https://www.youtube.com/watch?v=WzWimYkAuLc

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от bash_bugarash-41927 на 13.03.18 22:59.

Да не забравяме и ролята на Червената армия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами март 1943, болшевиките търпят, макар и спорно, поражение при Харков.

Спасяването на българските евреи е наистина, съжалявам за баналния израз, "една от най-светлите страници" в по-новата ни история. И изобщо не е било лесно и безопасно да се осъществи. Самите евреи са се чувствали обречени. Както на няколко пъти каза тоя евреин от видеото на Тейкъра: Миръкъл!

***

Цар Борис, няма какво друго да добавя...

Не е никак спорно. Як бой ядат от Манщайн. Само пролетната кишавица ги спасява от втори Сталинград, но с обратен знак.

Накрая какво излиза според някои родоотстъпници и евреи-комунисти: щеше да е по-добре да бяхме пратили всички евреи в Треблинка, за да няма сега плювни по България????

Не само СССР има принос към партизанското движение у нас, но и добрата стара Англия. По мое лично мнение, дори МИ6 е вербувало доста повече партизани, ятаци и саботьори, отколкото комунистите. У нас имам снимки на листовки, разпространявани от отряд "Хаджи Димитър". През 1941 в тях се пише за "съветските брятя", през 1943-1944 вече за "силите на демокрацията - Америка, Англия и Съв. Русия".

До пролетта на 1943 Чърчил подкрепя Дража Михайлович в югославската гражданска война, защото си мисли, че той се бори с германците. Но около това време Дражу обръща резбата и става колаборационист. Затова и под давление на Сталин, "официалният" съюзник на Съюзниците в Югославия стават титовите партизани. Позицията на Англия към България, като много по-малък фронт от Югославия, е пряко следствие от това. Съответно силно се размножават партизаните и зачестяват случаите на дезертьорство на наши войници от Югославия. СССР с мижавите си ресурси и логистика по това време, надали е бил в състояние да разгърне такава съпротивителна борба. Техните силици са стигнали за 800 души в гората, както писа комитата.

САЩ също имат принос към съпротивата, но той се изразява само с няколко шпиуна в София.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една случка от 4 септември 1944г. разказана с явно пристрастие към шумкарите, но ти препоръчвам да намериш спомени от участници:


,,Битката при връх Милеви скали е голямо сражение между партизани и правителствени сили по време на партизанското движение в България през 1941 – 1944. Битката се състоява на 4 септември 1944 година, когато войскови и жандармерийски части обкръжават Партизанска бригада „Чепинец“ и Партизански отряд „Ангел Кънчев“[5] .

На 3 септември 1944 г. на връх Милеви скали след четворната акция в с. Варвара, с. Симеоновец, с. Семчиново и гара Варвара се съсредоточават Партизанска бригада „Чепинец“ и Партизански отряд „Ангел Кънчев“. Командирът на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона Методи Шаторов извършва прегрупиране на силите за участие в непосредственото завземане на властта.

Сутринта на 4 септември са забелязани от разузнаването на XXVII- и Чепински пехотен полк. Секретен партизански пост забелязва движението на армейските подразделения към партизанския лагер. В 9,30 ч. битката започва. В нея се включва и Пещерската тежко-картечна дружина и конен ескадрон от гр. Разлог. Сключват обръч и партизанските подразделения преминават към отбрана до 16 часа. След решение за пробив, ударна чета първа преминава в настъпление и успява да пробие обръча в посока на с. Белово и с.Семчиново. През пробива се оттеглят всички партизани. Срещат втори обръч и битката се подновява. Въпреки че войниците стрелят предимно „във въздуха“, от картечния огън загиват на място 11 партизани. Командирът на зоната Методи Шаторов е ранен тежко и след като е идентифициран от войниците, е изоставен. Той умира 4 – 5 дни по-късно, без да бъде открит, въпреки че е издирван на 9-ти септември от другарите си. Партизанските подразделения пробиват и този обръч и се изтеглят в три направления към връх „Арапчал“, местността „Хайдушки кладенец“ и с. Варвара. [6]

На 8 септември партизанските подразделения се съсредоточават в местността „Бяла вода“ и преминават към установяване управлението на Отечествения фронт в Пазарджишко.

Битката е признак за липсата на контрол на правителството на Константин Муравиев върху военно-полицейския апарат на България. Докато тя се води, текат преговори между кабинета и командването на Народоосвободителната въстаническа армия.
Паметна плоча на загиналите, 2012 г.

Загинали в боя:

Методи Тасев Шатаров – Панайот
Атанас Тодоров Воденичаров – Дински
Атанас Георгиев Мавриков – Альоша
Иван Георгиев Мавриков – Бенковски
Иван Атанасов Бандаков – Кочо
Никола Иванов Алексиев /Боянов/
Никола Иванов Бандаков – Страхил
Симеон /Сюлейман/ Минчев Фисински
Тодор Николов Пухалев
Тодор Георгиев Пухалев
Христо Петров Дрънков – Караджа
Христо Петров Боянов,,

Тоя урок съм ви го преподавал:
Дядо ми Георги : "10 септември 1944.На пазара съм,при чешмичката(Кюстендил),късно сутринта.По едно време откъм Стамбол капия(изток)се зададе камион.Спря се на чешмичката,наскачаха от него ония ми ти германци(от синеоките рицари на Вермахта),наплискаха се на чешмата,напълниха си манерките,докато шофьорът напълни радиатора дръпнаха по цигара,па се метнаха на камиона и потеглиха накъм Паланка.
НемА кой да им каже "връв"..."