"Чист албанец от Гирокастро!?"....
Само косвено ми е свидетелството относно опита за насилствено ислямизиране в региона през 1801, както и свързаните с него молби към Патриаршията в Цариград за помощ. Не ми е известен извора. Там се говори за българи. Можеш да си го откриеш из нета.
Споменахме и топонимите в региона.
Съжалявам, че ще се наложи отново да приведа лични наблюдения, за които освен да дам лични имена на хора, места и телефони, на които да ги откриеш, няма как да докажа. Албания днес е единствената държава наоколо, може би, където хората говорещи твоят език не само ти се радват, но и те засипват с внимание. Либражд, по пътя за Елбасан, слез на центъра, тръгни не надолу, към реката, а нагоре, дясно, към баира. Спри първата срещната баба с черна забрадка и опитай да я заговориш.
Попитай за синовете и дъщерите й, заговори и тях. Любима тяхна фраза е "Бугария е као майка на Балканот". Ти подобно, чисто национално чувство тук не можеш да срещнеш.
Ако ти се случи да минеш от Косово в Албания по новата магистрала, заговори митничарите и от двете страни. Кажи им откъде си и си дай време за разговори с тях.
Да, всички са албанци. Не говоря за националното им чувство, а за майчиния им език.
Та, попитай тях, къде другаде можеш да чуеш този език, като непременно да споменеш и Гирокастро. Да чуеш те самите откъде и защо са тръгнали техните стари към гората и границата.
Въобще, най-добре, който търси извора, да не стои само пред компа и бумагите пълни с преписи от незнам си кога. Никак не е скъпо едно такова пътуване. Чувствата са неописуеми, обещавам.
Като минеш от там, обади се къде да те пратя в Янина и околностите, да намериш родината на митрополита и разбереш къде в София да запалиш една свещ на друг български светец от Янина.

Горките турци, отнесли са се с тях, както сега се отнасят с руснаците в прибалтийските страни.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защото някой не го е домързяло да се разходи до там, не заради камънаци и забележителности, други минали и незапомнени неща. Да поговори с хората, без да им натяква и рови националностите, историята и политиката. Да им говори за времето, пътя, поминъка, храната, здравето, търговията и цените. Нещата, обсъждани преди стотици години и непроменени като чувственост до днес. Да остави само езика да говори, не историята и политиката.
Хеле, ако и пие с тях по една "ракия"...
На руснаците явно повече им се отдава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен ми е интересно по какъв начин е изчезнал след 17-ти век българският етнически елемент в Гревенско, Кожанско, Анаселишко (тук има и няколко български села, но преди цялата кааза е била българска)? Или не е изчезнал, а просто е бил гърцизиран. За съжаление няма как да разберем

Така или иначе славяните произхождат от балтите.... възродителен процес

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Два варианта, преместили са се (причини няма смисъл да се търсят, днес във вътрешността на България цели села и градове се местят) или още са си там. най-вероятно по малко и от двете. Единици са, но ги има.
Гърцизирането е възможно, но не така безапелационно, както си го мислим. Наричат се гърци, но знаят и разпознават езика на който са говорили старите им. Отделно самите българи през възраждането сме го облекли в тотално лош смисъл.
В днешно време е въпрос само на личен избор дали да се развиваш сам и децата ти в различна езикова или етническа, културна среда. Но не те санатизират, тръгвайки за Америка или Германия.

Родился в 1810 году в Янине или по другим данным в Аргирокастре в Северном Эпире (ныне Албания). По происхождению — албанец. Отца его звали Зафиром, мать — Александрой.

ПО завершении училища в Янинее, принял монашество с именем Паисий и стал диаконом, а затем — протосинкеллом митрополита Янинского Иоакима, будущего Константинопольского Патриарха. Вместе с ним был был на Святой горе, Константинополе и Смирне, где окончил гимназию и начал послушание при будущем патриархе Германе.

В 1850-1852 годы изучал богословие в Афинском университете.

В 1852 году его покровитель митрополит Герман избран Константинопольским патриархом, и Паисий становится его протосинкеллом.

15 февраля 1853 года рукоположён в сан епископа Смирнинского с возведением в сан митрополита.

15 ноября 1857 года становится митрополитом Пловдивским.

В пловдивской епархии в это время нарастал конфликт между болгарами и греками.

25 декабря 1859 года, в день Рождества Христова, митрополит Паисий и поп Златан, главный священник на пловдивского храма Пресвятой Богородицы, отслужил Божественную литургию на церковнославянском, а не на греческом языке. После службы митрополит объявил, что его паства се отвергает Константинопольского патриарха. Вспыхнул скандал.

В феврале 1861 года в Стамбуле на Соборе, созванном Константинопольским патриархом Иоакимом II для наказания борцов за болгарскую церковную автономию, вместе с епископом Макариопольским Иларионом и митрополита Велешским Авксентием был лишён сана, а 14 апреля того же года митрополит Паисий был отрешён от должности и заточён решением Патриархии на Святой горе, затем — в Чанаккале и наконец — на острове Халки.

После освобождения Паисий включился в борьбу за церковную независимость. Принял участие в заседаниях Первого церковно-народного собора в Константинополе в 1871 году и в написании устава будущего Болгарского экзархата.

Скончался 25 февраля 1872 года в Константинополе. Погребен близ болгарской церкви святого Стефана.


Пропуснали са обаче посещението му в Русия през 1858 година.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Dean Dimov на 03.09.17 10:03.

Колко дълбока ирония, привеждаме чужди свидетелства, на чужди езици, за етническата принадлежност на човек. С делата си, с живота си, с името си приживе човека се е самоопределил - на кого принадлежи и кое му е на сърце.
Приложих примери, как определение грък или албанец не отменя етнонима българин.
Още един пример. Пращам те в Истанбул, Бурса, Измир, Кипър ако щеш. Там ще откриеш обратното, огромно число хора, които се самонаричат българи, околните ги наричат българи, но не са. Преселници от 80те години на миналия век, повечето и една българска дума не знаят. Решили са, преместили са се. Етнически са си турци и си живеят в тяхната си езикова и културна среда. Един ден и за тях ще пише - българи от Асеновград, но те са си турци, както Паисий по език, принадлежност и дело си е наш. Той си е решил, не ти или друг някой. Всичко е жертвал за това. Един от най-силните примери за онуй, Що тук ни сбира - дело за отстояване на българско име, народ и българщина. Руснаците и Киприян са го писали години наред сърбин. Любомир Милетич и него го посърбяват. Ние ли по-добре от самите хора знаем какви са езикът и народността им. Същите приказки и с македонците.

Редактирано от leyte на 03.09.17 10:58.

Жената, нали са бегълци от Чорлу, май. Българи, но нейна леля ни каза, че в България не дали я кръстят с някакво име, не помня как беше, че било гръцко. За патриаршисти - екзархисти преди 1913 не питам, това им е тъмна Индия ...

Редактирано от Цakи на 03.09.17 16:50.