Появата на това мекотело в скандала пък ще още по неадекватна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ат Брюксель ни вопъл ни стон. Интересен синхрон с Масква.

Исках да кажа, че той е една от причините за скандала, но няма да се учудя, ако "авторитетно" се намеси тия дни.

Умишленото унижение на България не е от вчера, ето един спомен на Недялко Йорданов за едни събития от преди 30 години, в разгара на перестройката- малко е дълго, но мисля, че си заслужава.
Копирам от профила на Румен Леонидов:

Недялко Йорданов
Вчера в 13:39 ·

Това се случи точно преди 30 години в Москва. Тогава нямаше още Путин. Реших да цитирам малък откъс от третия том на моите спомени, издаден през 2007 година.

През май 1987 година неочаквано ми се обади Евтим Евтимов.
Беше главен редактор на “Литературен фронт” и се опитваше да промени вестника, окуражен от съветската конюнктура.
- Ще има празници на “Литературен фронт” в Съветския съюз. Каня те в нашата делегация.
Учудих се, но приех. Беше ми интересно да видя какво е сега там.
Делегацията не беше многобройна: Стефан Продев, Димитър Стефанов, Мирон Иванов, Надя Попова, Благой Димитров, Георги Алексиев, Никола Радев...
Заминахме направо за Ленинград. Беше 22 май. Придружаваха ни редактори от “Литературная газета”, начело със първия заместник главен редактор Евгени Кривицки.
...................
И ето... по пътя от Рига за Москва колегите от “Литературная газета” ни раздадоха новите броеве на вестника си, който отразява маршрута на нашата делегация.
Пътувахме със спален вагон... Всеки имаше отделно купе.
Броят беше от 27 май, а нощта мисля беше 29 май срещу 1 юни.
Разгърнах вестника и ми причерня пред очите.
Огромна статия за Кирил и Методий. И в нея – нито дума за България.
Обидна за нас, българите статия.
Тотално игнорирани от живота и делото на двамата братя.
И изобщо – от славянството.
Зачеркната нашата заслуга за 135 годишното празнуване на този ден.
И въобще – пълно затъмнение по въпроса от къде всъщност идва славянската азбука в Русия.
Бях потресен. Рядко у мене до тогава се беше събуждало националното достойнство, не бях любител на патриотичната конюнктурна лирика, никога не бях писал специално на тема България...
И ето, че се оказах дълбоко засегнат от такова унижение. И то от вестника, който ни е поканил на гости. И който претендираше да е начело в перестройката.
Първата ми мисъл беше да предизвикам веднага разговор с пътуващия с нас първи заместник главен редактор Кривицки. Но това всъщност щеше да бъде изгърмяване на патроните.
След това си помислих, че трябва да кажа на Евтим и той като главен редактор да реагира. Или да се съберем всички членове на делегацията и да решим какво да правим.
Но аз бях никой – нито член на редколегията на вестника, нито член на ръководството на СБП.
Влакът пътуваше... И си мислех, че може би нашите писатели също са възмутени от публикацията и един по един ще излязат в коридора.
Никой не беше излязъл...
По едно време вратата на едно от купетата се отвори и се показа Надя Попова. Запали цигара. Усетих, че й се иска да ми каже нещо.
С Надя се запознахме само преди няколко дена. Бях чел нейни стихове – една от най-интересните млади поетеси... Но нищо повече не знаех за нея.
И изведнъж намерих сродна душа...
Надя не можела да заспи от гняв. А беше съветска възпитаничка. Родителите й били дълго време на работа в Москва и тя учила и завършила там, в литературния институт “Максим Горки”. Знаеше перфектно руски език – така както и матерния си – български.
Умувахме какво да правим и аз й предложих – да напиша едно изявление, което да прочета на утрешната среща в редакцията на вестника пред главния редактор Чаковски.
Тя щеше да го преведе на руски и аз направо щях да го прочета без да има нужда да се превежда.
Прибрахме се в купетата си. И аз надрасках набързо четири странички.
Чукнах на вратата й и за един час тя направи превода.
Тайно от останалите...
Бяхме сключили споразумение за едно съзаклятие в името на националната си чест.
Вече се разсъмваше, когато влакът пристигна на московската гара...
В 11 часа беше срещата в редакцията на “Литературная газета”.
Голяма зала за гости...
Чакахме, водейки непринудени, весели разговори. Нищо не предвещаваше това, което щеше да се случи.
И тежко - тежко влезе самият Чаковски... Писателят, писал прочутите си романи за отечествената война.
Масата беше отрупана с плодове, с грузински коняк и водка по избор, с червен и черен хайвер. И тъкмо щяха да започнат церемониалните слова на взаимното четкане, когато поисках думата.
Давах си ясна сметка какво върша и в какво положение поставям делегацията и специално Евтим. Но беше ясно, че ако исках някакво позволение или съгласие – никога нямаше да го получа.
Не беше в природата ми да премълча, обаче. Нямаше да си простя, ако не бях реагирал.
Пазя ръкописа на български език – този на руски връчих на Чаковски.
Ето го:

Другари,
Аз пристигнах в СССР като член на делегацията на в-к “Литературен фронт”, но съм така да се каже “страничен човек”. Не съм член на редколегията на вестника, не съм в ръководството на СБП, даже не живея и не работя в София, а в провинциалния град Бургас. Така, че моето мнение, което ще споделя сега с вас не ангажира никого, то е лично мнение, несъгласувано с никого. Моля, моите колеги от “Литературен фронт” да ме извинят.

Пребиваването на нашата делегация на гости на “Литературная газета” съвпада с един от нашите национални празници 24 май – денят на славянската писменост.
И ето, в броя си от 27 май “Литературная газета откликва на този наш празник. Нещо повече – тя за първи път поставя смело и остро в своя характерен публицистичен стил един важен въпрос:
“Ние сме народ с изключителна грамотност, но така се получи, че сега далеч не всеки човек със средно, а понякога и с висше образование може да даде правилен отговор на въпроса: Кой е създал славянската писменост? Най-често ще срещнеш хора, които искрено вярват, че нашата азбука е възникнала при Петър Първи! Даже филолози /с изключение на русистите и славистите/ съвсем не са твърди в отговора.”
И статията завършва с призива “Денят 24 май трябва да стане национален празник.”
Четох внимателно и с голямо вълнение тази статия и останах потресен и изненадан, от това, че в нея съвсем старателно са зачеркнати думите българи и България.
Не е моя работа да влизам в историческа и филологическа дискусия и не за това в момента става дума. Но тъй като ние се учим да бъдем откровени, не мога да се съобразявам с учтивата любезност на гост и да не задам няколко въпроса.
ЗАЩО, когато се цитира името на историка и писателя Черноризец Храбър, с чиито думи започва статията, е пропусната една малка подробност - да се спомене, че той не е друг, а БЪЛГАРСКИ историк и писател?
ЗАЩО се въвежда ново понятие “солунски славяни”?
ЗАЩО в подробния списък на славяните фигурират: “моравяни, чехи, хървати, сърби, хорутяни, ляхи, поляни, волиняни, бужани, древляни, уличи, тиверци, северяни, драговичи, кривичи, словени, вятичи...” и отсъстват единствено българите?
Нима след 1300 години българите са официално изключени от славянските народи?
ЗАЩО името на България в цялата статия се споменава само един път със следния текст: “там се подготвя тритомна кирилометодиева енциклопедия”.
Ако целта на статията е да се обърне внимание на съветската общественост, че и в СССР трябва да се празнува денят на славянската писменост 24 май, ЗАЩО е изпуснато да се каже, че единствено в България вече 135 години се чества този ден, още по времето на турското робство и до наши дни?
ЗАЩО не е споменато, че единствено – не друга, а българска културна делегация всяка година отива на поклонение на гроба на Кирил в Рим.
ЗАЩО е пропуснато да се каже, че единствено в България, а не другаде е учреден най-високият орден за заслуги в областта на културата “Кирил и Методий”, носители на който са и много съветски писатели?
Твърдо съм убеден, че редакторите от “Литературная газета”, които така топло ни посрещнаха, са се предоверили на авторите на статията, без да влагат в това тенденциозност. Но грешката е направена и тя би имала неприятен отклик сред всички българи, които толкова уважават вашия велик народ, ако не бъде поправена.
Извинете моя сантиментален изблик, но аз прекалено много ви уважавам, за да си позволя да бъда неискрен."

Настъпи тежка тишина...
Най-необяснимото беше, че нашата делегацията мълчеше. И никой не каза нито дума – нито в знак на съгласие, нито обратното – да се разграничи от прочетеното.
Чаковски се зачерви, обърна се към Кривицки и попита каква е тази статия и кои са нейните автори. Бяха известни съветски учени – историци или филолози – не си спомням.
Кривицки смънка нещо от сорта на това, че статията е публикувана в неговото отсъствие, докато ни е съпровождал в Ленинград и Рига...
Не помня какво каза Евтим там, на място, но после – насаме - ме поздрави. А очаквах да се разсърди, че съм го злепоставил. И, разбира се, каза, че не бива да се допуска дипломатически скандал.
В следващия брой на “Литературная газета” от 3 юни излезе статия със заглавие “Праздник славянского слова”.
В нея имаше такива пасажи:

“СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ писател Черноризец Храбър в своето знаменито сказание “За буквите” – този първи очерк за славянската писменост – е запечатал имената на тези, благодарение на които славянските народи получиха своята писменост...”
“ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО стана този главен източник, от където славянската писменост и литература проникнаха в другите страни. Една от тези страни стана средновековна Русия...”

Това все пак беше някаква реабилитация на вестника и косвено извинение за предишната високомерна и нарочна антибългарска позиция, свързана с Кирил и Методий.

С какво, да попитам, това същество е толкова значимо, че да бъде причина за каквото и да е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от torlakov-93629 на 26.05.17 20:39.

Едно друго мекотело се изака по въпроса. Визирам Александър Йорданов. Сутринта бяха в едно студио с Божидар Димитров. Как Божо го иттрая без да халоса с нещо тежко по главата. Въпреки, че съм критик на Божо, той тази сутрин беше точен:

„Няма геополитическо послание в думите на Владимир Путин за кирилицата”, смята директорът на НИМ Божидар Димитров.

Руският президент заяви навръх 24 май, че кирилицата идва от македонските земи.

„Това е точна реплика. Ако беше казал, че е дошла от Македония щяха да се обидят и България и Гърция, затова е избрал безличното „македонската земя”, позволява различни тълкувания”, каза още Димитров.

Според Александър Йорданов, бивш наш посланик в Македония, това е провокация.

„Путин изрече поредната си глупост. Това е една провокация. За мен големият въпрос е защо ако толкова много братята македонци ценят Кирил и Методий, ценят 24 май и буквите, защо техният президент на този ден не си стои в държавата, дала азбуката, ами търчи в Москва да прави срещи с Путин”, каза още Йорданов.

„Това беше удобен повод едно късо и кратко изявление да бъде обърнато с хастара наопаки”, смята Божидар Димитров.

Йорданов смята, че политиката на Русия в последните години води до дестабилизиране на ситуацията в Македония.

„Изказването на Владимир Путин, срещата им с Георге Иванов е опит за продължаване на дестабилизацията в Македония, затова изказването работи срещу интересите и на българския народ, и на Македония”, каза още Йорданов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, но най-добре беше да си затрае по тоя толкова деликатен проблем, иначе ясно е откъде идват нещата, още Облак от чуждестранните учени и много български учени свързват първите старобългарски или както искаш ги наричай текстове с диалекти от Солунско т.е. от Македония....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не е по никакъв начин провокация, щото в Кремъл знаят така добре, че с фиромите сме в толкова сърдечни отношения, че имаме споделена история, че се уважаваме взаимно и заедно празнуваме празниците, които ни обединяват като народ...че като се каже македонски, във Фиром възприемат определението като български.

Особено циничното в случая, че има доста фиромски парцали на "научни" пропагандатори, които имат наглостта да си съчиняват как бугарите им натрапили кирилицата с цел да изместят "родната" им глаголица, и понеже бугарите били тогава по-силни, видите ли, в крайна сметка успели, въпреки десетилетната фиромско-глаголическа съпротива.

Обидата към българите в случая е трудно простима и несравнима и повдига в нашето общество редица въпроси като се почне от уместността на наименованието на патриаршеската ни катедрала, на която Св. Наум Преславски би подхождал неимоверно по-добре, до това не е ли по-добре наистина да помислим за друг национален празник, на който да честваме постиженията изключително на българския народ.

Не очаквам въпросната персона да се появи в България през следващите 10 години в официално или частно посещение. Общественото мнение няма да е особено предразположено към това.

Проблемът е и в политическата им система, при която президентът задава твърде авторитарен тон...това не е свободна България, където едно длъжностно лице, пък било то и държавният глава, би било категорично разкритикувано повсеместно при изръсването на някоя преднамерена или неволна глупост.

Редактирано от Kpakpa на 26.05.17 23:33.

Единственото , което свързва Македония в целият случай е , че братята са от Солун. Но в никакъв случай на са били славомакедонци , а гърци, нито Солун е в пределите на сегашната Бюрм. Правенето на глаголицата е във Великоморавия, то ест идеята.
Истинската работа по правенето и' ( Кирилицата) и разпространието, масовизиране и налагане е на Първото Българско Царство. Бюрм е напълно извън и картинката. може да се каже само , че е последната страна имплементирала я със силни латински и сръбски забежки, извън традиционната за македонският регион или за Долна България до тогава писменост.
Другарят Путин обърка този пасианс. Колко по успешен би бил ако просто е фактологичен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от torlakov-93629 на 26.05.17 23:21.

Нека все пак да бъдем коректни при използване на народностни и политически имена към съответната епоха. Повечето изследователи се придържат с основание към тезата, че става дума за ромеи не само през 9 век, а и столетия преди и след това, каквито вероятно са били и двамата братя, макар и да имат вероятно и славянски корени. Езикът на Романия е бил ромейски, както и писмеността е била ромейска; ромейски е езикът и до днес или поне до съвсем наскоро и на някои малцинствени групи в района на Черно море, както и в самата Гърция до неотдавна.

Самата глаголическа писменост и основната част от преводите на славянобългарски език са разработени в ромейското царство преди да бъдат пренесени във Великоморавия.

Крайно време е в българските училища да започнат да обясняват на децата за създаването както на глаголицата, така и на кирилицата, последната изцяло българско, макар разбира се и не съвсем оригинално, но затова пък практично, творение. С това не биха се поставили под съмнение заслугите на Светите братя, които - както много точно е отбелязъл поетът - са "творци на наший говор мил", като първоначално кодифицират славянобългарския език.

Що се отнася до заимстванията в кирилицата, какво да кажем за елините и ромеите, които така смело са заимствали, че и до ден днешен дори нямат и най-малка представа какво означават думи като алфа, бета, гама, делта...