Re: Световен пролетариат / Политика, Свят / Македония

"През есента на 1938 г. е създаден македонският литературен кръжок. Предисторията са няколко вестника през 1936 г., в които активни са пак бъдещи кръжочници - Димитър Шарланджиев и Михаил Сматракалев. Роденият в Щип Тодор Павлов пръв чете доклад за създаване на македонска култура, литература и език от участниците. Той обявява за основа на бъдещата книжнина и административна бумащина Скопско-Велешко-Битолско -Охридските наречия, известни като централните. На него вече започва да пише Венко Марковски - оттогава е първата му книга „Народни бигори" (разбирай - камъните в темелите, опорите на народа). Венеамин Миланов Тошев е от Скопие, но семейството му е от Велес. Пионер в това отношение е Кръстю Мисирков от Ениджевардарско в Егейска Македония. Той бил подтикнат от руската дипломация през 1903 г. в Петербург да основе дружеството „Свети Климент" и да напише книжката „За македонцкте работи", отпечатана още същата година в София. Мисирков зове братята си да отхвърлят от очите си мрежите на националните и верските пропаганди в Македония, крачка напред в националното самосъзнание. За литературен език той обявява два централни говора във Вардарската част - Прилепския и Битолския. После го допълват с близките им Тиквешкия (в Неготино и Кавадарци) и Велешкия. Мисирков се отказва от идеите си с друга, пробългарска брошура още през 1907 г. Но по-старата му си остава учебник по македонизъм и по-късно настолна книга в Югославия след 1945 г. Докато в София Венко Марковски създава новия език като пише усилено в различните жанрове, в Скопие същото прави и буквално го изковава Блаже Конески от Небрегово, Прилепско. За да отдалечи централния македонски говор от българския, той въвежда буквите от сръбската азбуката и го наводнява с масови заемки от лексиката на западните ни комшии.

Македонският литературен кръжок е наречен емигрантски от Димитър Митрев, който най-напред, от 1947 г. започва да пише за Никола Вапцаров като за небългарски поет. Прохождащият тогава като литературен критик и негов член от беломорския Дедеагач, после става едно от научните светила на република със столица Скопие. Заслугата за основаване на кръжока си приписва Васил Александров. Поръчката му била дадена от софийския градски комитет на БКП. Събраните били с идеите на ВМРО (обединена), за сприятеляване на балканските народи и влизането им във федерация, като Македония да не е ябълката на раздора помежду им, а самостоятелна. Поне така си спомня кръжочникът Михаил Сматракалев (с псевдоним Ангел Жаров) от Сяр (на гръцки Серес). През 1938 г. това били начинаещи поети, казва самата Бойка Вапцарова през 1961 г. А Вапцаров в доклада на първата сбирка ги оценява, в това число и себе си като малки таланти. На македонски диалект освен Венко Марковски пише стихотворения Коле Неделковски, прекръстил се като него от Никола Кръстев Неделков, дошъл в София през 1935 г. Понеже е от село Войница, Велешко, неговият диалект съвпада с предвидения да стане официален за цяла Македония. Коле е декоратор и затова се сприятеляват с Вапцаров като работници-интелигенти. В кръжока се обсъждала книгата му „Мъскавици" (означава „Светкавици"). На 3 септември 1941 г. се самоубива, когато полицията идва да го арестува, хвърля се от 7-мия етаж и едновременно взривява две бомби, които били предназначени за проправителствения официоз „Зора". Смешни поетични опити на собствения си диалект прави и Антон Попов, друг близък приятел на Вапцаров, застрелян по същото делото срещу ЦК на БКП от 1942. Но той е от Гега, Петричко, което значи далече от изискванията за новия език. Кирил Николов от Крушево е като Михаил Сматракалев, адвокатстващ поет. Сбирките на кръжока стават веднъж седмично в общата им кантора. Николов в съден по делото срещу Вапцаров като явочник и за обмяна на валута на партията. По-известни участници са още Антон Великов-Беломорски от Боржоза, Неврокопско и Георги Абаджиев от Дойран, който след създаване на новата югорепублика се преселва там. В писмо си признава - българският ни беше „ахилесовата пета". Или невероятно, но факт - македонци сме, а не владеем езика си. През 1941 г. кръжокът е зачетен в антологията „Македония в песни" - от 42 стихотворения като се започне от Константин Миладинов и Райко Жизифов. На Вапцаров, Марковски, Неделковски и Жаров са публикувани по две-три. „Песен" (Над горите, над Пирин) и „Хайдушка" на банскалията ги има и в „Моторни песни". Езикът в антологията на двамата новатори Венеамин Тошев и Недялков е български, гарниран с по-някоя диалектна забежка. В дружеството на писателите на новата държавица с център Скопие с председател „бащата" на македонския Блаже Конески, в първата седмица са трима от софийския кръжок - Венко Марковски, Димитър Митрев и Георги Абаджиев. Марковски обаче се обръща на 180 градуса, плашейки - аз създадох македонския, аз ще го разруша, казал според Бойка Вапцарова. Сматракалев разкрива за него, че не му давали големи партийни постове, а го оставяли само на културния фронт. Затова той почнал да дисидентства, за което бил изпратен в много тежкия лагер Голи оток от 1956 до 1961 г.

Пресилено е, че Вапцаров е „душата" на кръжока, както го хвали Сматракалев. И че се наложил като ръководител, според оценката на Васил Александров от софийския градски комитет на БКП. Но е с македонистки разбирания. Сматракалев казва и че никой тогава не предполагал, че ще стане толкова известен, а художникът Иван Керезиев, че величаели Венко Марковски за сметка на Вапцаров. За първия гуруто Тодор Павлов написал цяла книга и го сравнявал с Хайне и Байрон, а за автора на „Моторни песни" нито един ред. При основаването на кръжока през октомври 1938 г. Вапцаров чете доклад. Той бил засекретен, но македонският литератор Блаже Ристоски го открива в къщата-музей в София през 1963 г., преписва част и я публикува на следващата. Този реферат е предаден и по памет от Сматракалев, а след 10 ноември 89 г. излиза препис от скулптора Николай Шмиргела, Вапцаров приятел, и в тетрадка на самия автор, запазена в партийния архив. Той определя себе си и останалите като пишещи македонци, вдига лозунга за Свободна и независима Македония, нея разбира за своя Родина, изобличава великобългарския национализъм с утопии за Сръбската и Гръцката и част, а ВМРО на Ванче Михайлов като нанесло само поражения с бандитските си уклони. Шовинизмът на поробителките отблъсквал и отчуждавал. Вапцаров призовава да се следват Гоце Делчев и Даме Груев (а те са автономисти) и завършва, че са македонци и тяхното творчество трябва да е в служба на македонската кауза. Коле Неделковски открива в Народната библиотека книгата на Кръстю Мисирков и изпраща писмо до сина му Сергей Мисирков - ние прокудените извън родината се чувстваме чужденци и затова прегърнахме идеите на баща ви, обединихме се в македонско литературно другарство.

След това синът получава и книги на Марковски, Неделковски и Вапцаров. „Моторни песни" е с посвещение за Сергей. По спомени на критика Симеон Русакиев от 1953 г. при издаването на антологията „Македония в песни" през 1941 г. Вапцаров прави изказване в кръжока за народа и, за национално-освободителната му борба, за шовинизма на българската и югославската буржоазия, за македонския език и отдавнашната книга на Кръстю Мисирков. При гостуване на съветски футболисти през август 1940 г. с Николай Шмиргела изработват медал, който не успяват да им връчат – от едната страна е картата на Македония, а от другата е мисълта на Гоце Делчев: аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите. През 1941 г. Вапцаров се е срещал с майстора на новия език Блаже Конески, дошъл в България заедно с македонски студенти. Критикът Блаже Ристоски забелязал, че до 1956 г. БАН и всичкироднини и приятели и официалната критика го пишат с ясно изразено македонско самосъзнание, а след това вече като българин. Но пресолява манджата като казва, че за Вапцаров, Антон Попов и Атанас Романов македонската дейност била главната причина на смъртната им присъда по делото от 1942 г. Третият е в рецитаторския хор „Гоце Делчев" на Кукушкото братство, там Вапцаров замества шефа му Боян Дановски (Буко Данон), стихотворението му „Родина" е в постоянния му репертоар. Най-македонисткото му е друго - „Земя". Подобно на „Крали Марко" е написано за вътрешен конкурс в кръжока. Трябвало да се изрази мъката на емигранта по родната земя, според другия участвал със стихотворението „В чужбина" Сматракалев. Вапцаров отрича тази земя, по която тъпче сега, тя не е негова, а чужда. Неговата родина е географски очертана - Пирин, Охрид и Егея. Завършва с „По Беласица телени мрежи" - да символизира разделеността на Македония, Вапцаров го казал на Димитър Митрев. Има и още македонистки стихотворения. В „Крали Марко" робството е шествековно, в „Илинденска" вината не е тяхна, а на България, че не се намесила във въстанието. По поръчка на шефа си във военната комисия на ЦК на БКП Цвятко Радойнов пише „Хроника" (Отвсякъде врази). Но наставникът му не го харесва - идеологически неправилно е, защото напомня за миналото, сега не било време за това. Месеци преди разстрела замисля поема „Македония" - в това са съгласни Блаже Ристоски, Димитър Митрев и Георги Караславов. И той като останалите от кръжока се отзовава положително за сбирката на Кочо Рацин „Бели Мугри" („Утринни зари"). Коста Апостолов Солев я написал на родното си велешко наречие и я издал през 1939 г. в Загреб, където живеел за постоянно. Вапцаров се нарича българин само в официалните документи и по делата, водени срещу него - за Соболевата акция и по-късно другото срещу ЦК от 1942 г., по-което получава смъртна присъда. В навечерието на 1940-та и след година срещу 1941-ва е ходил на новогодишните вечеринки на бивши дейци на ВМРО-обединена, която е автономистка.

За Вапцаров било невъзможно да прави литература на македонски, защото неговото наречие е българско. Така се оплакал на писателя Иван Аржентински с предци от Охридско, който си спомня за раздумката им през 1979 г. Оказвали му натиск, но защо да се мъчел. За Венко било оправдано, той е закърмен и отрасъл със скопско-велешкото наречие, но след време щял да се възползва и от богатите възможности на българския. Дори да е лъжа целият им разговор, в него има много истина. Изброяването на родните краища на кръжочниците никак не е излишно. Банско-разложкият диалект на Вапцаров, неврокопският на Антон Великов, драмско-серският на Сматракалев и Шарланджиев са от Македонията, но рупски. В този голям пояс влизат и солунският и всички родопски наречия, че отгоре и странджанският и тракийският на критика, станал академик Митрев в Скопие, иначе от Дедеагач - Александрополис, някога и с българско малцинство. "

цитат от "Вапцаров отблизо", автор: Евгени Христов