Преди дни се появиха данните на НСИ за състоянието по текущата (и капиталови) сметки за месец юли. И макар че въпросните сметки, които определят платежния баланс, не зависят и не могат да се нагодят към произволни отрязъци от време като месец или година, данните особено за текущата сметка са дотолкова безподобни, че си струват една бележка.

Накратко, за месец юли излишъкът по текущата сметка е в размер на 2,2 милиарда лева. Образно казано това е уникален резултат в историята на третата българска държава. Единственото, с което мога да се сетя да го сравня са летните месеци между 917 и 927 години, когато движимото имущество на европейските провинции на ромейското царство е било пренасяно в особено големи размери за съхранение и опазване в пределите на родината.

Заедно с капиталовата сметка излишъкът по платежния баланс надхвърля в рамките на месец 2,5% от БВП, като включва макар и малък все пак положителен баланс и по търговската сметка.

С оглед на юлските данни, а и резултатите от предходните месеци, може с увереност да се предположи, че до края на годината излишъкът по текущата сметка и платежния баланс ще надхвърлят 5-6% от БВП, което ще е абсолютен рекорд надвишаващ почти два пъти очаквания годишен излишък в еврозоната.

Ползите за страната са вече видими, и не се изразяват само в увеличение на резервите в БНБ. Як излишък по платежния баланс означава и това, че растъжът у нас е на здрави основи, а не е балонът от 2008г. Преди седмица печатното издание на "Финансови Времена" на първа страница публикува данни за номиналния растеж на трудовото възнаграждение в страни от източна и централна Европа за периода 2007-2017г. България с растеж от близо 250% беше на първо място, след нас румънците, като при тях обаче натрупаната инфлация през периода е доста по-висока.

Пред страната има все още много предизвикателства, но резултатите и тенденциите са обнадеждаващи.

С оглед на юлските данни, а и резултатите от предходните месеци, може с увереност да се предположи, че до края на годината излишъкът по текущата сметка и платежния баланс ще надхвърлят 5-6% от БВП, което ще е абсолютен рекорд надвишаващ почти два пъти очаквания годишен излишък в еврозоната.


Правителството започва ударно да харчи натрупания бюджетен излишък. От 2.151 млрд. лв. в края на август през септември той вече се е стопил със 100 млн. лв. Намалението ще продължи и през следващите месеци до края на годината до доближаване на фискалната цел - хазната да излезе на червено с 1.4% от БВП.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нали разбираш, че става дума за твърде различни икономически показатели?

Дали правителството реши да излезе на черно или червено спрямо бюджетната си сметка, това няма пряко отношение към общоикономически показатели като текущата сметка и платежния баланс.

Бюджетната политика влияе на растежа, но ако са решили да излязат на червено до края на годината, явно не се притесняват от прегряване на икономиката.

Данни от Евростат:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много добра справка. Поздравления, че си си направил труда.

Не е необходимо, макар и да би било чудесно, да достигнем излишъка на Германия, но ако успеем да поддържаме един усреднен излишък от 5% годишно, България ще бъде неузнаваема след 10 години. Още повече, че като страна в условията на валутен съвет излишъкът се изразява и в постоянно повишаване на паричното предлагане, освен намаляване на общата външна задлъжнялост. Единственият потенционален проблем от дълготраен излишък би бил твърде чувствителното покачване на стойността на лева, но съветът поддържа стойността му на сравнително евтина и икономически конкурентна валута.

Само да вметна, че това се дължи на факта, че чуждите инвестиции у нас вече на практика са ну-ла.

Това е само една от причините.

Да, прав си.

Изпуснал си емотиконите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С известно закъснение.
За 2017г. има чувствително намаление на преките чуждестранни вложения в сравнение с предходните месеци на 2016г. Конкретно спрямо текущата сметка и платежния баланс тяхната роля не е еднозначна. Чужди инвестиции в износно насочени начинания по-скоро имат положително въздействие в дългосрочен план. Чужди инвестиции насочени предимно към вътрешния пазар, дали под формата на покупка на естествени монополи, местни банки и търговия на дребно, разказват играта на платежния баланс. Макар и да се намалели немалко в абсолютен размер, при преките чужди инвестиции преобладават напоследък тези, които са насочени към износ. Това може да се проследи при всички по-големи знакови чужди придобивания или инвестиции на зелено.