Поздрав от дедо Иван Вазов

По пладне войници изкараха Иоакима из килията му и го поведоха към североизточната порта. Извън портата се спущаше стръмна урва към Янтра. На горния край на тая урва се подаваше като нос една скала. Тя стърчеше високо над пропастта, в подножието на която реката шумеше зловещо. Сега там в един вир се клатушкаха няколко болярски трупове, хвърлени вчера оттук. От тая скала се хвърляха важните държавни престъпници. Тая заран оттам беше хвърлен Михаил, у когото хванаха Андрониковото писмо, и в това писмо бяха видели, че Иоаким го е просил за военна намеса в полза на Михаила Тиха.

Двама джелати евреи чакаха там.

Прекараха Иоакима през портата и го изведоха на скалата. Той пребледня. Но той не вярваше, че наистина е решено да го бутнат оттука. Той мислеше, че искат само да го сплашат, за да склони да напише исканото до Андроника писмо.

И тая мисъл го ободряваше. Неговото малко тяло се открояваше в снежната белина на южния склон на Гарван; ветрецът развяваше полите на расото му, коравите бели влакна над ушите му играеха на вятъра. Врани се стреляха из пепелявото небе. Янтра глухо шумеше долу.

Насреща, в полите на Гарван, се трупаше вече любопитен народ.

Из него се носеше мълва, че Иоакима наказват за тайни споразумения с татарите, които изново викал в Търново. И народът негодуваше против стареца.

Тая мълва бе нарочно пръсната по Светославова заповед: викане татарите ужасяваше умовете; викане гърците не беше тъй престъпно. Гърците биваха викани и друг път и пак си отиваха, както при Ивана-Асеня III. Михаил Тихо имаше още много привърженици тук между болярите и народа, които разчитаха на гърците, и умъртвяването Иоакимово за такава вина би изгледвало много жестоко и несправедливо, би раздразнило, би зацетнило победата на новия цар... Но мисълта за ново татарско появяване докарваше настръхване.

И народът вярваше онова, което му казваха хората на двореца.1

Иоаким не извикваше никакво съчувствие.

Старецът стоеше на скалата бледен.

Две крачки зад него стоеха джелатите.

Няколко войника, изправени до портата с копия в ръце, гледаха втрещени на патриарха, чието малко тяло уединено стърчеше въз камъка.

Тълпата долу растеше на всяка минута.

Всичката ивица от долината между полите на Гарван и на бърдото Силофор и Янтра беше напълнено с народ.

Войници, калугери, дубровнишки търговци, няколко франки, евреи с пейи се размесяха с гражданите българи, които се разпознаваха по своите кожуси и черни овчи шапки.

Жени, млади и стари, някои с деца на гръб, се тикаха в това множество и гледаха да излязат напред; момичета и юноши се катереха по урвите, за да гледат по-добре зрелището.

И всичките очи се впиваха в патриарха, който се рисуваше чер и малък на камъка.

— Чувате ли, татарския цар викал: обещал да му предаде главата на Светослав! — думаше една жена на своите съседки.

Те се кръстеха.

— Де ли ще иде душата ти, старче? — казваше една баба, като гледаше патриарха.

— В дъното на пъкъла, но по-напред трупът му ще целуне дъното на Янтра — обади се един навъсен и дрипав технитар.

Разправяше се и другата, истинската история за Иоакимовото отиване в Царевец да предаде Светослава, но размесена с небивалици и фантастични притурки. Един ватах разправяше, че когато Иоаким влязъл в палата и зинал да говори на Чоки, внезапно езикът му се свързал и той останал със зяпнали уста; по тая причина Светослав се спасил от ханската мъст.

И за писмото му до Андроника се говореше, но тоя грях за търновци стоеше на второстепенно място. Важното беше измяната му в полза на татарите, а за нея нямаше прошка ни от бога, ни от хората.

Из пътя, който извиваше по полите, а после по хълбока на Гарван, върволици пътници, пеши и с коне, бяха спрели, за да видят оттам какво ще стане.

Враните прехвъркаха над дола и грачеха безпокоило над човешкото гъмжило.

Пищяха деца, лаеха псета из него.

И трепет пробягваше по телата на зрителите, опулили очи към скалата.

Те измеряха с поглед пространството между нея и пропастта долу и трепереха.

Минутното участие в душите им веднага се задушваше от чувство на гняв и омраза към осъдения.

А патриархът стоеше на скалата, неподвижен и втрещен от студ.

Дръгливата му снага зъзнеше.

Джелатите стоеха зад него и му преграждаха пътя назад.

И той слушаше, слисан, разговора им, без да ги разбере...

Но по едно време той го разбра: джелатите говореха, че се очаква царят тука.

Внезапно неизразим страх го облада. Мисълта, че може действително да бъде хвърлен оттука, го вкамени.

Присъствието на джелати нехристняни доби грозно значение за него... Шеметната пропаст под него правеше да пъплят ледени мравки по снагата му. Той се озърна бледен, видя наоколо си лица безучастни или злобни, видя се безпомощен, безнадежден пред тая страшна смърт, която сега му се стори неизбежна, н се затресе от неизказан ужас. Не, той не искаше да умира! Животът беше тъй добър! Той искаше да живее...

На портата се появиха няколко боляри; след тях царски телохранители и после Светослав в царска багреница.

Високият му стан се рисуваше уединен в небето. Лицето му беше навъсено, погледът мрачен и зъл.

Иоаким се обърна към един от джелатите:

— Кажи на негово величество, че скланям да направя всичко, каквото желае.

Евреинът отиде при царя, поклони се и му предаде Иоакимовите думи.

Патриархът гледаше към тях.

Той видя, че лицето на Светослава не се измени, то си остана неподвижно и мрачно. Светослав размени няколко думи с болярите. Един даде на евреина една хартия и перо.

Това беше приготвеното за императора писмо за връщане войските си, което очакваше само подписа патриархов.

Евреинът подаде писмото на патриарха. Той нито го прочете, а го подписа с разтрепераната си дясна ръка на дланта на лявата.

Евреинът отнесе писмото на царя.

Светослав видя подписа на Иоакима, но лицето му остана студено.

Той каза няколко думи на джелатина.

Иоаким, разтреперан, с изпулени очи, чакаше да получи спасителния отговор от царя или знакът му. Джелатинът се върна и го приближи. Па внезапно с всичката си сила бутна го от скалата.

Патриархът полетя в празното пространство.

Тялото му се тръшна в урвата, отскочи, търкулна се пак и се плисна в мътните води на Янтра.

Светослав се прекръсти.

— Бог нека ме прости — каза той.

Долу в народа владееше гробна тишина.

Янтра бавно повлече тялото.XLI. Лобната скала

Супер интересно интервю. Досега не знаех почти нищо за този човек, но съм впечатлен.

Интервюто е показателно, че човек трябва да се занимава с това от което най-много разбира. Нека д-р Врабевски се съсредоточи в изпробването на новите лекарства и щом му е на сърце част от печалбата си да я инвестира в хуманитарни каузи. Но да се бърка в църковните работи е прекалено. Защото в тази област е профан (ама профан с пари). И май му харесва да го играе българския Сорос. Оприви българската църква, ами се е заел и с украинската:

- Ако не подкрепим Украйна в нейните стремления да си има собствена и независима църква, реално обслужваме волята на определени олигархични кръгове в Русия, които имат определени геополитически интереси. Нашата задача е не да се месим в политиката на Русия, а да гледаме националния си интерес на фона на евроатлантическата си ориентация, която ни дава огромни шансове.
---
Аман от профани. Вън търговците от храма!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Светослав размени няколко думи с болярите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Митрополит Антоний ексклузивно срещу опитите за църковен скандал

Зов Нюз

Западно и Средноевропейският митрополит Антоний пристигна във Враца по повод тържественото отбелязване на 170 години от освещаването на най-старата църква в града „Свето Възнесение“. Въпреки празничното настроение актуалната тема днес е опита да бъде създаден църковен скандал, заради това, че Светия синод не даде благословение представители на Българската православна църква да вземат участие в тържествата по случай годишнината на основаването на Охридската Архиепископия в Охрид. По този повод Милен Врабевски от фондация „Българска памет” организира протест и отправи обвинения към Синода.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И митрополит Антоний ли е агент на ДС и КГБ?

Роден на 17 януари 1978 г. в Стара Загора, България, със светското име Живко Киров Михалев в семейството на изселници от тракийския град Гюмюрджина. Завършва средно образование в Стара Загора. От 1993 до 1998 година учи в Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“, която завърщва с отличен успех и продължава образованието си в Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Докато е студент пее в църквата „Успение Богородично“ в Малашевци.[1]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Антоний изглежда по-готино, когато е на плажа в Лозенец по къси гащи и джапанки. Компанията му също буди интерес, като за компания на митрополит. Иначе с каноните е добре запознат.

Делото на светиот апостол Павле и светиот цар Јустинијан I го продолжуваат светите браќа Методиј и Кирил и нивните ученици светите Климент и Наум Охридски. Во втората половина на X век, во рамките на Самуиловата држава е организирана Охридската автокефална Архиепископија, врз темели на Јустинијана Прима, во достоинство на патријаршија.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Още една причина да не се признава ОА:

2) Од неканонското укинување на автокефалната Охридска Архиепископија во 1767 г., остварено со одлука на турскиот султан, а по барање на Цариградскиот Патријарх Самуил I па сè до Првата светска војна епархиите на сегашна Репубика Македонија се наоѓаат под црковна јурисдикција на Цариградската Патријаршија.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Допускаш ли предвид колко нашата църква е пълна с агенти на ДС, особено сред висшия клир, югославските другари да не са си гледали съвестно работата? На тамошните попове не трябва да отказваме съдействие и помощ, нещо да правим в тяхна полза, но да излезат от сегашното висящо положение не трябва да допускаме, което не е трудна задача заради силите настроени срещу тяхна самостоятелност.

Редактирано от mulcho на 19.05.18 10:00.

За югославските попове не знам,но индиректно във връзка с контрабандата на цигари и други благини в Хърватска навремето се изнесе,че по юго време хотелиерите и таксиджиите по Адриатика са били обхванати от УДБА 100%.Отделно сред работещите в чужбина югославяни взаимното топене е било яко.В сравнение с нас пътуваха много по- свободно,ама кой ще те изпусне?Та и сред църковния клир не ще да е било по- лабаво.