Има различни школи и начини на писане на история. Някои са повлияни от философски, социологически и културологични теории, други претендират за пълна независимост и твърдят, че се опират на "фактите". Историците черпят факти от изворите, които рядко са безпристрастни. Освен това фактите сами по себе си нямат познавателна стойност. Те придобиват такава едва когато са подредени в наратив, в някакъв разказ. Това, което отличава силните исторически школи в развитите страни от недозрелите, е отказът от партизанщина - включването, а не изключването на различните, на тези, чиито гласове и чийто опит не се вписват в доминиращата идеологема. Отказът от радикални интерпретации, от човеконенавистнически идеологии - крайнолеви, крайнодесни, също е белег на зрялата историография. Най-сетне балансираното преподаване на история в училищата е всъщност начин за справяне с подобни идеологии, вид гражданско възпитание. Ако основната функция на историческата наука през 19-и век е била да възпита чувство на национална принадлежност, най-важната й задача днес е да изгради гражданско съзнание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Познавам Явор, добър колега и модерно мислещ историк....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...