Константин Моравенов, не Муравенов. Верно е че много е мразел гърците, въпреки че домашният му език е бил гръцки. Поназнайвал е малко български и го е научил с усилие криво-ляво добре чак след 40 тата си година. Роден и израснал е в Пловдив, близо до митрополитската църква Св. Марина и в семейството си са говорели на гръцки. Баща му Душко Петков Моравенов, копривщенец е бил ктитор на църквата и стои на надпис в нея под име Тоскос Параскевас. Сега надписите са закрити от тапети по нареждане на сегашният мУтрополит пловдивски Николай, по ирония тапетите са внос от Гърция. Майката на К. Моравенов е Елена Миткоглу, пловдивчанка, а сестра му Хариклия е майка на Константин Стоилов, също роден и израснал в гръцкоезична среда. Родители на майката Елена или Елени са Костадин Миткоглу и Смарагди, пловдивчани също. Баща на Костадин е Манол Миткоглу, пратен да се изучи и оженил се в Пловдив, а негов баща Митко Бинбаши, предводител на войнуганите от Коматево в края на 17 век. Смарагди е дъщеря на Мока Бояджи от Чирпанско, също преселник, оженил се в Пловдив.

Редактирано от Dean Dimov на 04.09.17 08:57.

Е, добре де, Моравенов е. Не само неговата фамилия, за целия град е въпрос на престиж да покажат образованост и начетеност по гръцки образец.
Гърците издават книга на тази база и целия град го пишат гръцки. Нали срещу нея пише Моравенов. В интернет има родословните дървета на водещите фамилии, правени от гъркиня и на тях само Стоян Чолаков е Стоян Бей Чолоолу. Гърците не ги интересува рожденно име и майчин език. Моравенов го прави. Описва на кого езика в родата не е гръцки. И него ли грък да го пишем...

Гръцките училища, особено гимназията в града и околията колкото вреди, двойно повече ползи носят. Не случайно водещите фигури от възраждането учат в тях. Преподавателите са същите като в гръцкия университет в Румъния. Събуждат горещи народностни чувства, вместо да ги заместят с чужди.
Да, има го и гГюмушгердановото мекере. То помага да поставим междината и борим гърцизма. Но и той плаща за труда на българи, които с тия пари си купуват пушки после. За училища и църкви също дава, макар да знае какво и кой се учи и служи в тях.
Гръцката култура е древна и велика. Нашата си е просто наша и влече нашите си хора повече, което я прави дори по-велика. Особено за православието сме я надградили до толкова гръцката, че другите, дори румънците ползват нашата езикова и културна надстройка. Самите гърци дори се ползват също от нея. Атон се строи и обновява с наши майстори също, изографисва също, пее се Кукузел. Не всичко е черно и бяло на културно ниво.

Моравенов има първи братовчеди по майчина линия, които се изясняват за гърци, Константин Стоилов Загоров, известен повече с презимето си Стоилов, по тази майчина линия има втори, има и първи по бащина, защото някои от братята и сестрите на баща му Стоил Загарлията също се изясняват за гърци. На Константин Стоилов по бащина линия в Пловдив се заселват дядо му заедно с баба му, които са старозагорци. Баща му има четири братя /всички известни като братята Сосковци/ и две сестри, някои от които родени в Пловдив, други в Стара Загора. Сам той Стоил Костадинов Загарлията е роден в Стара Загора, но от ранно детство е в Пловдив. Баща му се е казвал, в българския вариант на името Костадин Сосков.

Пореден случай на хора, родени с българско име, в българска културна и езикова среда, изучили се по модерен, гръцки образец и език. Опре ли до народно дело - ктиторство, училище, читалище, църква, посоката е България.
Типични консерватори и народняци.

По спомените на пловдивския учител в българското училище, копривщенецът Йоаким Груев, за времето когато е дошъл в града като учител:

"В онова време /средата на 19в./ в самия град Пловдив по къщите нарядко се говореше български. Вън по улиците на града, както и вътре по къщите изобщо се чуеше гръцки език, изключение правеха само няколко къщи на горезабележаните родолюбци и предградията Мараш, Каршияка и Нова махала, дето се чуеше и български".

Почти същото казва и българската учителка в българското девическо училище в Пловдив Рада Киркович, говорейки за трудностите в изучаването на български в девическото училище:

"Говореха в града български само мъжете българи помежду си, а жените им почти всички говореха гръцки. Не се правеше изключение дори и в семействата на най-видните семейства на родолюбци българи."

Друг , почти същият спомен на Й. Груев, този път с акцент не езика а съзнанието:

"Пловдив в онова време /към 1856г./ бе почти погръчен с изключение на няколко къщи преселници, особено от Копривщица, които ся приказваха за български, всички други къщи и в същия град, ако и повечето по произхождение българе, минуваха за гръци. Предградията са Каршияка, Мараша и Нова махала, бяха населени от пришълци селени българе, от които мнозина тъй същоза почетно го имаха да се гърчеят от училището Св. св. Кирил и Методий начна побългаряването на погръчените."

Редактирано от Dean Dimov на 04.09.17 13:03.

Ето, браво, точно така! Благодаря, че помагаш докато се мъча в многословия по ай-фона някой да вади примери и поправя. Аз карам по памет. Чудесни свидетелства.
Значи, от една страна новопристигналите обръщат внимание на високата начетеност и езиците на грабданите. От друга Моравенов къща по къща ни дава сведения откъде са и как из родните им места една гръцка дума не се знае.
От трета, точно в тази среда избуяват личнпстите от българското възраждане.

Аз високо ценя гръцката култура от началото на въпросния век. Деля я на две - светското им образование с голяма роля в нашето просвещение А. И Б - гръцкото духовенство и ръководен клир, помогнал с нихилизма и деспотизма си за категоричното църковно и етническо разграничаване от тях.
Гърцизма толкова изтънява, че се изнася - Иван от Мараша за Одеса, Михалаки от Бойково в Анхиало, Николаидис в Цариград о Атина, и т.н. На битово ниво няма кой знае каква вражда помежду ни, като изключим обидите на годили и ленгери. Нещо типично за пловдивчани и до днес -деленето на махленски, а не толкова етнически принцип.

Специален поздрав за теб, с песента за трендафила, от Лесковик, Северен Епир.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите