...същия разплох като нашата армия:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Меркел каза на срещата на лиерите от Г-7, че "в значителна степен времето, когато напълно разчитахме на други, отмина и ние, европейците, трябва наистина да вземем съдбата си в собствените си ръце".

Политическо заявление, което сочи само посоката.
Извода за мен, изведен единствено от икономически анализи и изрично подчертано в тях - Съвременното технологично ниво на военната индустрия, с толкова много железария, разходите за амортизация, осъвременяване и поддръжка са несъразмерни с оглед на евентуален резултат от използването им. Енергийните разходи биха блокирали всяко друго ресурсно обезпечаване за периода на водене на военни действия. Купуваш и поддържаш нещо, което дори и когато ти се наложи, няма да можеш да го използваш "до победа". Служи само с психологически ефект на сдържането. Резултата при сблъсък би дошъл в следствие на разликите от технологичното ниво в оборудването на едната и другата страна.

В този смисъл, ползваш само високотехнологично оборудване, колкото можеш да си позволиш, с кратък жизнен цикъл. Възможностите за технологично надграждане се отчитат, но лимитирано в по-краткия им жизнен цикъл.
На стратегическо ниво предимства биха имали само икономики, които успяват бързо да се пренастроят в използването на предимствата от нов индустриален скок/скокове.
Затова, постоянно инвестираш в разработката (не само в усвояването) на нови технологии за целите на индустрията. Ако има заплаха от приближаващ военен конфликт, с целия си ресурс от нови открития превъоръжаваш и сдържаш. Ако сглупи да те нападне индустриално и технологично изостанал враг, предполага се, че лесно можеш да пренастроиш индустрията си за военни цели и нови средства за отговор. Дори не точно оръжия в конвенционален смисъл. Например кибер атаки, деморализация на врага, енергийни сривове и блокаж на комуникационните системи.

Това се и случва: 1. Войните спират без страните да са регистрирали задоволителен резултат; 2. Всеки говори за технологичен недостиг; 3. Човешкият елемент намаля; 4. Все по-често се говори за кибер-сблъсъци и социални влияния; 5. Военното оборудване значително изостава от потребителското, като краен индустриален клиент.

Няма смисъл от числена надпревара във въоръжаването - само хаби ресурс. Смисъл има технологичната и екологична надпревара на индустриално ниво, която в кратък, минимален срок да усвои предимствата си за военни цели, при явна заплаха. Нивото на обществено развитие също има значение.
Общи европейски сили за сдържане, разработка и внедряване на възможно най-висок спектър нови технологии, обществени реформи и устойчивост на външно социално въздействие.
Такова разбиране в Европа, Германия в частност, е застъпено много повече отколкото сред другите. За съжаление, обществени кризи (национализъм, кибер атаки и брекзит), социални кризи (тероризъм, емигранти и външни вмешателства), икономически кризи (протекционизъм, санкции и гръцки варианти), постоянно спъват и забавят такова развитие. Реформи за целия ЕС и администрацията му, обща сигурност, финансова дисциплина, общи инфраструктурни проекти за свързаност и доверие, общи инвестиционни проекти за откриване и усвояване на нови технологии и енергии. Съвместен отговор с НАТО на всяка заплаха по света. Опитва ли се някой да ти влияе на обществото отвън, ти му влияй на икономиката със санкции, достъп до технологии и пазари, финансови ресурси.

Формулата, да отпадне въобще смисъла на войната на Земя е да се постигне такова индустриално и технологично ниво, което буквално да изведе надпреварата в космоса и да спре човечеството да е зависимо единствено от земните си ресурси. Днес войни се водят само за ресурси и нищо друго. Те от своя страна не могат да компенсират технологичното изоставане. Затова войни големи и глобални няма да има. Войните за надмощие са чрез атака върху обществото, обезличаване на постиженията и достойнствата му, кражба на технологиите му, а не удар с армия. Хибридни сблъсаци ще има, но никига Америка няма да нападне Китай или Русия, нито Русия Европа или Китай Америка.
Русия един ден ще загуби войната за обществено надмощие. Ще се помири с всички свои съседи, ще се реформира и ще стане част от Обединена Европа. Заедно ще усвояваме Космос и нови технологии. Нито ще се разпада, нито някой ще я колонизира. Ще е като всички останали европейски страни. Само значително по-благоденстваща и развита от днес. Е, земните й ресурси няма да са само нейни и това е цената, която днес не иска да плати, но няма друг изход. Никой на този свят го няма. Прогреса не зависи вече само от това, какво се крие под краката ти. Даже въобще ще спре да зависи.

Русия един ден ще загуби войната за обществено надмощие. Ще се помири с всички свои съседи, ще се реформира и ще стане част от Обединена Европа. Заедно ще усвояваме Космос и нови технологии. Нито ще се разпада, нито някой ще я колонизира. Ще е като всички останали европейски страни. Само значително по-благоденстваща и развита от днес. Е, земните й ресурси няма да са само нейни и това е цената, която днес не иска да плати, но няма друг изход. Никой на този свят го няма. Прогреса не зависи вече само от това, какво се крие под краката ти. Даже въобще ще спре да зависи.

Все е дно преразказваш една от теориите на Велислава Дърева.

Да, благодаря! Все пак, това е доста по-различно от "съюз".

***

"... Е, земните й ресурси няма да са само нейни и това е цената, която днес не иска да плати, но няма друг изход. ..."

Писано е за Русия. Някой писал ли го е за САЩ? Щото ако някой го напише за САЩ, ще получи такова яко освобождение, че задникът му ще изсвисти балистично в космоса. Руснаците толкова ли са по-балъци от американците, та ще разрешат каквото си е тяхно да не бъде "само тяхно"?

От всичките бръщолевения как територията не е важна, как пък нито една държава до сега доброволно не е отстъпила територия?! Включително ЕС, вътре в които Алзас, примерно, колко му е да си стане пак германски, или Беломорска Тракия пак да си стане българска - и като цяло това вътрешно пре-разпределение на маловажна незначима територия няма да наруши границите или територията на ЕС. Звучи ми като опит за омаловажаване на желанието / нуждата от териториално пре-разпределение, което да разклати лодките на вече-награбилите се с чужда земя - и нежелаещи загубилите я да си искат обратно. Щото, такова, територията вече не била важна...

За какво има да го пише за САЩ, колеги?! Там отдавна се знае - ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ!!! Би трябвало, дори и раслите в условията на "развития социализъм" да могат да запълнят с някакво, макар елементарно съдържание това понятие.
За Ваша, лична информация, ако Ви се ходи, можете да проверите и на място. Най-големият нефтен басейн там е т.нар. Пермски басейн, разделен на няколко по-малки, най-значим е Басейна Делауеър. Та, скъпи ми колеги, на тази територия от .... има-няма 100-150 години се разполагат няколко от 10те най-големи ранчота в САЩ. Половината от тях са собственост на фамилии, чийто предци са от средите на най-бедната и мизерна емиграция, бивши пастири на диви говеда. Не, като познатите ни социалистически крави рекордьорки, доени по пет пъти на ден. Проверете как се озовава там Капитан Ричард Кинг или фамилията О`Конър. Проверете и какво може да реши свободният щат Тексас, ако някой изземе правото на частна собственост, защитавано в тексаската конституция още и от Долф Бриско - собственик на най-голямото парче.

Отделно, можете да проверите как вървят на борсата акциите на CME Group и да откриете, че ако притежавате няколко излишни Ви долара или дори биткойна, можете спокойно да се включите в добива и търговията на американски горива колко Ви душа сака - кеф ти Тексас, кеф ти Ню Мексико, кеф ти Мексиканския залив.

Та, така за бръщолевенията. Разлики от кон до кокошка.

Абе, ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ама отвреме-навреме стават сакатлъци. Като сенатски комисии, закон Магнитски, санкции, осветлявания, азърбейджански афери и т.н. Аз съм за, разбира се, особено с днешното ми Първомайско настроение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Магнитски е чудесен пример. Умря си човека в руски затвор, защото ги хвана да крадат. Ами няма да могат да крадат.

За Митрев и Бокова се отнася същото. Осветлявания за съжаление по-често се случват при тях, отколкото при нас и тъкмо това първо ми се иска да се промени тук.

За днес работих като будала капиталист

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе, ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, ама отвреме-навреме стават сакатлъци. Като сенатски комисии, закон Магнитски, санкции, осветлявания, азърбейджански афери и т.н.

Чувам че и Русал можел да стане собственост на американски частни инвеститори. То това е било и целта на упражнението

Колкото и да е частна собственост, даденият ресурс, той подлежи на държавни ограничения момента в който частникът реши да го продава така че продаденият ресурс да излезе от държавата. Ето защо в САЩ земеделската земя може да е собственост на не-американец - защото собственикът няма право да изнася земеделското си производство (колкото и да е частно) извън САЩ. Сиреч, САЩ гостоприемно получават парите, платени от собственика (американец или чужденец - все тая), събират данъци за стойността на земята и на водената земеделска дейност - и в края на краищата САЩ определят кому може да бъде продадено частното производство.

Има един дължичък списък на "муниций" - който включва не само муниций, военния вид, но и селско-стопанско производство, и енергийно производство, и прочие материали от важност за сигурността на САЩ. И продажбата на тези муниций, колкото и да са на и от частници, подлежи на държавен контрол, и точка.

Разиграва се интересна комедия с тези "муниций" и държавния контрол върху частната дейност когато руска фирма внесе руски ракетни двигатели в САЩ, и когато същите тези двигатели трябва да бъдат натоварени на изстрелваща площадка, която напуска САЩ териториални води... Руската фирма трябва да моли САЩ за разрешение да "изнесе" двигателите, щото те са "муниций", и САЩ хич не ги е грижа колко тези двигатели са частна или галактическа собственост - щото държавата контролира.

Просто въпрос на колко е дълга държавната верига на крака на частника: веригата я има, даже ако частникът не достига да я дърпа.