....разрушава Паметника на съветската армия ... / Политика, Свят / Македония

Мнение на един архитект:

Много приказки се изприказваха последните дни за тоз паметник, щяха да го бутат, да го спасяват.. конкурс щяха да правят.. И някак си тема позаглъхна от самосебе си. Както повечето теми у нас. Всъщност, идеята ми е не толкова да се включвам в спора, а да обърна внимание на нещо друго, по-важно - какво всъщност представлява не само паметникът, но и цялата му околност. Причината да съм върл защитник на мястото няма нищо общо с антифашистките ми възгледи, а с това, че ако може да се характеризира паметникът с една дума - то тя е Energy. А енергията е важна за всяко населено място. В момента в който си отиде, идват опашките за пенсии, а след тях е само пепел… Може и да греша, но всички компоненти работят перфектно в синтез:

1. Спорът за мястото не затихва, което поддържа интереса във времето;
2. Широкото празно пространство, което дава условия едновременно и за уединение и за чувство за общност. Малко се местата, които могат да поберат десетки хиляди, без да оставят впечатление за пренеселено стъргало и едновременно с това да защити индивидите от прекомерно ослънчаване и проветрение;
3. Антикомерсиално - какво приятно чувство е липсата на бутиците и съпътстващите ги натокани феи с препълнени торби. Не смея да споделя, че и мургавите пласьори на евтина пластмаса от братски Китай са пожалили мястото;
4. Комуникации - все пак, важно си е да се прибереш вкъщи, без да изложиш на риск от гладна смърт останалите членове на домакинството ти;
5. Природа - дърветата стават изчезващ вид и е добре, че няма хора с реститутски претенции към площта, която заемат. Освен че ни пазят от претопляне и радват окото, дават възможност и за природосъобразно задоволяване на малки и големи нужди;
6. Екзотичност. Това ми е любимата част. Сещате ли се да сте били в друг град и да видите еректирал шмайзер? Да не говорим, че във времето на трансформърс и други комикс герои, автоматично оръжие от преди 70 години е доста по-извънземно от всеки трансгалактически бластер;
7. Качествени материали - паметникът не е нов и единствените следи, които времето му е нанесло са от химическия състав на валежи и спрейове. За разлика от други места, тук е трудно да видиш разхлопана настилка и единствените примери са по волята на ползвателите, които са решили, че гранитните блокове имат повече скейт функции, когато са в необичайна ориентация;
8. Хора - колкото и наркозависими да кръстосват алеите, все пак са малко по-симпатични от плъзналите навсякъде другаде, дишащи лепило, подрастващи представители на малцинствата и имат съществен принос за колорита;