава да се върнем отново в нашата къща: дали би съществувало това разделение в обществото ни днес?


Разделение по каква ос? Не мисля, че и преди и сега има или е имало национално разделение по оста "русофили-русофоби". Може би на ниво партийни противопоставания е имало, но целокупното общество не е е страдало от особени фобии или филии... Това не е най-важното гайле на държавата ни. Прекомерното вторачване в Русия е вредно и за фобите и за филите.
-----
Впрочем, някои смятат, че терминът "Втора световна война" не е точен, защото тя е била логичното продължение на Първата световна война. (с малка пауза). А пък Хитлер на практира осъществи Обединене Европа (без Англия) както е и сега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Robert Oppenheimer, таткото на атомска бомба веројатно најмногу заслужил да добие Нобелова награда за мир. Пред нуклеарното оружје за елитите е доволно само процена дека нивните армији се појаки и дека победата е веројатно. После тоа откритие, војната станува прескапа (за нив, за обичниот човек отсекогаш била, само тие не се прашуваат). И станува менување на начинот на размислување, за прв пат законот на џунглата не важи, после толку илјади години цивилизација. Опасноста на нуклеарен холокауст го храни пацифизамот, пацифизамот отвара врата за повеќе трговија, долгорочни инвестиции. Тоа го золемува профитот од мир и истовремено зголемува торшокот на глобална војна. Се стеснува мрежата на интернационални врски, се намалува незавнисноста на мнозинството на државите и така уште повеќе се намалува можноста на војна. Се разбира тука и таму има војна ама неспоредливо со претходните времиња. За прв пат има мир, а не само отсуство на војна.

Што сакав да кажам.. А, да, ВСВ немаше да се случи само ако барем две спротиставени сили имаа атомско оружје. Но атомска бомба е производ на ВСВ. Значи, ВСВ мораше да се случи.

С "ако" започват фантастичните романи.
Ако българските царе не бяха разделили България какво щеше да стане с горките османлии

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто си разсъждаваме. За това написах вчера, че темата ще попадне в графата алтернативна история. Пък и засяга малко Македония. Сега съдбата и изглежда нерадостна, но представи си населението да бе продължително време третирано както по времето на Бановината между ПСВ и ВСВ, т.е. опит за тотална насилствена асимилация...

В известен смисъл за това и пуснах такава тема. При всичката разруха и ужаси от този най-кървав конфликт в историята, са извлечени важни поуки, които направиха света по-добър днес. Израел се появи отново на картата на света след десетки векове отсъствие, фашизма замина скоропостижно на бунището на историята, последван от комунизма, технологиите дръпнаха светкавично, а устройствата на обществата и социалните му достижения, достигнаха висоти, не фигурирали и в най-смелите мечти на философите от предходните периоди.

Даа, може би "Глобалната война" би бил по-точен и още Чърчил изказва подобна мисъл. Помирението на обществото ни ще дойде при сходно тълкуване на определени исторически факти без залитания, защото и днес имаме живи синове и дъщери на партизани или просто участници в антифашистката борба, които приемат емоционално една по-разумна оценка на периода около ВСВ и Студената война, в която престъпленията на комунистическите режими не са спестени, включая нашия такъв. Излиза, че са били подведени (а то си е така) и са обслужвали злодеи (и това си е така). Той Тузлия правилно отбеляза: бе взимали и взимат, а ма стига толкова с глупостите. Така и не каза мнението си за Жерар Депардьо в ролята на Сталин?