Стартира подписка за присъединяване на Северозапада към Румъния
Fakti.bg - 04 Януари 11:30

Жители на Северозапада организират подписка за отделяне на Видин, Враца и Монтана от България. Те твърдят, че искат да се присъединят към Румъния, съобщи “Нова телевизия“. Организаторът на протеста и инициатор на подписката Борис Каменов обясни, че един от мотивите му за инициативата е регионът да се спаси от корупцията в България. Би трябвало да не сме част от тази корупция”, каза Каменов. Според него хората в Северозапада са известни с това, че са борбени. Той припомни как населението на родния му регион е организирало Чипровското въстание срещу Османската империя, както и т.нар. Септемврийско въстание от 1923 година и че винаги са се борили за „истинска демокрация”. На въпрос защо иска Северозападът да стане част от Румъния, Каменов посочи без колебание - "по-ефективната румънска съдебна система и борбата с корупцията" в северната ни съседка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Подкрепям! Но защо само Северозапада?

***

ама след 1990, една жена от с. Дражево, Ямболско, се показа по телевизията и заяви, че жителите на селото искат да напуснат България. Причината беше, че властта в България не я е грижа, че засаденото се краде. Причината да запомня това съобщение беше, че аз я знаех тази жена. На всичко отгоре знаех, че нейният съпруг, по това време вече починал, работеше полски пазач.

Ти гледай банскалии да не отворят подписка за присъединяване към БЮРМ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1880- в Княжеството живят 60 000 румъни, познайте основно в кои части на страната....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Справка относно подривната дейност срещу НРБ на основата на прорумънския национализъм(от 1982 г.):

Понастоящем в крайдунавските райони на страната живеят около 140 000 български граждани от т. нар. влашки произход, които са разпределени по окръзи както следва:
Видински - 50 000 души
Михайловградски - 10 000
Врачански - 40 000
Плевенски - 30 000.

...

От анализа на водените сигнали и дела може да се направи извода, че като цяло "влашкото" население в страната е с чисто българско съзнание, не приема и трудно се поддава на прорумънска пропаганда.

Хм, Септемврийско въстание 1923г. и борба за истинска демокрация... Нека си направят подписката, тамам после да се знае кой не трябва да се назначава на държавна служба като нелоялен към България.

Само да подсетя клуба, че като новобранец в този клуб преди години, Малиновски разбирайки за влашкия ми корен, ме попита защо не си направим някаква отцепническа организация в България (разбирайте, че вероятно би имало и нездрави средства от чужбина по въпроса).

Те в Калафат са цъфнали и вързали.

да те попитам тези данни откъде си ги взел? Малко завишени ми се виждат? В Михайловградски (тогава) окръг има само 4 села с влашко население, даже, са по-скоро 3, едното е населено с румънски цигани, те и като цигани се самоопределят. Другото Станево е смесено с българи, влашката му махала се нарича Чучан. Във Вранчански окръг да има през 1982 г. 40 000 власи силно ме съмнява. Повечето села там с власи са смесени с българи. Да вземем за пример село Хърлец, което уж било чисто влашко село. Като последица от Руско-турската война от 1828/29 г., когато е превзет Орехово от руските войски, 36 семейства от Хърлец потърсили спасение в Румъния. Те се страхували от турско отмъщение, понеже са подпомагали руснаците. Установили се в селата Гънкова, Джигера, Бисерика арза и Пъмънту умфлат. В един списък от 10.IV.1830 г. са дадени имената на главите на тези семейства с молба да им се разреши да останат във Влашко (Романски, Ст., Българите във Влашко и Молдова. — 1930, с. 99). Но преди това през зимата на 1821 г. една група бегълци се завърнала от Влашко. Първо те се настанили в с. Сараево и след като проучили обстановката и дали им стоят имотите, дошли в Хърлец. Заварили стари хърлешки родове, които никога не са напускали селото. Тези стари хърлешки родове са: Врачови (Калинови), Гежови, Гергови, Гугуеви (от тях са Абарови), Доцанови, Маноеви, Няголови (те са едно коляно с Ничови), Очеви, Пачанови, Плешоеви, Първолови (те са едно с Божурикови), Сарачинови, Симови, Ставарови, Терчеви (Пирнови), Шарбанови, Шуеви и Яневи. Прадедите на тези родове са живели открай време в развалините на Августа, където са били хижите им. Кога са се преселили на днешното място не се знае, но техните дворове и къщи днес се намират в центъра на сегашното село Хърлец и мястото преди това се е наричало Бели бряг и е до високия ляв бряг на р. Огоста. Дошлите от Румъния семейства са се заселили около старите родове и са от различни места: Бадеви от с. Ръец, окръг Молдовени, Бунджеви (Матееви), Бобочоеви (Мириджелови) и Гаврилови са от с. Дъболени, Заневи, Касабови (Рошкови), Митрикови (Коколошови), Попови и Станоеви идват от с. Грождибод, Варганови и Пашови (от тях са произлезли Ванови и Николчови) са дошли от с. Садова, а Прунечеви и Фуклеви — от гр. Бекет, и Царянови и Бобърлеви — от с. Островени.

Около средата на XIX в. в Хърлец се заселили български семейства, които дошли от околните села и от предбалкана. Те са: Бугови от с. Горни Цибър, Вайкарови от с. Врачеш, Ботевградско, Барболови от с. Куле махла (в 1955 г. е слято със с. Калугер махле под името Златия), Думбарови от изчезналото с. Крушовица във Врачанския балкан, Добреви от с. Селановци, Андрееви, Динчеви, Зглуфанови и Толчеви от с. Букьовци (дн. гр. Мизия), Липничанете от с. Липница, Раданови (Шарови) и Сандулови от гр. Тетевен, Русови от гр Орехово (родът Пръцови), Фънцови от с. Калугер махле, Гърците от Асеновград, Стойковци и Царянови от съседното с. Гложене. В 1921 г. се заселили Дойчинови (Бежанците), които дошли от Босилеградско.

Редактирано от kanalcek на 05.01.18 12:17.