|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Имало Македонски Язик
|
|
| Автор |
torlakov-93629 (оД Цаконица) |
| Публикувано | 23.03.18 22:58 |
|
|
Според Петър Манджуков, макар да са го приемали и тогава за ужасен сленг
Ще направя едно малко отклонение. Когато живеех в гр. Ловеч, през ваканцията на 1887 г. бяха дошли от Москва студентите по медицина: Наум Гр. Башев и двамата братовчеди Христо и Божидар Татарчеви — и тримата от гр. Ресен, Македония; по-късно и тримата станаха лекари: Наум Гр. Башев в Провадия, а двамата братовчеди — в Македония, единият в Солун, а другият — в Скопие. Те бяха дошли на гости на Андрей Гр. Башев, по-стария брат на Наум Гр. Башев, който първоначално беше секретар на Ловчанската митрополия, а по-късно, като издържа държавния си изпит по право, отвори адвокатска кантора в Ловеч, след това в Плевен. Същият А. Башев, който по-късно в стамболово време беше народен представител и автор на „Башевия“ закон за особата, предназначен да запази авторитета на княз Фердинанда, силно разколебан след разните политически процеси и извършените екзекуции на майор Паница, Светослав Миларов, Карагюлев и др. Тези тримата студенти, при весело разположение, когато бяхме на гроздобер в местността „Печковица“, преведоха във вид на фарс молитвата „Отче наш“ на македонски. Аз имах силна памет и запомних веднага тоя весел превод, без да имам нужда от заучаване и повтаряне.
Така че аз прочетох вместо Никола Бакалов молитвата, но по македонски: „Татко Наш, що си седиш горе на небото и си чиниш сеир доле на земоява — да ти бидит кефот. Тайнот, що ни го даваш всеки ден, не ни ги чини инкяр. Маймунджилаците, що ги праиме всеки ден по пазарот, не ни ги клай у дефтерот, оти ке се чиниме резил. И не ни клай и катранот, да не ни земит гяолот.“
Резултатът от това прочитане на молитвата беше моето изключване от гимназията, което стана още на следния ден, защото вечерта, когато четох молитвата, имало учителски съвет, който взел решение да бъда веднага изключен за оскърбление религиозното чувство на учениците, с право да довърша годината в някоя друга гимназия. На следния ден, като ми съобщиха, че съм изключен, отидох при директора на гимназията Берберов („Лангобарда“, както го прекоросваха учениците, поради дългата му брада), на когото заявих, че не съм оскърбил религиозното чувство на моите съученици, защото те изобщо нямат религиозно чувство и никой от тях не се е оплакал от мене да съм му оскърбил това чувство; и че искам да му докажа, че не съм кощунствал с религията, като преведа дума по дума македонския текст на български или славянски. В отговор на моето красноречие и убедителни доводи директорът Берберов повика Пантелея, училищния слуга, и му заповяда да ме изгони; така че аз не само бях изключен, но отгоре на това бях буквално изринат от зданието на гимназията.
| |
|
|
|
Винаги ми е било имтересно отношението на водещите организацията и изобщо грамотните люде тогава с произход от Македония към местните диалекти. Този епизод доста добре го разкрива; като тромав и дори смешен извор на книжовният български.
Редактирано от torlakov-93629 на 23.03.18 23:25.
| |
|
|
|
По таа логика сите диалекти са тромави...аман от ситни началници
| |
|
|
|
По-скоро са го наказали, защото е профанизирал молитвата, не заради македонския.
В мемоарите на Кирил Христов пише и за македонците в София по това време. Той не ги е харесвал и даже веднъж написал нещо против тях (че били мръсни, лукави, занимавали се с недостойни дела и т.н.). После, под натиск на общественото мнение, е трябвало да се извинява публично.
| |
|
|
|
Ама не се секирай, дай я тази молитва по варненско македонски...
| |
|
|
|
В същност мемоара в тази си част
търси комичното , продължението е още по забавно, за Организацията обира вуйчо си, владика на Пловдив. Според мен е искал да се махне от училището.
| |
|
|
|
Ама ти за сефте ли го четеш?
| |
|
|
|
За жал си зная говора от разложко-банския край...тука са със солунска жичка.Освен старец или баба другаде нема шанс
| |
|
|
|
Еми нии и работим се пак...ти сигурно вече си изчел сичко и си минал на празни листа .
| |
|
|
|
Петър Манджуков никому не цепи басма,свещеник Тома Николов(дякон Тома)е пределно безпристрастен...Който се интересува от македонските борби - това са важни и правдиви книги,който обича да чете - намира време.
Сега си я открил книгата - нема лошо.Човек може да прави открития всеки ден.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
