|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 звукът "ъ"
|
|
| Автор |
Dean Dimov (Мумджиев) |
| Публикувано | 28.04.18 13:33 |
|
|
В някоя от скорошните теми се дискутираше откъде идва звукът "ъ" в българския език, но не можах да я открия. Ще си кажа и моето мнение. Широко застъпено в разни форуми е мнението, че в старобългарския/старославянския е имало такъв звук. Ами нямало е. Буквата ер голям "Ъ" не е изразявала звука "ъ", а друг звук, дълга гласна, който се е произнасял като нещо средно между звук "о" и звук "у". От там етнонимът ни някъде се е предавал като "болгар", другаде като "булгар". Този звук не съществува в съвременния български и в повечето случаи познаваме на негово място звукът "ъ", в някои диалекти обаче ер голям се изяснява като "о", "У" или "а", но в повечето и в съвременния български като ъ.
Имало е и друг звук, "носово о", отразяван с буквата "юс", онази дето изглежда като паяк и която след реформата от 1947 г. е изхвърлена. Изчезнала е в съвременния български, но по традиция е запазена буквата й. Произнасяла се е в старобългарския като носово "о". В повечето диалекти, но не във всички, звукът носово о се е променил на "ъ". С други думи, в съвременния български съществува звук "ъ" на мястото на други звукове, имало ги в старобългарския/старославянския, които са изчезнали, поради замяната им с този звук, някъде късно, в периода не по рано от 13, 14, 15 век, в разговорната реч. Звукът "ъ" съществува и в румънския /с всичките му наречия и диалекти, вкл. арумънски/ и в албанския. Считам, че разклащането на ер голям и носовото о, и замяната им в разговорната реч със звук "ъ" се дължи на интензивните контакти и смесвания, вкл. билингвизъм, между говорители на старобългарски/старославянски от една страна и на прото-румънски и/или албански от друга страна, някъде през 12, 13 и 14 век. Т.е. звукът "ъ" е също последица от т.н. балкански езиков съюз, формиран по това време. Допълнително звук "ъ" съществува в турски, вкл. османотурски и персийски, което също може да е оказало влияние за утвърждаването му в народните говори, след 15 в., поради многото заемки от тези езици.
Редактирано от Dean Dimov на 28.04.18 13:34.
| |
|
|
|
Периодът предполаган от теб съвпада с Византийското владичество, което е логично.
| |
|
|
|
Второто българско царство.
| |
|
|
|
Според мен най-добрата отправна точка е да се проследи румънската история, защото тяхното произношение е абсолютно същото като нашето, езикът им е наситен с Ъ-та горе-долу колкото българския, само дето думите им са заменени с латински.
По всички вероятности звукът се е появил преди дебългаризацията на румънците. Тоест минимум от 300 години се произнася така, но от друга страна сърбите са се отделили от нас преди доста повече време и при тях няма този звук. Там или използват "а" или "у", или няма никаква гласна на мястото на "ъ". Тоест преди да се обособят като отделен етнос, най-вероятно и ние не сме произнасяли този звук така.
--------------------
| |
|
|
|
В някоя от скорошните теми се дискутираше откъде идва звукът "ъ" в българския език, но не можах да я открия. Ще си кажа и моето мнение. Широко застъпено в разни форуми е мнението, че в старобългарския/старославянския е имало такъв звук. Ами нямало е. Буквата ер голям "Ъ" не е изразявала звука "ъ", а друг звук, дълга гласна, който се е произнасял като нещо средно между звук "о" и звук "у". От там етнонимът ни някъде се е предавал като "болгар", другаде като "булгар". Този звук не съществува в съвременния български и в повечето случаи познаваме на негово място звукът "ъ", в някои диалекти обаче ер голям се изяснява като "о", "У" или "а", но в повечето и в съвременния български като ъ.
Недоказуемо отвсякъде...звукът "ъ" е съществувал и затова има и буква с фонетична стойност именно "ъ", а етнонимът е "блъгаре", има го и до днес в някои диалекти под тази форма....
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
|
|
|
Можем тук да поспорим. Буква с фонетична стойност "ъ" да има. В Стамболиицата от 23 г. обаче буквата е друга. Въпрос на вкус е било коя да е буквата, решено е през 47г. по комунистическия правопис , че ще бъде ер голям. 23г. Стамболийски пък е изхвърлил ер голям а за звукът "ъ" е наредил да е "юс", буквата като паяк. Две години е било така. Мисълта ми е че не е аргумент буквата, днес звук, който обозначаваме с буквата "Ъ" в миналото се е обозначавал, с две различни букви "Ъ", т.е. ер голям и юс. Гъска примерно се е пишела с юс, в старобългарския е звучала думата като "гонска", с носово "о". От къде си сигурен, че другата буква е обозначавала звук "ъ", като в повечето славянски езици или става "о" или "у" или "а". Има си система на гласните в праславянския и в старобългарския, това което казах е по-вероятното и възприето от повечето лингвисти.
С "болгар" или "булгар" имах предвид че така звучи етнонима в чужди езици, а болгаре/и го има дори и в български диалекти. Ясна е инверсията и развитието в групите ръ-ър и лъ-ъл, водещи някъде и до сричкотворни р и л., но това не променя тезата за първоначалната фонетична стойност на буквата "Ъ" в старобългарския/старославянския и в отсъствието на такъв звук в праславянския и старославянския/старобългарския, поне до времето на второто българско царство. Разбира се , понеже няма записи от автентични говорители на старобългарски, може и да си прав, но е по -малко вероятно.
| |
|
|
|
"понеже няма записи от автентични говорители на старобългарски, може и да си прав"
Еваларката!
***
| |
|
|
|
Разбира се , понеже няма записи от автентични говорители на старобългарски, може и да си прав, но е по -малко вероятно.
Това е квинтесенцията...що се отнася до назалите, които се изясняват в български като ъ, но не само, в някои диалекти като а, о, у и т.н., имало ги е и в другите славянски езици, а в полски ги има и до днес, макар и леко разместени, например ронка става ренка, т.е. голямата носовка става малка, но не изчезва...
Е, като нямаме записи, можем да изказваме само хипотези...и по принцип също смятам, че във Второто българско царство има силен влашки етнически примес, който е асимилиран, но оставя сериозни следи в граматиката и фонетиката, но не непременно в звука "ъ". Самите власи говорят на наречие, романско в основота си, но славянобългарско като лексика вероятно 80 процента тогава...При други условия може би щяха да се асимилират езиково напълно, но с цената на още по-големи модификации на славянобългарския език....
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
|
|
|
В отговор на:
[...] а етнонимът е "блъгаре", има го и до днес в някои диалекти под тази форма....
Сега се зачудих дали флегии не е гръцкото произношение на Блъгаре.
--------------------
| |
|
|
|
Флегии?????
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[