Подписка за присъединяване към Румъния. / Политика, Свят / Македония

да те попитам тези данни откъде си ги взел? Малко завишени ми се виждат? В Михайловградски (тогава) окръг има само 4 села с влашко население, даже, са по-скоро 3, едното е населено с румънски цигани, те и като цигани се самоопределят. Другото Станево е смесено с българи, влашката му махала се нарича Чучан. Във Вранчански окръг да има през 1982 г. 40 000 власи силно ме съмнява. Повечето села там с власи са смесени с българи. Да вземем за пример село Хърлец, което уж било чисто влашко село. Като последица от Руско-турската война от 1828/29 г., когато е превзет Орехово от руските войски, 36 семейства от Хърлец потърсили спасение в Румъния. Те се страхували от турско отмъщение, понеже са подпомагали руснаците. Установили се в селата Гънкова, Джигера, Бисерика арза и Пъмънту умфлат. В един списък от 10.IV.1830 г. са дадени имената на главите на тези семейства с молба да им се разреши да останат във Влашко (Романски, Ст., Българите във Влашко и Молдова. — 1930, с. 99). Но преди това през зимата на 1821 г. една група бегълци се завърнала от Влашко. Първо те се настанили в с. Сараево и след като проучили обстановката и дали им стоят имотите, дошли в Хърлец. Заварили стари хърлешки родове, които никога не са напускали селото. Тези стари хърлешки родове са: Врачови (Калинови), Гежови, Гергови, Гугуеви (от тях са Абарови), Доцанови, Маноеви, Няголови (те са едно коляно с Ничови), Очеви, Пачанови, Плешоеви, Първолови (те са едно с Божурикови), Сарачинови, Симови, Ставарови, Терчеви (Пирнови), Шарбанови, Шуеви и Яневи. Прадедите на тези родове са живели открай време в развалините на Августа, където са били хижите им. Кога са се преселили на днешното място не се знае, но техните дворове и къщи днес се намират в центъра на сегашното село Хърлец и мястото преди това се е наричало Бели бряг и е до високия ляв бряг на р. Огоста. Дошлите от Румъния семейства са се заселили около старите родове и са от различни места: Бадеви от с. Ръец, окръг Молдовени, Бунджеви (Матееви), Бобочоеви (Мириджелови) и Гаврилови са от с. Дъболени, Заневи, Касабови (Рошкови), Митрикови (Коколошови), Попови и Станоеви идват от с. Грождибод, Варганови и Пашови (от тях са произлезли Ванови и Николчови) са дошли от с. Садова, а Прунечеви и Фуклеви — от гр. Бекет, и Царянови и Бобърлеви — от с. Островени.

Около средата на XIX в. в Хърлец се заселили български семейства, които дошли от околните села и от предбалкана. Те са: Бугови от с. Горни Цибър, Вайкарови от с. Врачеш, Ботевградско, Барболови от с. Куле махла (в 1955 г. е слято със с. Калугер махле под името Златия), Думбарови от изчезналото с. Крушовица във Врачанския балкан, Добреви от с. Селановци, Андрееви, Динчеви, Зглуфанови и Толчеви от с. Букьовци (дн. гр. Мизия), Липничанете от с. Липница, Раданови (Шарови) и Сандулови от гр. Тетевен, Русови от гр Орехово (родът Пръцови), Фънцови от с. Калугер махле, Гърците от Асеновград, Стойковци и Царянови от съседното с. Гложене. В 1921 г. се заселили Дойчинови (Бежанците), които дошли от Босилеградско.